Решение № 7385 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2019 г.

от 10.02.2016 г. директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, уведомил кмета на район "Красно село", че производството по установяване законността на строежа "Вътрешно преустройство в апартамент на третия етаж", собственост на П. Р., е прекратено, тъй като не е констатиран незаконен строеж в апартамента й. Административният орган извършил нова проверка по преписката и е установил, че ВиК инсталацията в сутерена, обслужваща апартамента на Р., е прекъсната и издал констативен протокол № РКС16-ТКОО-24-6 от 15.03.2016 г. Въз основа на този протокол кметът на Район "Красно село" издал заповед № РКС16-РД09-140/17.03.2016 г., с която собствениците на имоти в сградата в имот пл. № 223, част от УПИ V -за ОЖС, кв. 17, местността [наименование], с административен адрес: София, [улица], се задължават да осъществят ремонт на ВиК инсталацията (обща част), обслужваща апартамента на П. Р. -А., находящ се на втория надпартерен етаж в същата жилищна сграда в едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта. Въз основа на заключение на назначена по делото техническа експертиза административният съд приел, че ВиК инсталацията е прекъсната в общите части на сградата след общия водомер и преди водомера на заинтересованата страна П. Р., както и че освен нейния апартамент, тя е обслужвала и таванския етаж. Съществуването на инсталацията се установявало от представения по делото протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата от 28.04.2012 г. Според приетото от собствениците решение, те се съгласили премахнат незаконно изградените (според тях) ВиК връзки, както и тези за мръсната вода. Законността на строежа обаче била установена с посоченото по-горе писмо № РКС16-ТКОО-24

от 10.02.2016 г. Съдът приел, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от собственик на обект, индивидуална собственост в сградата на адрес: София, [улица]. Липсвали данни за редовно съобщаване на заповедта, поради което тя се считала подадена в срок. Дружеството не било конституирано като страна в производството по адм. дело № 3944/2016 г. по описа на Административния съд- град София, в което други собственици оспорили същата заповед и жалбата им била отхвърлена с влязло в сила решение. От правна страна административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 49, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост. Съгласно чл. 49, ал. 4 ЗУЕС кметът на общината или района извършва проверка и издава заповед, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок неотложни ремонти. Съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на закона неотложен ремонт е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. Ремонтът, за която етажните собственици били задължени, следвало да се определи като неотложен, тъй като ВиК инсталацията, намираща се в североизточната част на сутерена на сградата била разрушена. Административният съд изложил мотиви, че при издаването на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счел за неоснователен довода на жалбоподателя, че актът е немотивиран и посочил, че той препраща към мотивите на съдебното решение, постановено по адм. дело № 6258/2012 г. по описа на Административния съд-град София, в което подробно били изследвани всички относими обстоятелства. Актът не бил неясен по отношение на вида на ремонта, който се разпореждал. Според мотивите на съдебното решение, в изпълнение на което е бил издаден, ремонтът е неотложен, тъй като без извършването му имотът на заинтересованото лице Р. не би могъл да бъде ползван. Актът на кмета на район "Красно село" не съдържал неяснота и по отношение на лицата, негови адресати. Той създавал задължение за етажните собственици, които, макар да не били посочени поименно, били определяеми. Административният съд отхвърлил и довода на жалбоподателя, че ВиК инсталацията, чийто ремонт е разпореден, не е обща част, тъй като обслужва само апартамента на заинтересованата страна. Съдът се позовал на заключението на техническата експертиза, според която инсталацията има връзка и с таванското помещения. Тя е била прекъсната в общо помещение след общия водомер и преди водомера на жилището, собственост на П. Р.. При положение, че изградената инсталация не представлявала незаконен строеж, тя следвало да бъде свързана там, където е прекъсната по решение на собствениците. Последващите преустройства в обектите на сградата, довели до преминаване на инсталацията през помещения, които не са санитарни, както и изградената от собствениците нова ВиК инсталация в противоположната на апартамента на П. Р. част на сградата не са обстоятелства, обосноваващи незаконосъобразност на акта. С действията си етажните собственици предизвикали настоящото положение, като са лишили един от тях от достъп до инсталацията, каквато съществувала преди преустройствата. Решаването на въпроса за промяна на трасето на ВиК инсталацията в отклонение от приетото разположение на апартаментите, с цел привеждането му в съответствие със строителните правила и норми, може да стане само по общо съгласие на етажните собственици съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на "Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика по УНГ болести– Хелтгарант" EООД срещу заповед № РКС16-РД09-140/17.03.2016 г. на кмета на район "Красно село". Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с правилата на формалната логика и на материалния закон. Въпреки че се поддържа неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, такива оплаквания липсват, поради което и не се разглеждат при касационната проверка. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и неточно приложение на материалния закон, що се отнася до изводите на съда, че ВиК инсталацията, чийто ремонт се възлага на етажните собственици със заповед № РКС16-РД09-140/17.03.2016 г. на кмета на район "Красно село", не е обща част по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, тъй като представлява отклонение, а не главен клон. Поддържа се, че този въпрос не е бил изяснен от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че инсталацията била прекъсната в сутерена на сградата, който е обща част, не правел и самата инсталация обща част. Съдът не направил съответен на закона правен извод и относно мотивите на заповедта, която в действителност не съдържала съображенията на органа. Препращането към решението по адм. дело № 6258/2012 г. на кмета на район "Красно село" по описа на Административния съд-град София не било равнозначно на мотивиране на заповедта, при положение, че жалбоподателят не е участвал в производството, в което е постановено. В това решение не се обсъждал вида на ремонта, който следвало да се окачестви като основен или като текущ по смисъла на Закона за устройство на територията. При положение, че с оспорената заповед се създавали задължения за собствениците, мотивите на оспорената заповед не можели да се заместят с мотивите на съдебното решение. Със заповедта се предписвало извършването на нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗУТ. Съдът не изследвал фактическата и правна природа на строителните работи и възможно ли е те да нарушат императивни правила на Закона за устройството на територията. Със заповедта се разпореждало извършването на строителни работи в нарушение на специалния закон, поради което тя била незаконосъобразна/нищожна. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Позоваването на мотивите на съдебното решение означава, че изложените от съда съображения за наличието на основание за издаването на административно разпореждане по чл. 49 ЗУЕС, се възприемат от административния орган. Указанията на съда относно тълкуването и прилагането на материалния закон са задължителни за органа, който е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 6258/2012 г. по описа на Административния съд-София град. Издаването на административен акт, който не съответства на съдебното решение, би било основание за обвявяването му за нищожен съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Що се отнася до вида на ремонта, на строителните работи и на тяхното съответствие с изискванията на Закона за устройството на територията, това са въпроси в компетентността на други административни специализирани органи, които издават разрешения за строителство. Заповедта не представлява разрешение за строеж, поради което в нея не трябва да се определят, нито вида на ремонта, нито строителните работи, които трябва да се извършат. Оспорената заповед на кмета на район "Красно село" замества липсващото решение на общото събрание на собствениците да отделят финансови средства за извършването на неотложен ремонт на обща част, което е тяхно задължение. Законът за управление на етажната собственост предвижда такава административна намеса при нужда от разходи за неотложен ремонт, какъвто безспорно е този за цялостно възстановяване на сградната водопроводна инсталация. По делото е представен протокол от 28.04.2012 г. от общо събрание на етажната собственост в сградата, находяща се на адрес: София, [улица]. По точка първа е прието решение, отнасящо се до жилището на П. Р., да се премахнат "незаконно изградените ВиК връзки, като се спре притока на вода, както и оттока на мръсната такава от незаконно изградените връзки през 2011 година". По делото е установено, че това решение на общото събрание на етажната собственост е изпълнено, поради което и към днешна дата апартаментът на П. Р. не е свързан с водопроводната и канализационната инсталация на сградата. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи имотите на потребителите се водоснабдяват като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. При сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части (чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г.) Съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни и водопроводни и канализационни инсталации сградната водопроводна инсталация включва следните елементи или части от тях: хоризонтални и вертикални циркулационни клонове към инсталацията за гореща вода за битови нужди, индивидуални водомерно-арматурни възли, водочерпни кранове и арматури, системи за повишаване на налягането, системи за подготовка на гореща вода за битови нужди и за пожарно-аварийно водоснабдяване, необходими за преноса, разпределението и измерването на водата до потребителите, както и за осигуряване на изискваните водни количества за пожарни и аварийни нужди и температура на горещата вода за битови нужди, а сградната канализационна инсталация: санитарни прибори, водоотвеждащи арматури, етажни отводнителни клонове, хоризонтални и вертикални канализационни клонове, вентилационни клонове, водоприемници и вертикални клонове за дъждовни води, ревизионни шахти, ревизионни отвори, канализационна помпена станция и елементи на вакуумната канализационна инсталация, необходими за осигуряване на безпрепятствено отвеждане на отпадъчните води в канализационната мрежа на урбанизираната територия. Сградните водопроводни и канализационни инсталации се проектират, изграждат и поддържат при спазване изискванията на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за експлоатационен период не по-малък от 50 години. При реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 186, ал. 1 ЗУТ. По делото е установено, че за сградата на [улица] няма одобрен проект на ВиК инсталация (писмо №СО-270 -06-298/10.08.2009 г. на ДНСК). Видно от мотивите на решение № 48/3.01.2013 г. по адм. дело № 6258/2012 г. по описа на Административния съд-град София, в сградата на [улица], в североизточната част на сутерена, са извършени демонтажни работи: демонтирана е полипропиленова тръба/студена вода, хоризонтална линия в участъка от водомерен възел до вертикален водопроводен щранг, както и вертикален канализационен щранг с дължина 1, 5 м. Според заключението на назначената по делото техническа експертиза, главните хоризонтални и вертикални ВиК клонове, захранващи цялата етажна собственост, се намират в сутерена. Главният хоризонтален водопроводен клон, след общия водомер, преминава на около 30 см под тавана в коридора на общото мазе, а канализацията - под пода на сутерена. При тези данни административният съд е направил законосъобразен извод, че ремонтът, с оспорената заповед на кмета на Район "Красно село", се отнася за част от ВиК инсталацията на сградата, представляваща обща част. Прекъсването на водопроводната инсталация е извършена на място, което се намира след общия водомер, преди индивидуалния водомерен възел на жилището, собственост на П. Р.. Прекъсването на канализационната инсталация също е извършено на място преди заустването на тръбите в жилището на Р., което обосновава преценката, че клоновете, в които е извършено прекъсването, представляващат общи части. При отсъствието на сочените в жалбата касационни основания за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.