Решение № 592 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2008 г.

Решение № 592 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение, постановено под № 264 на 29.10.2007 г. по в.гр. дело № 656/2006 г. по описа на Софийския градски съд, I-ви въззивен състав, с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 87-ми състав под № 172 от 7.06.2006 г. по гр. дело № 1356/2006 г. за отхвърляне иск по чл. 106 СК. Недоволна от въззивното решение е ищцата А. А. Ц. ЕГН **********, представлявана от адвокат И от АК-София, която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - чл. 106, ал. 5 СК; чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Повереникът поддържа касационната жалба. От ответника по касация М. Ц. Ц. ЕГН ********** от с. Т., област М. е постъпило възражение (има характер на отговор) по чл. 218г ГПК (отм.) със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски, за което липсват данни да са сторени. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че непълнолетната В. М. Ц., родена на 14.08.1992 г. е изслушана на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДт. и е заявила категоричното си решение да живее с бащата, а с оглед събраните гласни доказателства, обсъдени по реда на чл. 136 ГПК (отм.) и констатациите на изслушаната съдебно-психологическа експертиза, приета при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) не са настъпили факти, които да обосновават извод за промяна на постановените мерки за упражняване на родителските права от бащата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. В съответствие със събраните по делото доказателства за родителските, възпитателски и морални качества на страните, за възрастта и пола на детето, положените досега грижи за него и социалната среда, в която ще живее след развода на родителите, е прието че в интерес на детето е упражняването на родителските права да останат на бащата. Интересът на детето е основание за възлагане на родителските права. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на децата, респ. създаване такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е отхвърлил иска по чл. 106, ал. 5 СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК. Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изводите на съда са логични и обосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето съгласно изискванията на чл. 106, ал. 5 вр. с ал. 1 и ал. 2 СК, поради което обжалваното решение за упражняването на родителските права, следва да се остави в сила. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение