Решение № 4156 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16445/2010 г.

Решение № 4156 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16445/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Тодор Стефанов Ангелов от гр. Варна, чрез пълномощника му адвокат Наско Николов Станев, против решение № 2437/25.11.2010 г. по адм. дело № 2258/2010 г. на Варненския административен съд, ХХХIV състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район Аспарухово при община Варна за издаване на заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за новообразуван имот № 4438 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", в землището на кв. Галата, гр. Варна. Наведени са доводи за противоречие на обжалвания акт с приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на район "Аспарухово" при община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светлана Маринова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Тодор Стефанов Ангелов против мълчалив отказ на кмета на община Варна да издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица за новообразуван имот № 4438, к. р. 403 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг" в землището на кв. "Галата", гр. Варна. С оглед представените с преписката документи съдът е установил, че административното производство е започнало по молба на жалбоподателя от 19.04.2010 г., адресирана до кмета на общината, за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за процесния имот след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Общо подадените от него молби са за единадесет имота, но предмет на съдебен контрол по конкретното дело е било искането относно имот № 4438, с площ 503 кв. м. С писмо от 03.05.2010 г. Тодор Ангелов е уведомен, че следва да представи: решение на поземлена комисия; удостоверение за наследници и скица на имота, както и да заплати такса от 50 лева за издаване на документа и такса от 15 лева за издаване на скица. Изрично поисканите му документи, жалбоподателят в първоинстанционното производство е депозирал с нарочна молба от 17.05.2010 г., но отказал да заплати определените му такси, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 АПК. В тази връзка с писмо от 04.06.2010 г. изпратено му от заместник-кмета на район "Аспарухово" е пояснено, че се касае за местни такси, утвърдени съгласно Наредба на Общински съвет - Варна и ако същите не бъдат заплатени, искането няма да бъде разгледано. Между страните липсва спор, че жалбоподателят не е внесъл поисканите му местни такси, а оспорил мълчаливия отказ за издаване на заповедта и скицата към нея. Установеното от фактическа страна налага извода, че в случая е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Необосновано обаче е прието, че искането на жалбоподателя до кмета на общината следва да се квалифицира, като такова за извършването на административна услуга, а оттам и че се обжалва мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на ал. 3 на чл. 21 АПК, а не по ал. 1 на същия текст. Независимо от това, правилен е направеният от съда краен извод, че след като не е заплатена дължимата местна такса, административният орган не е дължал издаването на заповедта и скицата, поради което и оспореният мълчалив отказ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба - неоснователна. В този смисъл постановеното решение е правилно като краен резултат. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана с разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, визираща съдържанието на самата заповед и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Следователно заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случая не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, но само по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Неприложимо е и правилото на чл. 12, ал. 3 АПК, на което се позовава Тодор Ангелов в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, доколкото визира събирането на държавни такси. В случая от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б."В" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 ЗСПЗЗ, се заплаща такса от 50 лева. Отделно от това в чл. 56, т. 1 на наредбата е предвидена такса в размер на 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, чието изпълнение е задължително, както за административния орган, така и за жалбоподателя, като подател на молбата за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В този смисъл невнасянето на определените такси, изключват възможността да се приеме за незаконосъобразен оспореният мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" да издаде поискания акт. Поради това, като е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила с мотивите изложени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение