Решение № 15294 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8272/2009 г.

Решение № 15294 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8272/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница - Пловдив срещу Решение № 680/22.05.2009 год. по адм. д. № 967/2008 год. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Първо отделение, ХIV-ти състав, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 463/27.02.2008 год., издадено от началника на Митница - Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с Решение № 1-4412-0284/11.04.2008 год., с което на "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив е определено по ЕАД № 3000/4-11330/09.03.2005 год. допълнително митническо задължение в размер на 1176 лева, от които 261 лв. мито и 915 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 09.03.2005 год. до датата на плащане. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив, чрез процесуалните представители адв. Иванов и адв. Рискова, оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила като претендира заплащане на направените разноски за настоящата инстанция. Заинтересованите страни - Директорът на РМД - гр. Пловдив и Директорът на ТД на НАП Пловдив не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени определените задължения първоинстанционният съд се е позовал на заключенията на вещите лица, въз основа на които е приел за установена недоказаност на извършено от "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив в полза на "Българско морско дружество" ЕООД - гр. София плащане на разходи във връзка с транспорта на стоки по ЕАД от Дубай до Солун и липса на предпоставки за коригиране на договорната стойност при условията на чл. 38 ЗМ. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Безспорно е установено по делото, че "ЗИМ"ЕООД - гр. Пловдив за периода 2005 - 2006 години по 75 бр. ЕАД, един от които е процесният ЕАД № 3000/4-11330/9.03.2005 год., е осъществило доставки на детски играчки, поставени под режим внос, като в кл. 20 на ЕАД "Условие за доставка" е декларирано DDU Солун. В съответствие с Международните правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС 2000 "D" - термините са, с които продавачът се задължава да поеме всички рискове и разходи за доставката на стоките до местоназначението им. Съгласно класификацията, терминът за търговия DDU - Delivered Duty Unpaid(ЕЕnamed place of destination) - Доставено, мито неплатено(ЕЕуговорено местоназначение) се тълкува и от митническите органи в издадените от тях административни актове в смисъл, че продавача поема всички разходи и рискове до доставката на стоката на определеното място, което в случая е Солун, Гърция. Това условие е изрично уговорено в сключения между страните Договор от 7.01.2004 год., представен ведно с превод по делото, от което следва, че съгласно постигнатите договорености, изпращачът на стоката Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай - Обединени Арабски Емирства, транспортните разходи във връзка с доставката на стоките до Солун са за негова сметка, т. е. на продавача, като купувача не дължи тяхното заплащане. Представена е търговска фактура № 5307/11.03.2005 год. на стойност 1745 евро, с изпращач на стоката Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай - ОАЕ, относно доставката на процесните стоки, в която като условие на доставката е отбелязано - DDU Солун. По постигнатите договорености и по тълкуване на термина DDU не се спори, но спорът е относно изпълнението на договорните клаузи - транспортните разходи да са за сметка на продавача, при установени данни от митническите органи в процедура по последваща проверка по реда на чл. 84 от Закона за митниците, за заплатени от купувача транспортни разходи за стоката, както от Солун до Пловдив, така и от Дубай до Солун, които са основание за издаване на процесния административен акт. Установени са документи за платени транспортни разходи за стоката от Дубай до Солун от страна на получателя "ЗИМ" ООД - Пловдив на "Българско морско дружество" ЕООД - София, отразено в издадена от "Българско морско дружество" ЕООД - София на "ЗИМ" ООД - Пловдив данъчна фактура № 05-03-03-I (31.03.2005 год. на стойност 4322, 38 лв. за международен транспорт Дубай-Солун и обработка на товар детски играчки, с приложени към нея фискални бонове. Възраженията, поддържани от жалбоподателя в хода на оспорване на административния акт са, че той не е извършил плащане на разходи за транспорт, а такива са извършени от продавача. Представя получено писмо от продавача по повод отправено такова от българското дружество, в което се декларира плащане на транспорт. Други доказателства за плащане на транспорт от Дубай до Солун и обработка на товар, освен процесната данъчна фактура, издадена от "Българско морско дружество" ЕООД - София на "ЗИМ" ООД - Пловдив, по делото не са представени. Оспорването на издадената фактура не е проведено по надлежния ред, с ангажиране на насрещни доказателства, опровергаващи съдържанието на този документ. Представеното писмо отговор от дружеството-продавач не е платежен документ, а документи за плащания на транспорт до Солун от страна на продавача, не са представени. Тъй като плащания на суми се доказват само с първични счетоводни документи, в тази връзка с изключение на спорната фактура, други първични счетоводни документи за платен транспорт Дубай-Солун не са представени. Процесната данъчна фактура е валиден първичен счетоводен документ, ползващ се с доказателствена сила и изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на подпис на получател, тази фактура не отразява плащане, са неправилни. Тези изводи на съда са в противоречие с материалния закон - Закона за счетоводството и заключението на вещото лице Райчев. Подпис на получателя върху фактурата не е изискване по Закона за счетоводството, поради което липсата на такъв върху фактурата не се отразява на доказателствената й сила като валиден първичен счетоводен документ. Такива са и издадените към нея фискални бонове за извършено плащане на сумите от "ЗИМ" ООД на "Българско морско дружество" ЕООД - София. Възприетото от първоинстанционния съд като основателно оспорване на документа като неподписан от получателя "ЗИМ" ООД - Пловдив е неправилно и в нарушение на чл. 7 от Закона за счетоводството, който не поставя изискване към първичния счетоводен документ да е подписан от получателя. В такъв смисъл е и заключението на вещото лице Райчев, който е вписал изрично в заключението си на стр. 4, че видно от самите бланки на фактурите и приходните касови ордери, те не съдържат такива полета за подпис на получател, а и в Закона за счетоводството няма такова изискване за подпис на получател върху фактурата като реквизит на същата. Изискването като задължителен реквизит по ЗСч е фактурата да съдържа подпис на издател, в случая - на "Българско морско дружество" ЕООД - София, което е спазено. В противоречие с цитираната законова уредба и заключението на вещото лице, първоинстанционният съд е направил грешния извод, че липсата на подпис на получател във фактурите и приходните касови ордери обосновава липса на реално плащане, респективно - необоснованост на административния акт. Установените при насрещната проверка в процедура по последващ контрол документи установяват митническа облагаема стойност, различна от декларираната. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходи за транспорт и за обработващи операции, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Дубай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, съгласно уговорката, и в същото време - при налични данъчни фактури, издадени от "Българско морско дружество" ЕООД - София на "ЗИМ" ЕООД за платени разходи за транспорт Дубай-Солун и Солун-Пловдив, едната фактура от които осчетоводена от дружеството-получател и стойността й включена в облагаемата стойност, а другата - неосчетоводена, но ползваща се с доказателствена сила, се налагат изводите за наличие на установени предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Спазена е и процедурата по повторна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗМ след разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Оспореният административен акт е издаден при спазване процедурата по закон. В противоречие със заключението на приетата от съда и неоспорени от страните ССЕ и при неправилно тълкуване на чл. 7 от Закона за счетоводството, първоинстанционният съд е направил грешния извод, че "задължителен реквизит" е подпис за получател върху посочената фактура и липсата на такъв означава липса на плащане, при което съдът е игнорирал ползващ се с доказателствена сила първичен счетоводен документ за осъществено плащане на разходи за транспорт. Съдът не е обсъдил останалите данни по делото, а именно - съществуването на друга фактура, издадена при същите обстоятелства - без подпис на получател, плащане в брой, за транспортни разходи за същата стока, но от Солун до Пловдив, издадена от същото дружество - "Българско морско дружество" ЕООД на дружеството-жалбоподател пред първоинстанционния съд - "ЗИМ" ЕООД за сумата 620 лв., която обаче е осчетоводена от "ЗИМ" ЕООД и е намерила отражение в митническата декларация. Тази фактура е също без подпис на получател, но същата не се оспорва и нещо повече - осчетоводена е от дружеството - "ЗИМ" ЕООД. Този безспорно установен факт доказва налични взаимоотношения между двете дружества "ЗИМ" ЕООД и "Българско морско дружество" ЕООД по повод транспорта на стоките и обработката на товара. Други доказателства в тази насока не са представени, въпреки че са изискани от страните, поради което следва да се съобразят наличните, ползващи се с доказателствена сила. По изложените съображения оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е законосъобразен и като го е отменил Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив срещу решението за промяна на митническа стойност, с което на дружеството е определено по ЕАД № 3000/4-11330/09.03.2005 год. допълнително митническо задължение в размер на 1176 лева, от които 261 лв. мито и 1915 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 09.03.2005 год. до датата на плащане. При този изход на делото на Митница Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 580 лв., платимо от "ЗИМ" ЕООД. Воден от горното и по чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,