Решение № 4807 от 5.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020, чрез държавен експерт Динев срещу решение 2 от 24.01.2023 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. 770/2022 година, с което е отменено негово Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. BG05M9OP001-2.019-0018/7 от 21.11.2022г. в частта по т. 2 от същото, представляващо отказ за верификация по подадено искане от община Велико Търново за окончателно плащане 4 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.05.2022г. - 01.08.2022г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът приложил неправилно Условията за кандидатстване по схемата за финансиране. На етап изготвяне на проектното предложение и на етап кандидатстване заложените от бенефициерите разходи трябвало да съответстват на посочените в Условията за кандидатстване категории разходи. На етап изпълнение на дейностите по проекта, допустимостта на разходите се преценявала във връзка с изпълнената дейност за постигане на поставената цел по проекта. Основната цел на проекта в случая била разкриване на определени социални услуги, които след края на проекта трябвало да бъдат интегрирани като част от цялостния пакет социални услуги предоставяни на територията на общината. В т.11.7 от одобреното проектно предложение самият бенефициер изрично указвал, че след приключване на проектните дейности социалните услуги Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства и Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна възраст ще бъдат обезпечени по новия модел за финансиране на социалните услуги съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ). Видно от проектното предложение, всички дейности имали период на изпълнение. На основание горното органът прави извод, че разходи за консумативи, канцеларски материали, обзавеждане и одорудване, закупени в края на проекта очевидно не били свързани с разкриването на тези социални услуги, тъй като към този момент те вече били действащи. Тези разходи трябвало да се приемат като такива във връзка с издръжка на услугите за период след изпълнение на проекта, което водело до недопустимост на същите. Изпълнението на всяка от дейностите по проекта било свързано със срок и цел. Поради нарушаването им в случая, разходите по описаните в акта фактури били недопустими на основание чл. 57, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ заглавия след изменение ДВ бр.51/2022 година в редакция на нормите преди същото изменение). На поредно място, според касатора, първоинстанционният съд смесил институтите на финансовата корекция и верификацията. На посочените основания, прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на община Велико Търново срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. BG05M9OP001-2.019-0018/7 от 21.11.2022г. в частта по т. 2. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, община Велико Търново, представлявана от кмета на общината, чрез юрисконсулт Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на община Велико Търново срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. BG05M9OP001-2.019-0018/7 от 21.11.2022г. в частта по т. 2 от същото, представляващо отказ на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 за верификация по подадено искане от община Велико Търново за окончателно плащане 4 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.05.2022г. - 01.08.2022г. За да отмени оспорения акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е проследил, че от общия размер неверифицирани разходи по т.2 от административния акт - 14 676,25 лв., -10 056,12 лв. са от бюджетен ред 2.1. по общо 14 бр. фактури, издадени в периода от 21.07.2022г. до 01.08.2022г., с доставчици различни търговски дружества с предмет канцеларски материали, детски книжки и играчки, санитарни консумативи маски, калцуни, ръкавици, и материали, торопочвена смес, (т.2.1 от решението); -3 660,00 лв. са разходи за терапевтично оборудване - столове от бюджетен ред 5.1. Разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане за помещенията, в които ще се предоставят новите услуги, извън закупеното, съгласно функционалните характеристики и насоки за изграждане на инфраструктурата по процедура BG16RFOP001-5.001 Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за деца по ОП Региони в растеж(т.2.2 от решението); -960,13 лв. са от бюджетен ред 6.1. Непреки разходи - в размер на 7% от допустимите преки разходи (т.2.3 от решението). Отказът на органа да верифицира сумите по т.2.1. и т.2.2. от административния акт от фактическа страна е обоснован с нарушаване на принципа на добро финансово управление, включващ принципите на икономичност, на ефикасност и на ефективност. Според същия орган, предвид факта, че разходите по посочените фактури са направени няколко дни преди приключване на проекта, целта им е запасяване извън рамките на проекта, а не използване на закупените артикули/оборудване за целите на проекта. Недопустимостта на разходите е квалифицирана с чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ (заглавие преди изм. ДВ бр.51/2022 година) във връзка с чл. 33 на Регламент 2018/1046. Според органа, нарушението на принципа на добро финансово управление представлява и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, вр. с т.12.1 и 12.3 от Условията за кандидатстване по процедурата. Разходите по фактурите за консумативи и материали били недопустими и на основание чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 35, ал.1, т.3 от ПМС 189/2016 година, изискващ материалите и консумативите да са необходими за изпълнение на договора. Първоинстанционният съд е аргументирал незаконосъобразност на административния акт като е приел, че: Отказът от верификация на разходите се основава на несъответствие на процесните разходи със заложения в чл. 33 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18.07.2018г. принцип за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност), който е пренесен и в Условията за кандидатстване в процедурата (т.12.1). Това несъответствие е отнесено от органа едновременно като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 и към чл. 57, ал. 1, т. 4 (сега т.5) от ЗУСЕСИФ. Като в хипотеза на т.2 органът прави привръзка с т.12.1 от Условията за кандидатстване, а в хипотеза на т.4 органът прави привръзка с чл.33 от Регламент 2018/1046. И в двете хипотези нарушаването на сочения принцип е аргументирано от органа с това, че поисканите за верификация разходи за материали, консумативи и оборудване (терапевтичните столове) са доставени и фактурирани на получателя Община Велико Търново, няколко дни преди изтичане на срока на проекта. Касационната инстанция споделя извода на АС, че при определени предпоставки нарушението на принципа на добро финансово управление е въздигнато от законодателя като основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (след изм. ДВ бр.51/2022 година), а не като основание за отказ за верификация по чл. 57, ал. 1, т. 2 и по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ (преди изм. ДВ бр.51/2022 година). На следващо място, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесните разходи по т.2.1. и т.2.2 от административния акт по посочени фактури са действително извършени и платени през периода на допустимост. По делото няма спор относно реалността на доставките по фактурираните стоки към момента на подаване на искането за окончателно плащане. Същите са отразени в счетоводната и данъчна документация на бенефициера. Предвидени са в проектното предложение на общината и не надвишават стойността на заложените в проекта средства по бюджета. Разходите не попадат извън категориите допустими разходи, посочени Условията за кандидатстване по процедурата и в ПМС 189/28.07.2016г. Стоките са закупени след подаването на формуляра за кандидатстване по проекта от бенефициента. Самите материали, консумативи и оборудване като вид и стойност са посочени не просто като разход в самия проект, а и като конкретен разход за определена допустима по проекта дейност. Относно квалификацията на недопустимостта по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т.12.3 от Условията за кандидатстване за разходите за терапевтичните столове и по чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.35, ал.1, т.3 от ПМС189/2016 година (за материалите и консумативите) изискващи съответно разходите по ред 5.1. да са пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и материалите и консумативите да са необходими за изпълнението на договора, касационната инстанция приема следното: Разходите за закупуване на оборудване 2 броя терапевтични столове по фактура 1800104738/25.07.2022 година са разходи по бюджетен ред 5.1. Същите са пряко свързани с финансираната дейност. В обяснителна записка към Допълнителни документи към Искане за плащане 4 бенефициерът посочва, че спецификата на работата на деца с увреждания, особено с тежки множествени увреждания, изисква осигуряване на подходяща материална база и оборудване, отговарящи на нуждите и потребностите им. Терапевтичните столове са оборудване, което спомага за постигане на правилната позиция на тялото в седнало положение, като се използва според вида на увреждането на детето и неговата възраст с цел корекция. Ефективността на използването на терапевтичния стол при работа с деца с увреждания се реализира в дългосрочен план. Предвид дейностите по проекта, Разкриване на социална услуга в общността, Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства, и касационната инстанция не споделя извода на органа, за нарушение на т.12.3 от Условията за кандидатстване. Терапевтичните столове като разходи по ред 5.1. са пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели. Разходите за материали и консумативи са по бюджетен ред 2.1. Видно от посочената по-горе обяснителна записка, част от тях имат значение за личната хигиена и за необходимостта от поддържане на определени санитарно-хигиенни норми (ръкавици, калцуни, маски, протектори за легла); други са относими към ангажиментите, които се извършват според финансираните дейности (планирани занимания на открито, свързани със засаждане на цветя и дървета). И касационната инстанция не споделя извода на органа, че материалите и консумативите като закупени в последните дни от изпълнение на проекта не се явяват необходими за изпълнението на целите на същия. Бенефициерът изпълнява проекта съобразно одобреното проектно предложение, и конкретно за дейността, свързана с предоставяне на социални и интегрирани здравно - социални услуги в Дневния център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства, като сочените материали и консумативи са именно за обезпечаване на дейността на центъра. Одобрената по проекта дейност е описана като предоставяне на дневни и почасови услуги (социални и интегрирани здравно - социални услуги) за деца с тежки множествени увреждания и техните семейства, съгласно индивидуалните им потребности като се предвижда обучително-възпитателна дейност, психологична интервенция; двигателна рехабилитация; логопедична терапия; здравни грижи; консултиране, информиране и подкрепа, включително и на лицата, полагащи грижа за тях; мобилни услуги и изграждане на навици и умения у децата. За провеждането им, в проектното предложение изрично е предвидено закупуването на консумативи и материали (в т.ч. и на терапевтични столове), пряко свързани с провеждане на грижите с целевата група. Съобразно посочените цели и дейности в одобрения проект, закупуването на играчки и книжки за децата, както и торопочвената смес са именно такива, свързани с целите на проекта, поради което и разходите за тях са необходими за изпълнение на съответната дейност. Предоставяните социални услуги в дневния център за децата с множество увреждания предполага освен консултации, така и практическа работа и терапевтични занимания с материалите като по този начин се подобряват, развиват техните навици и умения и се осигурява подкрепа на техните семейства за подобряване на грижите за детето с увреждания. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло от касационната инстанция. Споделя се и извода на първоинстанционния съд в насока, че чрез процесния отказ на практика органът отрича извършването на каквато и да било дейност от страна на персонала на дневния център в обгрижването на децата и тяхното опазване с предпазни средства и използването на консумативи дневници, тетрадки, РКО и т.н през целия отчетен период. Последното в действителност е функция на количеството използвани медицински консумативи и канцеларски материали, като искането за плащане касае период от три месеца, а в акта липсва критерий, въз основа на който органът е приел завишение в цялост. Незаконосъобразността на оспореното решение в частта му по т.2.1 и т.2.2 води до материална незаконосъобразност и в частта по т.2.3 относно неверифицирани непреки разходи в размер на 960.13 лв. по бюджетно перо Непреки разходи в размер на 7 на сто от общите допустими преки разходи и в т. 3 (подлежаща на възстановяване сума от 65 952,99 лв.), както правилно е приел първоинстанционния съд, доколкото те са обусловени и пряко зависят от размера на признатите за допустими преки разходи. Отказът за верификация на част от преките разходи обосновава отказ за верификация на съответстващата им част непреки разходи. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд