Решение № 4924 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Симеонов от гр. София срещу Решение 256 от 08.03.2023 г., постановено по адм. д. 557/2022 г. по описа на Административен съд София-област. Касаторът твърди нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обявено за нищожно, алтернативно обезсилено или отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло така предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ като основателен и доказан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Р. Симеонов се явява лично. Поддържа касационната жалба, а по същество развива подробни съображения за неправилност на атакуваното съдебно решение. Ответникът, Административен съд София-град /АССГ/, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител е депозирана писмена молба по същество с развити доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебното решение на АССО. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССО е оставил без уважение исканията на ищеца за отправяне на преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз и е отхвърлил изцяло предявения от Р. Симеонов срещу АССГ иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 лв. и неимуществени вреди в размер на 800 лв общо 1000 лв., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз , допуснато при осъществяване на правораздавателна дейност от Административен съд -София град по адм. дело 8879/2020 г. по описа на АССГ. За да стигне до този резултат, Административен съд София област е приел на първо място, че обезщетението за вреди се претендира от актове на съд, който не е последна съдебна инстанция, каквото е изискването за основателност на иска по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ съгласно установената съдебна практика и практиката на СЕС. На следващо място според АССО не е налице елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ , а именно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Този свой извод съдът е обосновал с обстоятелството, че от доказателствата по делото и след извършена от съда служебна проверка във връзка с хода на адм.д. 8879/2020 г. по описа на АССГ, не се установява в производството по същото да е приложено или да е приложимо право на ЕС, както и да са били нарушени права и свободи на ищеца, гарантирани от правото на Съюза, за да се задейства защитния механизъм на чл. 47 ХОПЕС, гарантиращ правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Във връзка с твърденията за забавяне на производството по делото, съдът е отчел факта, че предвид многобройните отводи е налице известно забавяне, но то е предизвикано от самия ищец, който системно е искал отвод на всички съдии от АССГ, тъй като смята същите за предубедени и заинтересовани предвид предявения от него иск по ЗОДОВ срещу АССГ. Дори да бъде доказано, че е налице увреждане, то е причинено по изключителна вина на Симеонов , поради което обезщетение за вреди от дейността на АССГ не следва да му се присъжда по аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения съдът е отхвърлил изцяло предявения от Р. Симеонов срещу АССГ иск за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като неоснователен. В допълнение съдът е посочил, че въпросите дали отделни състави на АССГ водят производство по неправилен процесуален ред, каква е правната квалификация на предявения от ищеца иск, кой е надлежния ответник по делото и как следва да бъде определен той от ищеца или да бъде конституиран служебно от съда, дали правилно са определени по вид и размер изисканите държавни такси, дали са спазени изискванията за случайно разпределение на делата, каквито твърдения е навел ищецът са все въпроси, които подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност при обжалване на акта на съда, с който се решава спорът по същество или се прегражда развитието на производството, поради което компетентен да се произнесе по тях е съдът, който разглежда спора като последна инстанция. За да остави без уважение искането на Симеонов за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на решения на СЕС във връзка с въпроса дали отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз може да се породи единствено от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, съдът е приел, че отговорът на поставените от ищеца въпроси произтича ясно и недвусмислено от предишни решения на Съда на ЕС, а именно - решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C-160/14, EU: C: 2015: 565, т. 47; решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С-168/15, EU: C: 2016: 602, т. 20 .АССО е оставил без уважение и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуване на ХОПЕС, тъй като в искането не се сочи нито едно конкретно обстоятелство, позволяващо да се приеме, че по адм.д. 8879/2020г. по описа на АССГ е приложимо правото на ЕС или по друг начин е налице връзка с него, за да се обуслови компетентността на СЕС да се произнесе по такова преюдициално запитване. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от актове и действия на административните съдилища, извършени при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз . Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС ,съгласно който в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, когато нарушението на нормата е достатъчно съществено и когато съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Посочените материалноправни предпоставки не се предполагат, а подлежат на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест пада върху ищеца. Обосновано и след подробен анализ на приложимата безпротиворечива практика на СЕС, АССО е приел неоснователност на предявения иск поради обстоятелството, че твърдяното съществено нарушение на правото на ЕС се претендира от актове и действия на съд, който не действа като окончателна съдебна инстанция- т.е. неговите актове и действия подлежат на инстанционен контрол в държавата членка, какъвто още не е проведен. Обосновано и след подробен и всеобхватен анализ на събраните писмени доказателства съдът е стигнал до правилния извод за липсата на една от предпоставките от сложния фактически състав за ангажиране отговорността за вреди по чл.2в,ал.1, т.1 от ЗОДОВ нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, приложима в случая. С предявения иск се сочи нарушение на чл. 47 ХОПЕС, гарантиращ правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, но от изложените обстоятелства в него се установява единствено недоволството на ищеца във връзка дадените му с разпореждане от 20.04.2022 г. по адм. дело 8879/2020 г. по описа на АССГ указания да внесе държавна такса в размер на 20 лв., която счита за неправилно определена и от забавянето на производството поради постановените множество отводи на съдии. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че в производството по адм. дело 8879/2020 г. по описа на АССГ въобще е приложимо правото на ЕС, за да се твърдят вреди от особено същественото им нарушаване. Отделно от гореизложеното не може да се твърди, че националното ни право не предоставя на Симеонов ефективни средства за защита пред съд. Симеонов е участвал активно в съдебното производство, като е подавал молби, които са били обсъждани и делото е било разглеждано по указания от закона процесуален ред. Не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че евентуално неправилно определената и поискана държавна такса го е лишила от ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес. За ищеца е налице възможност да изиска възстановяването ѝ като недължимо платена на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, като депозира нарочна писмена молба по въпросното дело на АССГ, която трябва да притежава изискуемите реквизити и задължителни приложения. Отделно, както се посочи по горе, така определената държавна такса не е била пречка за по-нататъшното развитие на делото. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че производството пред АССО е разгледано от небезпристрастен съд поради наличието на заведено от ищеца дело срещу този съд. Съдът при разглеждане на всяко дело е длъжен да се ръководи и да спазва основните принципи, заложени както в националното законодателство, така и в правото на ЕС. Без значение е обстоятелството, че срещу съда е заведено дело от ищеца, тъй като то няма обвързващ характер, не засяга лични права и законни интереси на съдията, разгледал делото пред първоинстанционния съд и не може да бъде основание за пораждане на основателно съмнение в неговата безпристрастност. Предвид изложеното, съдът приема за ирелевантни за осъществяваната от съда преценка за законосъобразността на обжалваното решение въпросите, поставени в искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва на първо място да е налице приложимост на правото на ЕС към конкретния случай. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя правния извод на АССО за това, че в производството по адм.д. 8879 /2020г./АССГ не се установява приложимост или дори връзка с правото на ЕС, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по неконкретизираните въпроси за приложение на ХОПЕС е неоснователно. Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба, като при неспазване на това изискване, държавите-членки носят отговорност за неправилното прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. За да бъде допустимо дадено преюдициално запитване, следва въпросите формулирани в него да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи и неотносими към съществото на спора/какъвто е конкретният случай/, като преценката дали искането за тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. Доколкото в случая е приложимо изцяло националното ни законодателство, което по така зададените въпроси дава еднозначни отговори и с оглед безспорната съдебната практика, не се налага никакво тълкуване- от една страна, а от друга- СЕС не би бил компетентен да се произнесе с тълкуване и даване на насоки за приложение на националното право на държава-членка С оглед гореизложеното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване приложението, а оттам и нарушението на норми на общностното право, правилно АССО е отхвърлил иска като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение