Решение № 11951 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2010 г.

Решение № 11951 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Димар ойл" ООД - гр. Бургас срещу решение № 153/19.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1426/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 02-00-800535/30.06.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-259/26.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определени задължения по ЗДДС (отм.), вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периодите - месеците декември 2003 г., януари, май и декември 2004 г. по фактури, издадени от "Далас - 92" ЕООД, "Калина Консулт" ДЗЗК и "Самос" ЕООД, както и относно установените задължения по ЗКПО (отм.) за 2002 г., вследствие увеличение на финансовия резултат по фактури, издадени от "Деймос Инс" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта по ЗДДС (отм.) касаторът сочи, че съдът е направил необоснован извод в противоречие със събраните доказателства относно реалността на процесните доставки. Твърди, че доставчикът бил откриваем и е могъл да бъде проверен. Възразява и срещу изводите на съда за липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. В частта по ЗКПО (отм.) съдът е игнорирал според касатора доказателствата по делото и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Относно неприемането от съда на частни документи като доказателства, според касатора това представлява необосновано ограничаване на правото на защита на страните. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Зарева. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е направил правните изводи въз основа на подробен анализ на събраните доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По ЗДДС (отм.). За да отхвърли жалбата срещу РА № 02-00-800535/30.06.2008 г. за определени задължения по ЗДДС (отм.), вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периодите месеците декември 2003 г., януари, май и декември 2004 г. по фактури, издадени от "Далас - 92" ЕООД, "Калина Консулт" ДЗЗК и "Самос" ЕООД, Бургаският административен съд е приел, че не са ангажирани по делото доказателства относно реалността на доставките на "дизелово гориво", нито пък за начисляването на ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Решението в посочената обжалвана част е правилно. Съдът е установил по безспорен начин, че както при ревизията, така и от заключението на вещото лице данните сочат за ненамиране на доставчиците на декларираните от тях адреси, което възпрепятства извършване на проверка в счетоводствата им за отразяване на фактурите и тяхното счетоводно отчитане - начисляване по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. За доставчикът "Самос" ЕООД въпреки изричното разрешение от прокурор за достъп до информацията за документите на дружеството, не е установено наличие на фактури и други първични счетоводни документи, разпечатки от сметки, начисляване на ДДС и др. Законосъобразни са изводите на съда за липсата на предпоставки за признаване правото на данъчен кредит съгласно чл. 64 във връзка с чл. 6 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и наличието на отрицателните предпоставки на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Неоснователно е оплакването на касатора, че "Далас - 92" ЕООД е бил откриваем, след като вещото лице по съдебната експертиза не го е намерил и не е извършил проверка в неговото счетоводство. За доставчика "Калина консулт" ДЗЗД за доставка по 1 бр. фактура за "евро дизел" отново са законосъобразни изводите на съда за липсата на положителните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е установил, че процесната фактура № 264/31.12.2003 г. е издадена от "Калина консулт" ДЗЗД преди регистрацията (16.09.2004 г.) по ЗДДС (отм.). Относно възраженията на жалбоподателя за наличие на издадени ревизионни актове на доставчиците, по които не е извършена промяна за процесните периоди, правилно съдът е установил, че такива не са издадени, с изключение на "Калина консулт" ЕООД ДЗЗД, но за него вещото лице изрично е посочило, че не се съдържат констатации за процесната доставка по фактура № 264/31.12.2003 г. С оглед изложеното по-горе решението в обжалваната част по ЗДДС (отм.) е правилно и не са налице сочените от касатора основания за отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По ЗКПО (отм.). Съдът в тази част е приел, че правилно органа по приходите е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с непризнаване на разходи по фактури с предмет "спедиторски услуги", издадени през различни периоди на 2002 г. от "Деймос инс" ЕООД, правоприемник на ЕТ "Нева - Симеон Ангелов". Неустановяването на реалността на процесните доставки е обусловило съда да приеме, че не следва да се признаят осчетоводените разходи при жалбоподателя поради наличие на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). И в тази обжалвана част решението е правилно. Наличието на осчетоводяване на фактурите по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) наистина е неотносимо към облагането по ЗКПО (отм.), но реалността на доставките е от съществено значение за това облагане. Това е така, защото само счетоводното отразяване на доставките - като приход при доставчика и като разход при получателя не е достатъчно за признаването им. Наличието на доказателства за реалност на осчетоводените доставки е необходима предпоставка за признаването на разходи, съответно приходи. В процесния случай правилно и органите по приходите, а впоследствие и първоинстанционният съд са приели, че е налице основание по чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 14 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) и не са признали разходите по фактурите за спедиторски услуги на "Деймос инс" ЕООД. Това е така, защото не е достатъчно наличието на осчетоводяване на разходи, а и на доказателства, че тези разходи са извършени, т. е. за наличие на реално осъществени стопански операции, които са обективирани в издадените фактури. Касае се за фактурирани спедиторски услуги, за които не са ангажирани доказателства по какъв начин и с какъв ресурс са били осъществени. Относно некредитирането на представените частни документи, неправилно касаторът възразява, че по този начин му е ограничено правото на защита. Няма пречка частните документи да се възприемат като доказателства, но същите не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила. Те трябва да се преценяват в съвкупност с останалите доказателства, а в процесния случай гражданските договори и приемателни протоколи са представени в съдебното производство и те нямат достоверна дата, поради което правилно съдът е приел, че няма доказателства тези документи да са съществували към момента на ревизията и с оглед откритото от съда производство по чл. 193, ал. 3 ГПК правилно е прието, че не са представени доказателства в подкрепа на истинността на тези частни документи. Предвид изложеното решението в посочената част също е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,