Решение № 6141 от 22.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса проф.д-р П. Салчев, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт в отдел Административно, правно и счетоводно осигуряване на дейността в РЗОК Благоевград Р. Ханджийска, срещу Решение 1934/10.11.2021 г., постановено по адм. дело 655/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена, издадена от него Заповед за налагане на санкции РД-253С-179/17.06.2021 г. на Многопрофилна болница за активно лечение Пулс (МБАЛ - Пулс) АД- гр. Благоевград. В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е издаден в нарушение на материалния закон и е необоснован- касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД- гр. Благоевград, чрез адв. Р. Кипрова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се преценява като неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-253С-179/17.06.2021 г. на управителя на НЗОК, с която, на основание чл.74, ал.5 ЗЗО, чл.422, ал.1 и чл.416, ал.3 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.), на МБАЛ Пулс АД- гр. Благоевград, за установени 3 бр. нарушения на чл. 385, ал. 1 от НРД за МД 2020- 2022 г., вр. чл. 55, ал. 2 т. 5 от ЗЗО и 7 бр. нарушения по чл. 388, ал. 1 от НРД за МД 2020- 2022 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО са наложени 10 бр. санкции финансова неустойка, всяка една от които в размер на 500 лева, или общо 5 000 лева. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД и НЗОК е сключен Договор 010633/ 26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по КП, извършване на АПр. и КПр с НЗОК. Със Заповед РД-25-210/ 07.04.2021 г., на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 5 от ЗЗО, управителят на Н3ОК е наредил, в периода от 12.04.2021 г. до 16.04.2021 г., да се извърши тематична, планова проверка на МБАЛ Пулс АД по изпълнение на сключения договор от лечебното заведение по оказване на болнична медицинска помощ, в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020- 2022г., като е определил и състава на екипа от длъжностни лица - служители на НЗОК, който да извърши проверката: д-р Г. Петрова- главен експерт в Дирекция КАПДЗЗО /лице с медицинско образование/ и Р. Личев - главен експерт в дирекция КАПДЗЗО. За извършената проверка е съставен Констативен протокол, съгласно който са установени 3 бр. нарушения на чл. 385, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020- 2022 г., вр. чл. 55, ал. 2 т. 5 от 330 /т.1 т.З/ и 7 бр. нарушения по чл. 388, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020- 2022 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО /т.4- т.10/. Протоколът за проверка е връчен на надлежен представител на лечебното заведение - инж. А. Щерев - прокурист, на 11.05.2021 г. Въз основа на констативния протокол, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, вр. чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020- 2022 г., от управителя на НЗОК е издадена оспорената заповед, с която за констатираните 10 бр. нарушения и са наложени 10 бр. санкции - финансови неустойки, всяка една в размер на 500 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е счел, че административното производство се е развило при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които го опорочават изцяло. На първо място, неспазването на реда за изготвяне на протокола по чл. 74, ал.3 ЗЗО, в който са обективирани констатациите относно установените нарушения по чл. 73, ал.1 ЗЗО, довежда до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Обоснован е извод, съобразно който липсата на указание за срока, в който лицето може да подаде възражение, е съществено, тъй като е препятствана възможността възражението да се разгледа от арбитражна комисия по реда на чл.75 от ЗЗО. Изложени са съображения, че в случая нарушенията са констатирани от длъжностни лица на НЗОК, от които само едно е със специалност медицина, с оглед на което ограниченото право на участие на проверяваното лице в производството по налагане на санкции е довело и до неизясняване на спора от фактическа страна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема визираните процесуални нарушения от категорията на съществените, доколкото недопускането на същите, би предопределило различно съдържание на акта. Изведено е, че нарушението на чл.16, ал.1, т.7 от Инструкция РД-16-31/23.06.2016г. довежда до лишаване на лечебното заведение от възможността да участва в производството по издаване на оспорения акт, чрез законоустановеното му право на възражение, което да бъде разгледано от арбитражна комисия. По изложените мотиви, първоинстанционният административен съд е преценил обжалваната заповед за налагане на санкции като незаконосъобразна, поради което я е отменил. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката относно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване - чл.74, ал.5 от ЗЗО, във вр. чл. 422, ал.1 и чл.416, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 г., обуславящи разпоредените правни последици. В разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 на ЗЗО е заложено изискването при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 да състави и подпише протокол, в който да бъдат описани установените факти. Екземпляр от протокола следва да бъде предоставен на лицето обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Лицето обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Основателни са изводите на съда, че доколкото в настоящия случай в съставения протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО не се съдържа указание за възможността лицето - обект на проверка, да подаде възражение, както и за срока, в който това може да бъде направено, съобразно установената в ЗЗО правна възможност, налице е пропуск на контролните органи, довел до ограничаване правото на защита на изпълнителя на болнична помощ. Обосновано административният съд приема, че констативният протокол не съдържа реквизитите по Приложение 1 неразделна част от Инструкция РД-16-31/23.06.2016 г., тъй като съдържанието му не съответства на заложените изисквания по чл. 16, ал. 1, т. 7 от посочената инструкция. Правото на лечебното заведение да участва в производството по издаване на оспорения акт е ограничено, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като недопускането му обуславя наличието на възможност за издаване на акт с различно съдържание. В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, обективирани в протокола, съставен по реда на чл. 74, ал.3 ЗЗО, се инициира вътрешно производство пред арбитражна комисия. С разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО (Изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е поставено изискване арбитражната комисия да се създава за всеки конкретен случай, да се организира от директора на съответната РЗОК и тя да осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД. Допуснатите нарушения са довели до преодоляване на произнасянето на арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции, чиято намеса в тези производства е от важно значение, както за издаване на индивидуалния административен акт, така и при преценка на неговата законосъобразност в съдебната фаза. Съгласно чл.400, ал.3 от НРД 2020- 2022 г. и чл.5, ал.2 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г., вр. с чл.73, ал.1, т.7 от ЗЗО, контролът във връзка с качеството на оказаната медицинска помощ може да се осъществява само от лице с образователно- квалификационна степен магистър по медицина /лекар/, респ.контрольор без това образование не разполага с правомощие да констатира подобни факти и обстоятелства. В конкретния казус, в противоречие с посочените норми, административният орган е възложил извършването на проверка по чл.59в от ЗЗО на контрольор без необходимата компетентност и такава проверка действително е извършена от това лице, като в резултат на нея е съставен процесния протокол и впоследствие е издадена обжалваната заповед за налагане на санкции. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са коректни и правно издържани. В същия смисъл е съдебната практика, установена в Решение 15818/21.12.2020 г., постановено по адм. дело 7292/2020 г. по описа на ВАС, шесто отд., Решение 3638/09.03.2020 г., постановено по адм. дело 6713/2019 г. по описа на ВАС, шесто отд., Решение 239/08.01.2020 г., постановено по адм. дело 5448/2019г. по описа на ВАС, шесто отд. и др. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че първоинстанционното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроцесуални правила, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, от страна на ответника по касация е основателно и следва да бъде уважено в размер на 500 лева (петстотин лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,