Решение № 6546 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д «ОДОП») - Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Й. Бъчварова, срещу Решение 5001 от 27.12.2024 г., постановено по адм. д. 910 по описа на Административен съд Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2024 г. С него, по жалба на Фулмакс БГ ЕООД, с ЕИК 206263679, е отменен Ревизионен акт Р-16001324000414-091-001/29.04.2024 г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 301 от 09.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). С този РА на дружеството е установен размер на данъчно задължение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) главница в размер на 32165,20 лв., ведно с лихва в размер на 2029,59 лв., за вменена солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за задължения на Фулмакс ЕООД. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 1750,00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че установените по делото обстоятелства родствената връзка между М. И. Б. (съдружник и управител на Фулмакс ООД, дружество - доставчик) и И. М. Б. (едноличен собственик на капитала на Фулмакс БГ ЕООД ревизирано лице), не обуславял извод за наличие на обективно обстоятелство, сочещо на знание за невъзможност доставчикът да заплати дължимия ДДС по процесните доставки. Изразява несъгласие с приетото от съда, че близките родствени отношения сами по себе си не са достатъчни да обосноват наличието на обективни факти, въз основа на които да се приеме знанието на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Отправя упрек и срещу приетото от съда, че подаването на справките декларации по ЗДДС на двете дружества от един и същи IP адрес и счетоводното им обслужване от Тошкина консулт ЕООД не е достатъчно да се приеме, че ревизираното лице е било в състояние да знае, че доставчикът му не се е разчел с бюджета във връзка с ДДС. Така също неправилно съдът приел неотносимост на установеното от приходната администрация, че на 31.10.2023 г. било вписано в Търговския регистър прехвърлянето на дружествените дялове на Фулмакс ООД на С. П. и подаваните след тази дата нулеви справки декларации, тъй като това не установявало съглашателство между двете дружества. Съдът не обсъдил и игнорирал възраженията на касационния жалбоподател, поради което неправилно приел, че от страна на приходната администрация не са установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставката. В тази връзка касационният жалбоподател се позовава на действителните връзки между лицата, които според него надхвърлят тези рамки, предвид което било доказано наличие на предварително знание, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика. Твърди, че управителят на Фулмакс Бг ЕООД е бил наясно, че ДДС по доставките няма да бъде внесен от доставчика, тъй като той приел лицата, работили по трудов договор при доставчика, да бъдат назначени при него и е прекратил трайните си търговски отношения с първия след м. 10.2023 г. - били прекратени договорите за наем на склад и офис, които двете дружества ползвали заедно. За релевантен към спора относно наличието на знание, касационният жалбоподател намира и факта, че лицето, придобило дяловете от капитала на дружеството доставчик, придобило и друго дружество с големи задължения към НАП. Значението на факта, че двете дружества ползвали счетоводни услуги от едно и също счетоводно предприятие касационният жалбоподател аргументира с представените счетоводни справки към жалбата срещу РА, изготвени на 09.05.2024 г. тоест за целите на административното обжалване. По тези съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния РА. Претендират се сторените по делото разноски за държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя молба, с която поддържа касационната жалба, а по същество на оспорването моли да бъде уважена. Ответникът Фулмакс БГ ЕООД не се представлява пред настоящия съд. Оспорва касационната жалба в представено по делото, чрез упълномощения адв. Н. Бангеев, подробно аргументирано писмено становище. По същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пазарджик е бил РА Р-16001324000414-091-001/29.04.2024 г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 301 от 09.07.2024 г., издадено от директора на Д ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е установен размер на данъчно задължение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) главница в размер на 32165,20 лв., ведно с лихва в размер на 2029,59 лв., за вменена солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за задължения на Фулмакс ЕООД. Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът направил фактически установявания, които не са спорни. Спорът пред касационната инстанция е концентриран върху проверка правилността на извода на първоинстанционния съд относно наличието на субективния елемент като част от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът направил извод, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК. Съдът приел за установено, че Фулмакс БГ ЕООД е отразило в дневника за покупки и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 11 фактури, издадени от Фулмакс ЕООД през периода м. 10.2023 г. общо в размер на 32165,20 лв. с предмет: наем на склад , наем на офис и доставка на олио, но при проверка в информационните масиви на НАП и данъчната сметка на Фулмакс ЕООД било установено, че дружеството - доставчик не е внесло декларирания ДДС за м. 10.2023 г. в размер на 167429,98 лв. Въз основа на установените от приходната администрация обстоятелства било прието, че е налице съглашателство между Фулмакс ООД и Фулмакс БГ ЕООД, поради което на основание чл. 177, ал. 1 и ал. 2, във вр. ал. 6 ЗДДС за данъчен период м. 10.2023 г. е вменена солидарна отговорност на Фулмакс БГ ЕООД за задълженията на Фулмакс ООД. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, приетото заключение на съдебно - икономическата експертиза и събраните гласни доказателства, съдът направил правен извод за основателност на оспорването и изцяло отменил РА. Съобразил приложимата към казуса разпоредба на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и в частност е разсъждавал върху предпоставките за реализиране на отговорността на получателя по доставката. Съобразил, че за случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно изброяване на хипотези, при които то се счита за установено. Приел, че за всеки случай органите по приходите следва да докажат по несъмнен начин предварителната информираност на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия и начислен ДДС. Съдът не споделил становището на приходната администрация да обоснове знанието с обстоятелството, че двете дружества имат един и същ адрес за кореспонденция, електронен адрес и телефони за контакт. Мотивирал становище, че съвпадението на адреса не доказва само по себе си знание от страна на ревизираното лице, че данъкът по спорните фактури няма да бъде внесен. В тази връзка се позовал на съдебна практика на Върховния административен съд. Като съобразил, че в случая не се спори по отношение на това, че Фулмакс БГ ЕООД е получател по облагаеми доставки с доставчик Фулмакс ООД, че Фулмакс БГ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тези фактури и че дължимият от доставчика ДДС е деклариран, но не е внесен, съдът направил извод, че фактът, че М. И. Б. е съдружник и управител на Фулмакс ООД и същевременно е баща на управителя и едноличния собственик на капитала на Фулмакс БГ ЕООД И. М. Б. не обуславя извод за наличие на обективно обстоятелство, сочещо на знание за невъзможност Фулмакс ООД да заплати дължимия ДДС по процесните доставки. Мотивирал се, че близките родствени отношения между определени физически лица сами по себе си не обосноват наличието на обективни факти, въз основа на които да се приема за установено знанието у получателя на доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика. В тази връзка съдът съобразил, че е налице плащане по фактурите по банка и в брой, вкл. и на приспаднатия ДДС, за което са издадени съответни фискални бонове, поради което неправилно било прието от приходните органи, че ревизираното лице получател е знаело, че ДДС по тези доставки няма да бъде внесен от доставчика. Съдът дискредитирал съобразените от приходните органи факти на подаване на справките-декларации по ЗДДС на двете дружества от един и същи IP адрес и това, че дружествата са обслужвани от Тошкина консулт ЕООД, като такива, които да установяват знанието, че доставчикът не се е разчел с бюджета по ЗДДС. Съобразил приобщените гласни доказателства и направил извод, че случая липсва нормативно или договорно задължение на счетоводното предприятие, съставило финансовите отчети на страните по доставките/услугите, да споделят на предприятие, на което предоставят счетоводни услуги, информация за имущественото състояние на друго обслужвано предприятие. Припознал за приложима цитирана съдебна практика на Върховния административен съд, в която се приема, че ако едно и също счетоводно предприятие е документирало извършени услуги към доставчика и получателя, от това не следва заключение, че у получателя възникват представи за изпълнението или за потенцията за изпълнение на публичните задължения на доставчика. Вписванията в Търговския регистър на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове от «Фулмакс» ООД и подаваните нулеви справки-декларации по ЗДДС приел, че не доказва само по себе си твърдяното от органите съглашателство между Фулмакс ООД и Фулмакс БГ ЕООД. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционният съд направил извод за липса на установено знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика Фулмакс ЕООД и в този смисъл, че не е установена последната от кумулативните предпоставки на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на касационните оплаквания, съдът правилно е приел, че представените доказателства за родствена връзка между М. И. Б. (съдружник и управител на Фулмакс ООД, дружество - доставчик) и И. М. Б. (едноличен собственик на капитала на Фулмакс БГ ЕООД ревизирано лице), не обуславят извод за наличие на обективно обстоятелство, сочещо на знание за невъзможност доставчикът да заплати дължимия ДДС по процесните доставки. Сама по себе си родствената връзка като обективно обстоятелство не сочи на предварителното знание на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика, както правилно е приел първоинстанционният съд. Знанието подлежи на доказване от приходната администрация, каквото в случая не е надлежно проведено. В тази насока съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е обсъдил доказателствената съвкупност, за да отрече справянето с доказателствената тежест от страна на ответника в първоинстанционното производство несъмнено да докаже при условията на пълно доказване предпоставката по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС. Необосновано на доказателствата първоинстанционният съд е приел, че възприетото от приходните органи обстоятелство, че към момента на издаване на спорните фактури И. М. Б. - управител на Фулмакс БГ ЕООД е назначен на трудов договор във Фулмакс ООД като основание за наличието на свързаност между двете дружества по смисъла на § 1, т. 3, б. б от ДР на ДОПК, е невярно. Съдът не е направил верни фактически установявания на основание документа, на който иначе правилно се е позовал справка за трудовите договори в дружеството доставчик. Видно от Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 01.09.2023 г. до 22.03.2024 г. (л. 153 - лице и гръб), за посочения период Фулмакс ЕООД е разполагало с 12 лица, назначени на трудови договори, а не 11, както е приел съдът. Въпреки това крайният му извод, че не се установява отношенията на управителите на доставчика и получателя да надхвърлят обичайните отношения между търговски дружества е верен. Основателно още в първоинстанционната жалба настоящият ответник по касация е възразил, че позицията на представляващия «Фулмакс БГ» ЕООД при доставчика е била организатор автомобилен транспорт, която съобразно длъжностната характеристика не предполага знание за тези обстоятелства. В този смисъл заемането на такава позиция не може да се разглежда нито като пряко доказателство, нито като индиция, която да сочи на знание за това, че данъкът няма да бъде внесен. Обратното не се установява от приходната администрация при условията на пълно и главно доказване, чиято е била доказателствената тежест за установяване на знанието, както вече се посочи по-горе. Обосновани на доказателства и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че подаването на справките декларации по ЗДДС на двете дружества от един и същи IP адрес и счетоводното им обслужване от Тошкина консулт ЕООД не е достатъчно да се приеме, че ревизираното лице е знаело, че доставчикът му не се е разчел с бюджета във връзка с ДДС. По делото не се твърди и установява електронният адрес, от който са изпращани съобщения от името на ревизираното лице да е посочен от него по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Позитивната правна регламентация не дава и основание за извод, че общото ползване на адреса предполага знание за съдържанието на съобщенията, изпратени от името на друг субект. Нормативно не е установено и основание, което да се постави в основата на извод, че от факта на обслужване на доставчика и получателя от едно и също счетоводно предприятие, следва такъв за знанието на получателя относно внасяне/невнасяне на публичните задължения на първия. Първоинстанционният съд правилно е намерил за ирелевантни към доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността на настоящия ответник по касация по чл. 177 ЗДДС обстоятелствата по прехвърляне на дружествени дялове на Фулмакс ООД и други обстоятелства (представени през м. 05.2024 г. счетоводни справки), които са относими към периоди след този, в който са издадени фактурите. Неясна и неаргументирана е тезата на приходната администрация за наличие на знание, обусловено от фактите, че Фулмакс БГ ЕООД приело лицата, работили по трудов договор при доставчика, да бъдат назначени при него и прекратило е трайните си търговски отношения с първия след м. 10.2023 г. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на спорния РА по причина недоказване наличието на субективния елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им в размер на 500,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение