Решение № 226 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2010 г.

Решение № 226 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Йорданка Христова, в качеството й на процесуален представител на Исмет Тогрул, срещу решение № 228 от 22.04.2010 г. по адм. дело № 135 по описа за 2010 г. на административния съд - Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Свиленград оспорва същата чрез депозирана по пощата писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Хасково е бил сезиран с жалба на Исмет Торгул, чрез процесуалния му представител адв. Й. Христова, срещу неоснователно бездействие на началника на митница Свиленград да издаде заверено копие от цялата административна преписка № 1587/2008 г. на митница Свиленград без заплащане на такса от 234.00 лв. В мотивите на съдебното решение е установено от фактическа страна, че с молба от 12.01.2010 г. адв. Й. Христова е поискала от началника на митница Свиленград да получи копие от цялата преписка № 1587/2008 г. при митница Свиленград, по която е издадено наказателно постановление № 1587/2008 г. от 12.02.2008 г. от началника на митница Свиленград на Исмет Торгул, гражданин на РТурция. С писмо изх. № 4414-4596 от 12.01.2010 г. на началника на митница Свиленград до процесуалния представител на лицето е посочено, че исканите копия от посочената преписка, заедно с цялото досъдебно производство № 435/2008 г. са подготвени, но за получаването им следва да се заплати такса в размер на 234.00 лв., на основание ПМС № 85 от 17.04.2003 г. За да обоснове неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 12 от ЗМ митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не представляват митни сборове, а размерът им се определя от Министерския съвет. Конкретно с цитираното постановление е одобрена тарифа за таксите, които се събират от агенция "Митници" по чл. 12 от ЗМ. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от тази тарифа за издаване на заверено копие от документ, свързан с прилагането на митническите разпоредби се събират такси за първа страница - 2 лв., а за всяка следваща по 1 лв. След като жалбоподателят е искал да се снабди със заверено копие от документи, които се съдържат в митническа преписка по образувано административнонаказателно производство срещу него, то тези документи са свързани с прилагането на митнически разпоредби и за получаването се дължи заплащане на такса, определена по цитираната тарифа. Според съда е неоснователно възражението на лицето, че такса за получаване на преписката не се дължи, понеже е приложим НПК. Приложим се явява ЗАНН и същият не предвижда задължение административнонаказващия орган да предостави копие от цялата преписка по издаване на наказателното постановление, с изключение на акта за установяване на административното нарушение (чл. 43 от ЗАНН) и наказателното постановление (чл. 58, ал. 1 от ЗАНН). От друга страна чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК по изрично посочените в него въпроси, между които не е посочен този за предоставяне на преписи от документи. Съдът е приел, че началникът на митницата няма задължение да връчи заверено копие от цялата преписка по издаване на наказателно постановление а нарушителя, както и такова да предостави по негово искане заверено копие от документите без заплащане на дължимата такса. Не е налице задължение на административен орган за фактическо действие, което да произтича от нормативен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото не е имало спор за факти, а спорът се свежда до това дали е налице дължимо фактическо действие, по силата на нормативен акт, от страна на началника на митница Свиленград по повод подаденото искане за предоставяне на "ксерокопия" на документи, част от административна преписка при него без заплащане на такса затова. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, насочени към двата въпроса относно характера на фактическото действие, а именно дали е свързано с прилагане на нормативни, конкретно митнически разпоредби, респ. дали е приложима посочената по-горе тарифа и дали се явява приложим НПК. Действително е налице задължение за фактическо действие в лицето на административния орган, но същото е нормативно обвързано и със заплащане на такса с оглед реализирането му. Това е по силата на чл. 12 от ЗМ, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 от тарифа за таксите, които се събират от агенция "Митници", приета на основание тази законова разпоредба с ПМС № 85 от 17.04.2003 г. След като лицето, което иска предоставянето на това действие, не изпълнява изискванията, които са нормативно определени, непредоставянето му не се явява в нарушение на закона. Правилно съдът се е позовал и на чл. 43 и чл. 58 от ЗАНН, в които изрично е посочено задължението на административния орган да предостави актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление на адресата му, като за предоставянето на копие от останалите документи се дължи такса, съобразно цитирания подзаконов нормативен акт. Административнонаказателната дейност също представлява част от дейността на митническия административен орган, които прилага митническите правни норми и при констатиране на нарушаване на същите, с оглед реализиране на административнонаказателната отговорност във връзка с това. Неточно е позоваването от страна на касатора относно прилагането на НПК, понеже в чл. 84 от ЗАНН изрично са посочени предпоставките за прилагането на кодекса, а именно доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване. Не е налице препращане към този нормативен акт относно издаване на копия от документи. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение