Решение № 197 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 612/2013 г.

Решение № 197 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 612/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, против Решение № 2781 от 14.11.2012 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. № 1251/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 1103607/24.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 945/07.02.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Еврокорн" ООД, ЕИК 201069567, гр. Варна, ж. к. "Възраждане" бл. 16 вх. 2 ет. 4 ап. 32, представлявано от Атанас Сотиров Мидалкос за данъчен период м. 04.2011 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 56 281.60 лв. и лихви за забава в размер на 3107.70 лв. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 202 от ГПК, като е основал изводите си единствено на заключението на вещото лице, както и доводи за липса на реална доставка. Оспорва решението и в частта за разноските без да сочи доводи за това. В заключение моли за отмяна на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки, ответникът по касационната жалба - "Еврокорн" ООД, чрез адв. Амуджиев, излага подробни съображения за правилност на касираното решение. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 2781 от 14.11.2012 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. № 1251/2012 г., е отменен Ревизионен акт № 1103607/24.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 945/7.02.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Еврокорн" ООД, за данъчен период м. 04.2011 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 56 281.60 лв. и лихви за забава в размер на 3107.70 лв по фактури № № 182/18.04.2011 г., 183/18.04.2011 г., 184/18.04.2011 г. и 191/26.04.2011 г., издадени от "Викинг комерс" ЕООД с предмет слънчоглед, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената форма и посочения в закона срок и е валиден акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалният закон. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е намерил изводите на органите по приходите, за липса на реални доставки за неправилни. Приел е, че неправилно органът по приходите е приел, че жалбоподателят за данъчен период м. 04.2011 г. е ползвал право на приспадане на ДК по фактури № № 183/18.04.2011 г., 184/18.04.2011 г. и 191/26.04.2011 г. общо в размер на 24 281.60 лв., тъй като в тези фактури няма начисляван ДДС, макар, че са включени в дневника за покупки на "Еврокорн" ООД срещу номерата на фактурите няма начислен ДДС. Тази констатация е била направена и при извършената насрещна проверка на доставчика. Относно фактура № 182/18.04.2011 г. съдът е приел, че отразява реална облагаема доставка, по която законосъобразно ревизираното лице е упражнило възникнало в негова полза право на данъчен кредит, който незаконосъобразно му е отказан с РА. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Относно фактури № № 183/18.04.2011 г., 184/18.04.2011 г. и 191/26.04.2011 г. касаторът сочи, че административният съд неправилно е приел, че не е упражнено право на данъчен кредит. Настоящата инстанция счита твърдението в касационната жалба, че този извод се основава единствено на ССчЕ за неоснователно. По процесните три фактури, които представляват първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, не е начислен ДДС. Копия от тези фактури са представени още по време на ревизията. От дневника за покупки на ревизираното лице, копие от който също е част от доказателствата по делото е видно, че процесните фактури са включени, но срещу номерата им няма начисляван ДДС. При формиране на изводите си административният съд се е позовал и на документите от насрещната проверка на доставчика, извършена в ревизионното производство. Следователно изводите на съда почиват не само на заключението на вещото лице, а и на приобщените като доказателства по делото първични и вторични счетоводни документи. Съгласно чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът е обсъдил заключението с другите доказателства по делото, а това, че го е възприел, не може да се приеме за нарушение на съдопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че изготвеното заключение, което е кредитирано от първоинстанционния съд, е прието без възражение от страните по спора, в това число и от касатора в настоящето производство. Относно фактура № 182/18.04.2011 г., при насрещна проверка на доставчика са представени: копие на процесната фактура, както и фактури на предходни доставчици; документи за разплащания между контрагентите с хронологични регистри от сметки 411 - Клиенти и 412 - Клиенти по аванси; договори и приемо-предавателни протоколи; представени са транспортни документи като пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, кантарни бележки и др.; представени са също така счетоводни разпечатки от сметка 304 - стока и 702 - Приходи от продажби на стоки; главна книга и оборотна ведомост за м. 04.2011 г. В заключението на вещото лице е посочено, че дължимия данък е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС /в сила за 2011 г./. Доставчикът е отразил на отделен ред размера на ДДС, фактурата е включена в Дневника за продажбите и в подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 04.2011 г., на датата на данъчното събитие е начислено задължението към бюджета за дължимия ДДС по сметка 4532 - Начислен ДДС при продажбите. Установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на доставчика. Не се спори, че доставчикът "Викинг комерс" ЕООД разполага с персонал. Относно твърденията за липса на доказателства за транспорт, следва да се отбележи, че според обясненията на прекия доставчик транспортът е осъществяван от предходния доставчик ""Зърнокомерс НН" ЕООД, който според заключението на ССчЕ е осчетоводил разходи за транспорт. След анализ на доказателствата под делото АС - Варна правилно е стигнал до извода, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на данъчния кредит по тази фактура, от съдържащите се в делото доказателства, се установява по безспорен начин, че стоката по процесната фактура е транспортирана и доставена на получателя т. е. налице са годни документи, които удостоверяват реалното получаване на стоката по процесната фактура. Предмет на доставката са родово определени вещи - слънчоглед, собствеността върху който, съгласно правилото на чл. 24 от ЗЗД преминава върху приобретателя, когато бъдат предадени. С изготвянето на приемо-предавателния протокол стоката е индивидуализирана и по този начин е преминала в собственост на жалбоподателя. Безспорно е установено и че договореното количество слънчоглед е доставено на "ГБМ"АД - Бургас. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че не се установява, че доставчикът "Викинг комерс" е притежавало процесното количество слънчоглед,, поради което не е могъл да ги прехвърли върху получателя по фактурите. Изводите на органа по приходите се основават на липсата на документи за предходните доставки. При наличие на достатъчно преки доказателства за осъществяване на спорната доставка - административният съд правилно е приел, че доставката е реално осъществена. Фактът, че представените доказателства са частни документи не означава, че съдът не следва да ги кредитира. Съдът ги е обсъдил и преценил с оглед на останалите доказателства по делото, още повече, че не те не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с този довод трябва да се има предвид и тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно понятието "доставка на стоки", изразено в редица решения, сред които т. 20 и т. 21 от решение по дело С-494/12, в което СЕС приема, че доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Освен това при наличие на преки доказателства за прехвърляне на стоката от прекия доставчик не може да бъде отказано право на данъчен кредит поради това, че се предполага, че доставчикът може да не е разполагал със стоките. В този смисъл е и трайната практика на СЕС, който в решението си по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е тълкувал чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право е разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. А в решението си по дело С-285/11 ги тълкува в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а само за липса на реалност на доставките на стоки от "Викинг комерс" ЕООД и неправомерност на начисляването на данъка от тези доставчици, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по данъчната фактура, по която ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно обжалването в частта за разноските. Следва да се посочи, касаторът не сочи никакви основания решението да бъде отменено в тази част. "Еврокорн" ЕООД е представило списък на разноските и доказателства, че те са реални извършени, преди съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред административния съд. Следователно са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК и няма основание за отмяна на решението в тази част. За воденето на делото пред настоящата касационна инстанция, с оглед изхода на спора, направеното искане и представения списък, ответната страна има право на разноски в размер на 1980 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,