Решение № 3388 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2020 г.

Решение № 3388 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, Фонда/ът), чрез упълномощения старши юрисконсулт Д. Р., за отмяна на влязло в сила Решение № 686 от 16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11086 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., с което е оставено в сила Решение № 115 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на Административен съд – Сливен (АС – Сливен) за 2016 г., с което предявеният от Н. К. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу ДФЗ е уважен изцяло. Подателят на искането моли отмяната на посоченото съдебно решение на тричленния състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 4 АПК. Твърди, че то противоречи на влязло в сила Решение № 993 от 21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 557 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. Поддържа становище, че двете дела са с идентичен предмет - касае се за искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с едни и същи страни, с които са предявени претенции, основаващи се на едни и същи фактически обстоятелства, а разликата била само в претендираните суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищците финансово подпомагане за кампания 2016 г. по Схемите и мерките за директни плащания на площи. Било налице субективно и обективно тъждество между делата. Излагат се доводи относно неправилността на решението, чиято отмяна се иска. В съдебното заседание пред настоящия съд ДФЗ не изпраща представител. Ответната страна – Н. К., чрез упълномощения адв. С. Р., оспорва искането за отмяна с представен по делото писмен отговор. Сочи, че не са налице предпоставки за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 4 АПК. В отговора е инкорпориран списък на разноските, които се претендират съобразно представени доказателства. В съдебно заседание пред настоящия съд К. не се явява и не се представлява. Ответната страна – Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в съдебното заседание, чрез упълномощения юрисконсулт П., оспорва искането за отмяна. Излага доводи за неговата неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Без основание от този ответник се иска заличаването на МЗХГ като страна в настоящото производство, доколкото то следва да се развие с участието на страните, участвали в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. За да се произнесе по искането, настоящият пети петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 115 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на АС – Сливен за 2016 г., с което ДФЗ е осъден, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на Н. К. сумата 13772, 82 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено финансово подпомагане за кампания 2016 г. по Схемите и мерките за директни плащания на площи. Тези вреди са настъпили вследствие на бездействието от страна на ДФЗ да отстрани грешките в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), вследствие на което К. не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложението към исковата молба - общо 22, 5784 ха по схемите и мерките, приложими за всяка площ съгласно същото приложение, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г. Наред с това, на К. са присъдени разноски в размер на 3101, 00 лв. и е оставена без разглеждане исковата му молба в частта срещу МЗХГ за присъждане на обезщетение за същите вреди, като производството по делото в тази част е прекратено. С Решение № 993 от 21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 557 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. е отменено Решение № 190 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 342 по описа на АС – Сливен за 2016 г. и делото е върнато на АС – Сливен за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. С посоченото решение на АС - Сливен е отхвърлен предявеният от "Златно руно 08" ООД иск срещу МЗХГ за заплащане на сумата от 83441, 42 лв., заявен като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86695, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от това дружество финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на МЗХГ да отстранят грешки в специализирания софтуерен продукт, създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 ЗПЗП, вследствие на което дружеството не е могло да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата молба, по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към нея, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 83441, 42 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; отхвърлен е предявеният от това дружество срещу ДФЗ иск за заплащане на сумата от 83441, 42 лв., заявен като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86695, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от него финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на ДФЗ да отстранят грешки в създадени и поддържани от тях компютърни база данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, вследствие на което дружеството не е могло да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата молба, по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към нея, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 83441, 42 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и е отхвърлен искът, предявен от "Златно руно 08" ООД срещу МЗХГ и ДФЗ за заплащане солидарно на сумата от 83441, 42 лв., заявена като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86695, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от това дружество финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на МЗХГ и ДФЗ, да съвместят създадени и поддържани от тях компютърни информационни системи, вследствие на което дружеството не е могло да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата молба по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към исковата молба, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 83441, 42 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В Решение № 993 от 21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 557 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. изрично е съобразено, че пред АС - Сливен, на датата на образуване на адм. д. № 342/2016 г. (30.12.2016 г.) е било образувано и адм. д. № 341/2016 г., като двете дела са с идентичен предмет - искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и едни и същи ответни страни. Взето е предвид и това, че исковите претенции по тях се основават на едни и същи фактически обстоятелства (напълно идентично е и съдържанието на двете искови молби, както и представляващия ищците процесуален представител), а разликата е в ищците и претендираните като обезщетения суми. Общото е и това, че сумите по двете дела се претендират като обезщетения за "пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от дружеството финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ", които, според ищците, са последица от бездействието на ответниците да отстранят грешките в специализирания софтуерен продукт, създаден на основание чл. 41, ал. 3 ЗПЗП. Отчетено е, че двете дела не са били съединени за съвместно разглеждане, въпреки общността на част от ответниците и еднаквите по естеството си фактически обстоятелства (налагащи събиране на еднакви доказателства), които са от значение за предмета на делото. Делата били разгледани поотделно в различни съдебни производства, приключили с различен правен резултат. С Решение № 115 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341/2016 г., оставено в сила с Решение № 686 от 16.01.2020 г., искът на физическото лице - ищец е уважен изцяло, като са възприети всички, посочени в исковата молба основания. С Решение № 190 от 12.11.2018 г. исковата претенция на "Златно руно 08" ООД е отхвърлена с мотив, че ищецът не е установил по категоричен и безспорен начин, че невъзможността да приключи заявлението е поради грешка в системата и че това се дължи именно на бездействието на ответниците да отстранят грешки в компютърните база данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, създадени и поддържани от ДФЗ. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 686 от 16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11086 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., с което е оставено в сила Решение № 115 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на АС – Сливен за 2016 г., предявено от ДФЗ на соченото правно основание - чл. 239, т. 4 АПК се явява неоснователно по същество и следва да се отхвърли. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове - съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (арг.: чл. 237, ал. 1 АПК), които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Искането за отмяна има извънреден характер и доколкото засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона - отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната на това основание предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, както и наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. За да е налице твърдяното противоречие между двете решения в случая, доколкото се касае за такива, постановени в искови производства, е необходимо установяване на пълна идентичност на делата - в страните, в спорния предмет, основанието, на което са предявени исковете и исковите периоди, т. е. наличие на субективно и обективно тъждество между страните и предмета на делата. Противоречие ще е налице между тях, когато се отнасят до един и същи спорен предмет на делото, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите, а не в мотивите, доколкото последните не се ползват със сила на присъдено нещо. Предвид установеното по - горе, не може да се приеме, че влязлото в сила Решение № 686 от 16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11086 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., с което е оставено в сила Решение № 115 от 26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на АС – Сливен за 2016 г. противоречи на влязло в сила Решение № 993 от 21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 557 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Не се касае за две производства по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, а това изключва твърдяното противоречие между тях. Не е налице основание за отмяна по реда на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси, а в случая по искови молби, с които са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от различни субекти – в единия случай това е физическото лице К., а в другия случай – "Златно руно 08" ООД. Доколкото цитираното основание за отмяна – чл. 239, т. 4 АПК има за цел да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда по същество със сила на присъдено нещо, съществено е това, че с решението, което ДФЗ твърди, че противоречи на решението, чиято отмяна се иска, правният спор не е решен по същество, а е възстановена висящността на исковото производство пред АС – Сливен, доколкото делото е върнато на този съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По тази причина също следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Ето защо, искането на ДФЗ е неоснователно и като такова то следва да бъде отхвърлено. С оглед правните изводи на настоящия съдебен състав по основателността на искането за отмяна и предвид направените искания, на ответниците се следва присъждането на разноски. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 0000072213 от 19.06.2020 г., от който се установява, че К. е заплатил на адв. С. Р. в брой сума в размер на 800, 00 лв. за процесуално представителство по настоящото дело, която ДФЗ следва да бъде осъден да му заплати. Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати и на МЗХГ разноски в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия