Решение № 6776 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2009 г.

Решение № 6776 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 17.11.2008 год., постановено по адм. д. № 03740/06 год. Софийски градски съд, адм. колегия, III-Б състав, е отменил по жалба на "Пакай" - ЕООД - гр. Пловдив данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 69 от 01.11.2005 год., издаден от директора на ТДД - гр. Перник, потвърден с решение № 1356 от 23.06.2006 год. на директора на "ОУИ" - гр. София. Срещу така постановеното решение в е подадена касационна жалба от Бойко Атанасов Атанасов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Пакай" - ЕООД - гр. Пловдив не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отменил данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 69 от 01.11.2005 год., издаден от директора на ТДД - гр. Перник, потвърден с Решение № 1356 от 23.06.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, с който на осн. чл. 116, ал. 2, б. "г" от ЗДДС (отм.) е извършена дерегистрация по ЗДДС на "Пакай" - ЕООД. За да постанови този резултат градският съд е приел, че нарушенията по ЗДДС (отм.) са били установени с два броя данъчно-ревизионни актове - № 912/02.09.2005 год. и № 961 от 24.10.2005 год., които ревизионни актове не са били влезли в сила към датата на издаване на акта за дерегистрация и същите са били отменени с решения от директора на съответната регионална данъчна дирекция. От това е направен извод, че в производството по издаване на акта за дерегистрация данъчният орган се е позовал на данъчни актове, които не са придобили стабилитет, още повече, че в последствие са били отменени. Съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството, че с отменителните решение е разпоредено извършването на нова ревизия, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че такава е била извършена, а ако действително е извършена и е приключила със същия резултат, то това ще е нововъзникнало обстоятелство, което може да послужи като основание за извършване на нова дерегистрация, но то не е съществувало към момента на издаването на процесния акт. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. София, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че съдът не е отчел факта, че към момента на издаване на акта за дерегистрация двата ДРА още не са били отменени и в закона не е предвидено изискване за стабилитет на ДРА във връзка с неговото изпълнение. Твърди се още, че жалбоподателят "Пакай" - ЕООД не е представил доказателства, които да оборват констатациите в ДРА. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на ТДД - гр. Перник е издаден данъчен акт за дерегистрация на "Пакай" - ЕООД - гр. Пловдив на осн. чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗДДС (отм.) поради това, че в хода на извършени данъчни ревизии на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2004год. - 28.02.2005год. са установени обстоятелства по чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.) - постъпване на суми по ДДС-сметка по фактури, които не са издадени и отразени в дневниците за продажби и поради неправомерно ползване на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви градският съд е приел, че така издаденият акт за данъчна дерегистрация е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Този негов извод е правилен и обоснован. Съгласно чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗДДС (отм.) регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите когато регистрирания данъчен субект системно не изпълнява задълженията си по този закон или невнесени данъчни задължения по този закон, общата сумата на които надхвърля стойността на активите му, намалени със задълженията му. Обстоятелствата, водещи до прекратяване на регистрацията по ЗДДС могат да бъдат установени от данъчен орган, който притежава правомощия да извършва данъчни ревизии. В случая процесните обстоятелства са установени при извършването на ревизии, приключили с издаването на два броя данъчно-ревизионни актове - № 912/02.09.2005год. и № 961 от 24.10.2005 год. Въпросните ДРА са отменени впоследствие по реда на административното обжалвана и преписките са върнати за извършването на нова ревизия. С издадените ДРА е установено наличието на обстоятелства по чл. 116, ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗДДС (отм.) и те са послужили като основание за издаване на акта за дерегистрацията. Последващата отмяна на същите по реда на административното обжалване е новонастъпило обстоятелство, което е от съществено значение и правилно е отчетено от градския съд, тъй като с отмяната на издадените ДРА следва да се счита, че липсва установяване на обстоятелства за извършване на дерегистрация. Правилно е зачетено от първоинстанционния съд и това, че по делото липсват доказателства за това как са приключили новите ревизии (такива не са представени и пред настоящата инстанция), а дори и те да са приключили със същия резултат, то това е нововъзникнало обстоятелство, даващо основание за извършването на нова дерегистрация, но не и в подкрепа на отменения вече акт. След като е стигнал до същите изводи и е отменил акта за дерегистрация като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,