Решение № 5135 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2021 г.

Решение № 5135 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2474/2021 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от зам. - председателя на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, представляван от юрк. Х. П., а втората е предявена от А. К. Г., гражданин на Ирак, представляван от адв. Д. И. - А.. И двете касационни жалби са насочени срещу решение № 7270 от 15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 9189/2020 г. по описа на Административен съд – С.-град, първо отделение, 47-ми състав. Със същото е отменено решение № 1927/28.08.2020 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която на А. К. Г. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С останалата част от съдебното решение относно претенцията за предоставяне статут на бежанец, първоинстанционната жалба е отхвърлена като неоснователна. С касационната жалба на А. К. Г. се обжалва съдебния акт в частта му, с която жалбата срещу решение № 1927/28.08.2020 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС за предоставяне статут на бежанец е отхвърлена. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение в атакуваната част, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съда да отмени съдебното решение и незаконосъобразния адм. акт на зам. -председателя на ДАБ при МС и да върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут. В подаден писмен отговор от А. К. Г., гражданин на Ирак, представляван от адв. Д. И. - А., срещу касационната жалба на зам. - председателят на ДАБ при МС, с която се моли да бъде оставена без уважение касационната жалба на адм. орган. Счита, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като издателят на процесния адм. акт не е взел предвид разпоредбата на чл. 67 б ЗУБ и са приложени като доказателства: психическо становище, изготвено от Фонд "Убежище, миграция и интеграция"; Епикриза, издадена от УМБАЛ "ЦАРИЦА ЙОАННА-ИСУЛ" ЕАД; препис от декларация – съгласие на А. М. Г.. В съдебно заседание поддържа касационната си жалба и отговора. С касационната жалба на зам. - председателя на ДАБ при МС се обжалва горепосоченото съдебно решение на АССГ в частта му, в която е отменено решение № 1927/28.08.2020 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание се оспорва касационната жалба на чужденеца като неоснователна. Този касатор счита, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец на чуждия гражданин по чл. 8 ЗУБ, тъй като няма данни той да е бил преследван или да има основателни опасения от преследване, по който и да било от признаците, визирани в чл. 8. ЗУБ. Моли да бъде отменено решението на АССГ като неправилно в обжалваната му част и претендира решаване на делото по същество, като се потвърди изцяло решението на заместник-председателя на ДАБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби и основателност на касационната жалба на иракския гражданин А. К. Г., защото съдът не е обсъдил доводите, направени още с депозираната жалба относно липсата на проведено производство по реда на чл. 67 а и сл. ЗУБ, каквото се образува при наличие на данни за компетентност за разглеждане на молбата за международна закрила от друга държава – членка на ЕС. С. участващия по делото прокурор в конкретния случай такива данни са били налице, но административният орган не се е произнесъл. Относно касационната жалба на ДАБ прокурорът счита, че е неоснователна, защото адм. орган е нарушил принципа на служебното начало – не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 АПК да събере всички необходими доказателства и не е изследвал предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ с оглед възможността чужденецът да се ползва от закрилата на друга държава. Законосъобразно съдът е върнал преписката на административния орган за изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на председателя на ДАБ при МС е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 1927 от 28.08.2020 г. на зам. председателя на ДАБ при МС в частта по чл. 75, ал. 1 вр. с чл. 9 ЗУБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на оспорващия и е върнал в посочената част на административният орган за постановяване на нов акт съобразно мотивите. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд приел, че оспореното решение съответства на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания /мотиви/ и всички други реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 1- 8 вкл. АПК. Съдът приел, че по отношение на постановения отказ за предоставяне на бежански статут е законосъобразен и правилен. В частта за хуманитарен статут съдът е преценил, че административният орган не е изяснил релевантните факти по случая. Съдът е установил, че издателят на атакуваният адм. акт е нарушил разпоредбите на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 АПК, като не е преценено, че има членове на семейството му с предоставен статут в Швеция и дали принадлежи към "уязвима група" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение № 7270 от 15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 9189/2020 г. по описа на Административен съд – С. град е правилно в обжалваната му от горепосочения касатор част. Законосъобразно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него поотделно и в тяхната цялост, е приел, че не са изяснени всички релевантни факти и аргументи за случая, както и че не са събрани всички необходими доказателства. В хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства относно личното положение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият има членове на неговото семейство с предоставена алтернативна защита в страна членка на ЕС, а именно: Швеция. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Видно от новопредставените доказателства пред първостепенния съд, на съпругата на А. К. Г. и трите им деца е предоставена субсидиарна закрила в Швеция с решение от 07.08.2020 г., което е било постановено преди решението на председателя на ДАБ при МС. С. органът е бил наясно, че има подадено заявление за закрила пред шведските власти, поради което е бил длъжен служебно при изясняване на фактите – да изиска информация за наличието на произнасяне по тези заявления. Ето защо обосновано решаващият състав на АССГ е счел, че неизпълнението на визираното задължение от страна на административния орган съставлява нарушение на императивните изисквания на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 АПК. Освен това от доказателствата по делото се установява, че чужденецът спада към две уязвими групи – хора, страдащи от хронични заболявания и към лицата преживяли психическо и физическо насилие, като е развил дългосрочни психически последици на травматичен стрес. О. заключението на представеното психологическо становище се констатира, че чужденецът е развил дългосрочни психически последици на травматичен стрес и следва да има подкрепа от семейна среда и съответна терапия. Следователно, изводът на първостепенния съд е обоснован и административният орган следва да прецени основанията за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер, като вземе предвид новопостъпилите доказателства пред административния съд за предоставяне на хуманитарен характер на членове на семейството му и прецени, че лицето попада към "уязвима група" по смисъла на §. 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. По касационната жалба на на А. К. Г., гражданин на Ирак, касационният съдебен състав счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото с оспорената част от обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата А. К. Г. срещу решение № 1927 от 28.08.2020 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС по чл. 8 ЗУБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд приел, че процесния акт съответства на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания /мотиви/ и всички други реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 1- 8 вкл. АПК. Съдът вярно е установил, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с искането на чужденецът молбата му да бъде разгледана от друга държава-членка на ЕС, както и не е нарушена процедурата по Регламент 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство. С оглед на това решаващият съдебен състав е счел, че по отношение на постановения отказ за предоставяне на бежански статут на административният орган е законосъобразен и правилен. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията, развити в горепосочената касационна жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и дискредитиране на бежанската история. Обосновано административният съд е изследвал фактите по делото. Видно от проведените интервюта, обективирани в протоколи с рег. №УП2916/19.06.2020 г. и рег. №УП2916/05.08.2020 г., А. К. Г. е изразил оплакване, че е имал проблеми със службите по сигурност, което правилно не е споделено от административният орган, предвид установения безспорен факт, че легално е напуснал страната си на произход. В подкрепа на горното е и твърдението на касатора, че е работил до 2020 г. като полицай и крайната му цел не била Република България. Видно от справка с вх. №МД – 373/10.07.2020 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, административният орган точно е съобразил актуалната ситуация в страната на произход, като е събрал информация за общото положени в Ирак, актуалната политическа и икономическа обстановка в страната, както и актуалната обстановка в Иракски Кюрдистан и нивото на сигурност в гр. С.. Правилно АССГ на база приетите писмени доказателства е приел, че по отношение на А. К. Г. не съществуват реални заплахи - той не е имал проблеми с властите, включително с полицейските органи, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и други, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ и заявените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, което следва да бъде съобразено с бежанската история на чужденеца. Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган е нарушил процедурата по Регламент 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че не е налице съществено нарушение на процедурата за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, предвид наличието на писмена молба от 31.07.2020 г. до административния орган с изрично волеизявление - искане за разглеждане на молбата му за закрила по същество в Република България. Видно от представените доказателства по делото, с решение № 20-115-134 от 16.06.2020 г. на иракския чужденец е назначен адвокат за предоставяне на правна помощ за консултация в производството за международна закрила по ЗУБ, поради което неговите права в хода на административното производство са били защитени. С молба от 19.06.2020 г. касаторът, е направил искане молбата му за закрила да се разгледа първоначално от шведските власти с оглед обстоятелството, че има висяща процедура на членове на неговото семейство – жена и трите им деца, но с последваща втора молба на 31.07.2020 г. А. К. Г. е направил друго искане – молбата му да бъде разгледана по същество от ДАБ при МС, тъй като нямал връзка със съпругата си. С втората молба чужденецът е десезирал органа, поради което той не дължи произнасяне по неговата първа молба, като причините, поради които е поискал именно ДАБ при МС да разгледа молбата му са ирелевантни за спора. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,