Решение № 9641 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. С. К., подадена чрез адвокат С. Енчева против Решение 372/13.03.2024 г., постановено по административно дело 18/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед ТУ/04-00019/23.11.2023 г. на Кмета на Община Ямбол. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решениe на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от упълномощения представител посредством писмена молба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Кмет на Община Ямбол, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки, че оспорената заповед е законосъобразна налице е незаконен строеж, който се извършва без строителни книжа, тоест са налице условията постановяване на спирането и забрана на достъпа до него. Съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона. Предмет на съдебен контрол е административен акт, с който е наредено спиране на строително-ремонтните работи представляващи надстрояване и пристрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 87374.529.99.3 по КК на гр. Ямбол и забрана достъпа до строежа от датата на влизане в сила на заповедта до представяне на необходимите строителни книжа. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че се касае за незаконен строеж, който се извършва без издадени строителни книжа одобрен проект и разрешение за строеж. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, даваща правомощие на кметът на съответната община да спира изпълнението и забранява достъпа до строеж, който се извършва в нарушение на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 224, ал.1, т. 1 ЗУТ. Според конкретната приета от органа за нарушена норма /чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ/ се постановява спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж. С оглед описаното по-горе съдържание на заповедта се установява несъответствие между възприетите от органа и установени по делото факти и приложената от него правна разпоредба. Административният орган е смесил незаконосъобразно две отделни и приложими на различно основание хипотези, а именно тази на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ /погрешно приложена от него/ с хипотезата по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ. Строежите по ал. 1 страдат от отстраними недостатъци и по тази причина съществува задължението на административния орган да даде указания за отстраняване на причините довели до издаване на заповедта. Докато в случаите по ал. 5, за органа не съществува задължение да даде указания, доколкото недостатъците са неотстраними, тъй като се касае за извършването на незаконен строеж. От установените по делото факти е видно, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, а не тази по чл. 224а, ал. 1 във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както е посочено в административния акт. Спирането на строеж при установената хипотеза и по-конкретно незаконен строеж, извършващ се без строителни книжа, следва да се отличава от спиране на основанието по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, относимо за строеж, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж /издадено, но невлязло в сила строително разрешение/. Собственикът на строежа не би могъл да се снабди с липсващите строителни книжа, тъй като същите се издават преди започването му в този смисъл и даденото от органа указание в диспозитива на заповедта, че строежът се спира до представяне на необходимите строителни книжа, е абсолютно неприложимо. От изложеното следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение във формата, изразяващо се в несъответствие между описаните и установени факти и приложената правна хипотеза. Установеното от касационната инстанция нарушение не възпрепятства административният орган да издаде при условията на оперативна самостоятелност друга законосъобразна заповед досежно същия строеж, изправяйки порока във формата, който обаче не може да бъде саниран от съда, както е сторил погрешно това първостепенния такъв. Съответно, съдебното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени и се постанови друго, с което оспорената заповед се отмени на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените и доказани по размер разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1830 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,