Решение № 1656 от 15.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенцията по вписванията (Агенцията), чрез процесуалния си представител юрк. Казаков против решение 4784/04.09.2020 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5086 от 02.10.2020 г., постановени по адм. д. 6693/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е осъдена да заплати на С.Капинчева обезщетение в размер на 507, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен отказ 20180828142711/07.09.2018 г. на длъжностно лице при Агенцията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса във връзка със съдебното обжалване на този отказ пред Окръжен съд Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2018 г. до окончателното плащане, както и е осъдена за разноските в производството. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на исканото от ответника възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът се представлява от юрк. Иванов, който моли за уважаване на касационната жалба. Ответникът С. Капинчева , чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по изложени в писмен отговор съображения. Претендира разноски по представен списък. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът се представлява от адв. Манев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Агенцията е осъдена да заплати на [С.Капинчева обезщетение в размер на 507, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен с решение 4289 от 25.09.2018 г. по търговско дело 20181200900158/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, отказ 20180828142711/07.09.2018 г. на длъжностно лице при Агенцията, относно вписване на обстоятелства, заявени със заявление вх. 20180828142711 от 28.08.2018 г. Вредите се изразявали в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване на този отказ пред Окръжен съд Благоевград, както и заплатената държавна такса. Наред с това първоинстанционният съд е присъдил на ищцата и направените от нея разноски за производството. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София-град приел за установено, че ищцата е извършила разход за заплащане на възнаграждение на адвокат по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в дирекция Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на §1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Искът правилно е приет за доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенцията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавната такса са доказани, посредством представените документи - договор за правна защита и съдействие от 12.09.2018 г., според който възнаграждението от 500 лева е платено в брой при подписването му и документ за заплатена държавна такса. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищцата доколкото плащането им намалява фактически нейното имущество. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред Окръжен съд - Благоевград, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице при Агенцията, в резултат на който за ищцата има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Относно присъдената сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищцата за обжалване отказа на длъжностното лице и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. За пълнота следва да се посочи, че по т. 2 от Тълкувателно решение 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ? е посочено, че съгласно §14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС - ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. в сила от 15.12.2020 г./ в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал. 6 със следното съдържание : В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК , поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. Посоченият текст обаче показва, че с тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства, но не е решен въпросът по отношение на заварените производства. За страните по тях остава възможността да претендират заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса именно по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Искането е направено своевременно и са представени доказателства договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като сумата е платена изцяло в брой при подписване на договора. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение