Решение № 173 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2007 г.

Решение № 173 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5172/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. К. от гр. Е., обл. Софийска срещу въззивно решение № 260 от 28.03.2007 г. по гр.д. № 938/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 24.03.2006 г. по гр.д. № 1119/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. П. и С. С. П. сумата от по 20 000 лв. на всеки един, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на сина им С. В. С., причинена в резултат на извършено от К. престъпление по чл. 123, ал. 2, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва считано от 22.11.2004 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на същото, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново такова, с което се отчете приносът на пострадалия и се намали присъденото обезщетение. Ответниците по касационната жалба В. С. П. и С. С. П. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III г.о. като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Софийски апелативен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на Софийски окръжен съд, с което е уважил исковете на В. С. П. и С. С. П. за заплащане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на сина им С. В. С., причинена по непредпазливост от жалбоподателя. Въз основа на събрани по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че на 22.11.2004 г. в гр. Е. жалбоподателят по непредпазливост е причинил смъртта на С. С., чрез действия изразяващи се в монтиране и пускане в експлоатация газов проточен бойлер марка "М", свързан с бутилка за съхранение на пропан бутан, и неправилно монтиране на проход за отвеждане на изгорели газове, от който е изтекъл въглероден окис по време ползване на бойлера от С. С., които действия спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която жалбоподателят не е имал право да упражнява, и са извършени в нарушение на Наредба № 21/1990 г. за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации, поради което и на основание чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК. Приел е, че причинителят на вредите следва да отговаря на основание чл. 45 ЗЗД и е определил размера на дължимото обезщетение за родителите на починалия в размер на по 20 000 лв. за всеки един, съобразявайки събраните по делото доказателства за преживяните мъка и страдания от смъртта на сина им. Извършването на деянието от жалбоподателя, причинната връзка с вредоносния резултат и вината са установени с представеното по делото споразумение по чл. 414з НПК, имащо характер и последици на влязла в сила присъда. Въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че жалбоподателят дължи обезщетение за вреди от непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД и че искането му за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно. Установено е, че смъртта на С. С. е настъпила в резултат на извършените от жалбоподателя действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал право да упражнява. По делото не е установено участие при монтажа на бойлера да е взел пострадалия, или неговите родители. Твърденията в касационата жалба за неправилна експлоатация на вещта, не могат да обосноват извод за съпричиняване, тъй като е установено, че смъртта е настъпила в резултат на неправилния монтаж на същата, а не от неправилната експлоатация. Само нарушения които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точна на чл. 51, ал.2 ЗЗД, при преценката за приноса на пострадалия. Неоснователни са и оплакванията, че определения размер на присъденото обезщетение е прекомерно завишен, с което бил нарушен чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението е съобразен с принципа на справедливост визиран в чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи паричния еквивалент на претърпяните болките и страданията, като определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Въззивният съд е изложил своите мотиви в съобразителната част на решението обосноваващи извода му, че със сумата от по 20 000 лв. за всеки един от ищците справедливо ще се обезщетят претърпяните от тях болки и страдания от загубата на сина им. За да обоснове изводът си, че пълното репариране на неимуществените вреди на ищиците следва да бъде в размер на по 20 000 лв. за всеки един, въззивният съд е съобразил обстоятелствата свързани с характера на съществуващите отношения на близост между ищците и техния починал син. Този извод е изграден на базата на събраните по делото доказателства, чрез които са установени мъката и страданията, които са преживяли и преживяват от загубата на детето си. При определяне на размера съдът е отчел всички фактори, относими към конкретния случай. Размерът на присъденото обезщетение не е завишен, а напротив в най-пълен обем ще обезщети пострадалите за претърпяните от тях неимуществени вреди. Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за касиране на обжалваното решение и то ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.