Решение № 12696 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2009 г.

Решение № 12696 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Филмар инженеринг" ООД гр. София, подадена чрез Управителя Филип Георгиев Филипов, срещу решение от 27.10.2008 г. по адм. дело № 03215/2006 г. на СГС, АО, III г състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 29/13.03.2006 г. на ТД на НАП - гр. София, в частта, в която е потвърден с решение № 1222/2.06.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06. и м. 07.2004 г. и м. 10 и м. 11.2004 г. общо в размер на 28 050 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В процесния случай данъчните органи са приели, че доставчиците не са представили счетоводна отчетност за доказване на начисляването на ДДС като задължение към бюджета и на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството за дан. периоди м. 06. и м. 07.2004 г. в размер на 11 050 лв., по фактури, издадени от ЕТ "Алди-Алеко Димитров", както и за дан. период м. 10 и м. 11.2004 г., в размер на 17000 лв., по фактури, издадени от ЕТ "Таня Добрева - Вл. Транков" (с правоприемник ЕТ "Милин камък-Младен Колев"). Съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи изводите на данъчния орган, и по-точно относно ненамирането на доставчика на адреса, както и доказателства за начисляването на данъка по процесните фактури в счетоводството му. Посочено е, че и приетото заключение на ССЕ също не съдържа данни за начисляване на данъка по реда, определен в закона. Съобразно горното СГС е потвърдил РА и отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. СГС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно същата разпоредба, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на комулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Във връзка с назначената ССчЕ, вещото лице също не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците. С оглед липсата на доказателства за начисляване на данъка съобразно реда предвиден в чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), правилно СГС е приел, че по отношение на издадените фактури от доставчиците ЕТ "Алди-Алеко Димитров" и ЕТ "Таня Добрева - Вл. Транков" не може да бъде признато право на данъчен кредит на дружеството. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 011 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,