Решение № 7199 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2017 г.

Решение № 7199 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез проц. си предствител ю. к. П. П., против решение № 1483/6.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12752/2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Л. Т. против решение № ЗД-108/30.09.2015 г. на Министъра на околната среда и водите, с което й е отказан достъп до информацията, поискана със заявление вх. № ЗДОИГ-25/26.08.2015 г., с изключение на информацията, касаеща решенията по глава шеста от ЗООС, общинските програми за управление на отпадъците и регионалните инвестиционни програми за управление на отпадъците. Съдът е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно и е изпратил делото като преписка на Министъра на околната среда и водите за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делот и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдебното решение на тричленният състав на Върховен административен съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на Закона за достъп до обществена информация. Решаващият съдебен състав, на база на правилно установените факти е извел верен извод за незаконосъобразност на решението на министъра околната среда и водите, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Предвид спецификата на предмета на исканата информация е приложима разпоредбата на чл. 17 от Закона за опазване на околната среда. Правилно в мотивите на проверявания съдебен акт е прието, че отказът да се предостави търсената информация за околна среда в цялост, позован на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, поради несъгласие на някои от общините, е необоснован. В. е и изводът на решаващия съд, че административният орган не е извършил преценка по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда, която го задължава при решаване на достъпа за предоставяне на информацията да отчете обществения интерес от разкриване на тази информация. Административният орган не е съобразил и обсъдил налице ли е възможността за предоставяне на частичен достъп на търсената информация по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация и чл. 20, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда. Законосъобразно решаващият съд е приел, че задължения субект неправилно обосновава постановения отказ, позовавайки се на чл. 41, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация. В случаите, когато информацията, неподлежаща на разкриване може да бъде отделена от останалата информация без да се накърнява поверителността на неподлежащата на разкриване информация, държавните органи предоставят останалата част от исканата информация за околната среда. Решаващият съдебен състав основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което е било отказано предоставянето на исканата информация по заявлението на Е. Т.. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав