Решение № 14006 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2011 г.

Решение № 14006 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Анона" ООД, гр. Плевен, срещу решение № 547/20.10.2011 г. по адм. дело № 820/2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 2/20.09.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от официален ветеринарен лекар на длъжност главен инспектор към РВМС - Плевен. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, отмяна на разпореждането и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Официален ветеринарен лекар към РВМС - Плевен, сега Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) - Плевен (§ 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ), чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Плевен е приел за установено, че с обжалваното разпореждане законосъобразно са насочени за унищожаване описаните в протокол от 20.09.2010 г., неразделна част от акта продукти (луканков салам 6 бака, ВП испански бекон 1 пале-73 кашона, пастърма бреасола 7 бака, с общо тегло 7087,89 кг.), находящи се в предприятие за препакетиране на "Анона" ООД, без документи за произход и изтекъл срок на годност, съгласно протокол № 163 от 09.09.2010 г. Разпореждането е издадено от компетентен орган по чл. 257, ал. 1 Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ - официален ветеринарен лекар, в предписаната от закона писмена форма, като част от мотивите му се съдържат в протокола, към който препраща разпореждането и при спазване на административно-производствените правила. Разпореждането е съобразено с приложимото материално право, тъй като продуктите са негодни за консумация, тъй като са с изтекъл срок за годност. Решението е правилно. Продуктите са описани по видове и по тегло на всеки от тях. С това са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения на 09.09.2010 г. протокол, подписан от комисията, извършила проверката, в който подробно са отбелязани различните видове и количество месни продукти. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след проверка на комисия (заповед № РД - 11-636/25.08.2010 г. на генералния директор на (НВМС), извършена в обект на дружеството - жалбоподател. Резултатите от проверката се отразени в протокол № 1272/25.08.2010 г.), с който е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството без етикети, с изтекъл срок на съхранение, с нарушена цялост на опаковката, както и препакетирани храни без етикети и възможност за идентификация, без документи за произход, безопасност и проследимост. Съставени са актове за забрана № 004101/25.08.2010 г. - № 004109/25.08.2010 г. с описи на стоките в хладилните съоръжения, като стоките са оставени на отговорно пазене в проверявания обект. Тази проверка, както и следващата на 09.09.2010 г., за която е съставен протокол № 163/09.09.2010 г., са проведени в присъствието на служители не проверяваното дружество, също подписали протоколите за проверки. Всички актове за забрана, както и оспореното разпореждане са връчени на представител на проверяваното дружество срещу подпис. По този начин дружеството е уведомено за всички действията на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Обстоятелството, че постановеният административен акт е съобщен на страната чрез присъствалия на проверките служител на дружеството- жалбоподател не опорочава административното производство. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следователно актът е съобщен на страната при спазване на горните изисквания. По този начин правото на защита на страната не е накърнено, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Останалите доводи за нарушения на административнопроизводствените правила с оглед несъставянето на протокол от извършената трета проверка в склада на дружеството и липсата на преценка на представените от управителя доказателства, опровергаващи констатациите в протокол № 163/09.09.2010 г. също са неоснователни. Констатациите в протокола от 09.09.2010 г. са достатъчни да обосноват прилагането на принудителната мярка с процесното разпореждане, а доказателства, установяващи произхода на продуктите могат да бъдат представени и пред съда (в каквато насока няма данни). Останалите констатации засягат външния вид на стоките, целостта на опаковките и тяхната маркировка, поради което не могат да бъдат опровергани с писмени доказателства. Поради това правилно е преценено, че нарушения на правото на защита на дружеството не е допуснато. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби също са законосъобразни. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършените в склада на дружеството - жалбоподател проверки е установено наличие на стоки от животински произход без етикети и маркировка, които да ги идентифицират, да означат техния произход и годност, както и продукти с нарушена цялост на опаковката, с променен цвят, а също и преопаковани продукти от различни партиди без възможност за идентификация. Тази нарушения са отразени в протокол и с оглед направените констатации, правилно, при условията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, е издадено оспореното разпореждане, с което храните и продуктите са насочени към унищожаване. Правилно е заключението на съдебния състав, че разминаването в данните по партидните карти и етикетите на продуктите или липсата на етикети е пречка да се установи произхода на стоката и нейната годност. Поради това при липсата на етикети и идентификационна маркировка върху продуктите, която да гарантира, че и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), законосъобразно е преценено, че тези изисквания са нарушени, което предпоставя правото на контролния орган да упражни предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, обхващаща системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР), въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Плевен е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените протоколи, описи, заповеди за забрана и разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, както и събраните в хода на процеса гласни доказателства аргументират изводите на съдебния състав за извършената в склада на дружеството - жалбоподател проверки, констатациите от тях, допуснатите от "Анона" ООД нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и за законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Заключенията на първоинстанционния съд относно законосъобразността на постановеното разпореждане се обосновават и от изслушаната комплексна експертиза, която установява несъответствие между представените от дружеството документи и намерените стоки и храни, насочени по-късно за унищожаване и от обстоятелството, че доказателства, опровергаващи констатациите в посочените по-горе документи, съставени от контролните органи, както и такива в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на документи, установяващи произхода на стоките, не са ангажирани. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Показанията на свидетелите са интерпретирани с оглед останалите доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че разпореждането е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в първата инстанция се прави за пръв път с касационната жалба, такова не е било направено преди обявяване на делото за решаване в първата инстанция, поради което не е допустимо настоящата инстанция да осъществи контрол дали присъденото възнаграждение не е прекомерно по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд - Плевен решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба, въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение