Решение № 11160 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8326/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. Н., представена от адв. И. Златев, срещу решение 5357/16.05.2025г. на Административен съд Варна по административно дело 1582/2024 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ МД-АУ-2205-1/04.04.2024 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от дирекция Местни данъци при община Варна. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според него публичните общински вземания са предварително установени със ЗМДТ, което изключва необходимостта от установяването им с АУЗ. Правомерността на установяването на задълженията се изключвало от обстоятелството, че срещу нея е образувано производство по несъстоятелност и вземанията не са предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ. Поставя под съмнение служебното вписване на вземанията по реда на чл. 687, ал. 2 ТЗ, ако установяването им с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК е предварително. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на АУЗ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директорът на Дирекция Местни данъци при община Варна отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Варна АУЗ са установени в тежест на В. Н. задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер 633.06 лева и за такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер 419.44 лева за отчетни периоди 2019 г. 2023 г. и за лихви за забава съответно 144.02 лева и 80.17 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположени на територията на община Варна недвижими имоти:

• за имот с партида 5305Н540637 с адрес гр. Варна, [улица], земя 200 кв.м. и сграда Ателие с гараж 1. В АУЗ са установени задължения за периода от 01.01.2023г. 30.06.2023г.

• за имот с партида 5305Н560235 с адрес гр. Варна, Район Приморски вилна зона, ул. 26-та , 15, земя и сграда /земя 1996.00 кв.м./, идентификатор 10135.2564.1892. В АУЗ са установени задължения за земя с площ 935 кв.м. за периода 2019г. 2022г. и за земя с площ 1996 [жк], разположени в имота за 2023г.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването. Съдът е описал юридическите факти, от които е възникнало правото на собственост на жалбоподателя върху недвижимите имоти и тези, с чието настъпване е загубил собствеността, както и поредицата от декларации във връзка с правната промяна. Приел е, че като собственик на недвижимите имоти Н. е задължена за ДНИ. Пропускът на задълженото лице да плати в срок публичните задължения е възприел като основание за издаване на АУЗ. Според съда размерите на данъка и таксата са определени правилно, а възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 686 ТЗ е неоснователно.

Първоинстанционното решение е правилно.

Касационните оплаквания са неоснователни.

Касаторът е собственик на недвижими имоти, които са обект на облагане с ДНИ (вж. чл. 10, ал. 1 ЗМДТ) и е субект на задължението за местните данъци чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и за ТБО (вж. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ). Спорен е не размерът на публичните задължения, а основанието им.

Оспореният АУЗ е издаден в четвъртата хипотеза на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК, тъй като публичните задължения не са платени в срок от техния субект. Установяването на задълженията с АУЗ е отнесено систематично към раздел I от гл. XIV на ДОПК, озаглавен Предварително установяване . Този раздел урежда самоизчисляването на задълженията от задълженото лице (чл. 105 ДОПК), установяването на задължения при несъответствия в декларирането, които са основания за служебно коригиране на декларацията (чл. 106 ДОПК) и установяване по данни от декларация на задълженото лице (чл. 107 ДОПК). По хипотеза предварителното установяване не налага извършването на действията по чл. 110, ал. 2 ДОПК. Липсва търсеното от касатора противопоставяне на предварително и окончателно установяване. Когато установяването е с акт на орган по приходите разпоредената правна промяна е окончателна . Както АУЗ, така и ревизионният акт са декларативни индивидуални административни актове и действието на АУЗ не е обусловено от настъпването на допълнителен юридически факт, който да му придаде окончателност.

Фактическото основание за издаване на АУЗ в разглеждания случай е твърдяното отсъствие на изпълнение в срок на публичните задължения. Неотносимо към материалните предпоставки на акта и към изискванията за законосъобразността му е образуването на производство по несъстоятелност срещу адресата на АУЗ, предявяването на публичните вземания по АУЗ пред съда по несъстоятелността и включването на имотите, с които са свързани публичните задължения, в масата на несъстоятелността. Образуването на производство по несъстоятелност и включването на имотите обект на облагане с ДНИ и на задължения за ТБО не засяга обекта или субекта на облагане, тъй като не е свързано с промяна в собствеността или характеристиките на имотите. Администрацията е съобразила промяната в собствеността за имота на [улица]и е закрила партидата на задълженото лице за този имот на 30.06.2023 г., като определените задължения са за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.

При действието на чл. 685, ал. 1, изр. 2 ТЗ непредявените в срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1, изр. 1 ТЗ вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявят. Като се съобразят твърденията на касатора ограниченията за предявяване на вземанията се отнася само за тези от 2019 г. Останалите вземания са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност с решение 383/08.10.2019 г. по т.д. 123/2019 г. на ОС Бургас. Пропускът да се предявят вземанията не засяга законосъобразността на установяването, тъй като е от значение за събирането им в производството по несъстоятелност (съобр. чл. 639, ал. 1 и чл. 739, ал. 1 ТЗ).

Определените с АУЗ задължения на касационния жалбоподател съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу тази част от утежняващия административен акт правилно.

Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на община Варна /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 437.80 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с и чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение