Решение № 5267 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. А. С., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адв. И. Тодоров. Жалбата е против решение 1460 от 14.01.2025 г., постановено по адм. дело 10038/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си А. Георгиева-началник на отдел "Качество на производството", дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" на ДАБ при МС, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. С., гражданин на Сирия, срещу решение 10215/27.09.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на А. А. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждия гражданин. Прието е, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход. Освен това административният съд приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Съдът е приел за установено, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. За правилен е приет извода на административния орган, че мотив за напускането на Сирия е по икономически и лични причини. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините, релевирани от чужденеца за напускане на страната, не отговарят на заложеното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване. На следващо място съдът приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история по време на интервюто на 20.08.2024г. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. А. С. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд-София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. С.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Правилно административният орган е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че органът погрешно установил причината за напускане на страната на произход. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 20.08.2024г. е заявено пред интервюиращ орган, че незаконно е влязъл в страната. Напуснал Сирия през месец юли 2024г. нелегално за Турция, където останал 10-12 дни и с помощта на трафикант преминал през гранично телено заграждение не по установения ред. Мотивирал молбата за международна закрила с войната в държавата му на произход. Завършил втори курс в университета в Хасака, работил в железария и в магазин за мобилни телефони. Не е служил в редовната сирийска армия, но бил търсен от кюрдските сили, докато е бил студент. През 2023г. се оженил като съпругата му живеела в [населено място] със семейството си. Районът, в който живял се управлявал от кюрдските сили. Посочил, че там нямало бъдеще за младите хора и няма битови условия за живот. Желае да получи закрила в България, но ако има сигурност и спокойствие, ще се завърне в държавата си на произход. Също е заявил, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и поради религията му, нито с официалните власти, армията или полицията в Сирия, никога не е бил задържан, арестуван или осъждан, не е заплашван лично и не му е оказвано физическо или психическо насилие. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Споделят се изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Чужденецът не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. А. С. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. А. С. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия със справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справката, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справка вх. МД-02-3/15.10.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие в провинция Хасака са относими към период до 2023 г. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение