Решение № 1942 от 21.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, подадена чрез процесуален представител М. Петкова, против решение 641/10.10.2022 г., постановено по адм. дело 377/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му, с която комисията е осъдена да заплати на Дейзи Нова ЕООД законната лихва в размер на 357,50 лева за периода от 28.02.2018 г. до 21.04.2022 г. върху главницата от 850 лева - присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, като посочва, че лихвата се дължи от момента на подаване на исковата молба, но не и преди това. Моли за отмяна на решението в оспорената част и съответно отхвърляне на иска. Ответната страна Дейзи Нова ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, чрез адв. З. Господинова с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Дейзи Нова ЕООД против Комисия за защита на потребителите за присъждане на обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева при оспорването по съдебен ред на Наказателно постановление К-039718/30.03.2017 г., издадено от Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, отменено с решение 55/08.02.2018 г., постановено по АНД 721/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, влязло в законна сила на 28.02.2018 г. С решение 641/10.10.2022 г., постановено по адм. дело 377/2022 г., Административен съд Хасково осъдил Комисия за защита на потребителите да заплати на Дейзи Нова ЕООД сумата от 850 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на горепосоченото НП, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 357,50 лева, дължима от 28.02.2018 г. датата на влизане в сила на решението по АНД 721/2017г. на Районен съд Хасково, до 21.04.2022 г. датата на завеждане на исковата молба, законната лихва върху сумата от 850 лева, считано от 21.04.2022 г. до окончателното и изплащане, както и разноски в размер на 425 лева. С процесната касационна жалба се оспорва решението само в частта му, с която комисията е осъдена да заплати на Дейзи Нова ЕООД сумата от 357,50 лева, дължима от 28.02.2018 г. до 21.04.2022 г., поради и което решението в останалата му част, като неоспорено, е влязло в законна сила. Административният съд приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Съдът е присъдил в полза на ищеца и претендираната от него лихва за периода от влизане в сила на решението за отмяна на НП до датата на подаване на исковата молба като посочил, че това искане е акцесорно, поради и което щом главният иск е уважен, то и този следва да се уважи, като лихвата е дължима от 28.02.2018 г. датата на влизане в сила на решението по АНД 721/2017 г. на Районен съд Хасково, до 21.04.2022 г. датата на завеждане на исковата молба, съгласно ТР 5/14.07.2022 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. 4/2020 г. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление К-039718/30.03.2017 г., издадено от Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, на Дейзи Нова ЕООД е наложена имуществена санкция от 5000 лева. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Хасково, който го отменил с решение 55/08.02.2018г., постановено по АНД 721/2017 г. Решението на районния съд е влязло в законна сила на 28.02.2018 г. В съдебното производство Дейзи Нова ЕООД е представлявано от адвокат З. Господинова, като за процесуалното представителство по делото ищецът е платил общо договорен хонорар в размер на 850 лева. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на иска за присъждане на мораторна лихва върху главния иск. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата - считано от 28.02.2018 г. датата на влизане в сила на решението по АНД 721/2017г. на РС Хасково, до 21.04.2022 г. датата на завеждане на исковата молба, в размер на 357,50 лева. Причинената вреда, подлежи на пълно репариране. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 86 ЗЗД. Оспорената част от решението съответства на приетото с т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, където е посочено, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно, дължимостта на лихвата за забава е с начален момент от влизане в сила на решението, с което се отменя НП, който в случая е 28.02.2018 година. За пълнота следва да се посочи, че действително разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва за периода от 28.02.2018 г. до 22.05.2018 г. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Въз основа на изложеното, обжалваната част от решението, като правилна, следва да бъде оставена в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски съгласно представен списък на същите по чл. 80 ГПК. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие 780710/08.02.2023 г., съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, платени в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение