Решение № 2776 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. От Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. П. С., чрез адв. А. Икономов и по обща касационна жалба на ЕЛСТРОМ" ЕООД и Р. Т. С., чрез адв. А. Ангелов, срещу Решение 645 от 17.04.2024г. по адм. дело 329/2023г. на Административен съд - Перник. И в двете жалби се излагат доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отмени процесната заповед или делото се върне за разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират и присъждане на деловодните разноски. В съдебно заседание касаторът С. П. С. не се явява и не се представлява. Чрез адв. А. Икономов е депозирал писмено становище в подкрепа на касационната жалба. В съдебно заседание касаторът ЕЛСТРОМ" ЕООД, чрез адв. А. Ангелов, поддържа касационната жалба. В съдебно заседание касаторът Р. Т. С., чрез адв. Абровски, поддържа касационната жалба. Същата е депозирала молба, с която заявява, че е оттеглила упълномощаването на адв. А. Ангелов като неин процесуален представител по делото. Писмени отговори по касационната жалба на С. П. С., са депозирани в законовия срок от Рекпласт ЕООД и кмета на Община Кюстендил, като последния претендира присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция. Кметът на Община Кюстендил, чрез юриск. Карабаджакова, е депозирал писмено становище в подкрепа на отговора срещу касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалби от ЕЛСТРОМ" ЕООД и от С. П. С., против Заповед РД-00-814 / 07.06.2023 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на осн. чл.91, ал.1 от АПК във вр. с чл.134, ал.2, т.6 и чл.131, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е оттеглена негова Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г., с която, на основание чл.44, ал.1, т.13 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.134, ал.2, т.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 129, ал.2, чл.135, ал.3 при условията на чл.136, ал.1 от ЗУТ и Решение II-1 от Протокол 11/ 13.05.2015 година на ОбЕСУТ, е одобрил проект за изменение на ПУП - ПР в обхвата на УПИ I - Завод за безалкохолни напитки , кв.12 по действащия план за регулация на гр. Кюстендил за заличаване на УПИ I Завод за безалкохолни напитки и образуване на нови: УПИ I За производствено складови дейности , УПИ XVI - за обслужващи и търговски дейности , УПИ XVII - за производствено складови дейности и УПИ XVIII за обслужващи дейности и изменение на границите на УПИ IV производствено складови дейности . Съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, е приел за установено, че Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г. е била обявена по реда чл.129, ал.2 от ЗУТ (в редакцията му към него момент) и е връчена на заинтересуваните лица срещу разписка. На 25.06.2015 година е съставен констативен протокол удостоверяващ, че в законоустановения срок не са депозирани възражения срещу заповедта. Рекпласт ЕООД, легитимиращо се като собственик на сграда с идентификатор 41112.503.4410.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.503.4410, част от УПИ I - Завод за безалкохолни напитки , кв.12 по действащия план за регулация на гр. Кюстендил, без да притежава право на собственост върху поземления имот, е подало жалба с вх. 26-00-222/17.05.2023г. срещу Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г. на кмета на община Кюстендил, с която е поискало да бъде отменена цитираната вече заповед. По повод на тази жалба, се е развило административно производство, с правно основание по чл.91, ал.1 от АПК, в хода на което кмета на общината, приел, че производството във връзка с изменението на ПУП - ПР, приключило с негова Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г., се е развило по реда на чл.134, ал.1, т.6 от ЗУТ и е изисквало съгласие за изменението, което да е получено от всички собственици на имота по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите. В случая Рекпласт ЕООД, е било легитимирано към датата на издаване на заповедта за одобряване на ПУП ПР - 22.05.2015г., като собственик на сграда с идентификатор 4112.503.4410.1, находяща се в УПИ I - Завод за безалкохолни напитки , кв.12 по действащия план за регулация на гр. Кюстендил, предмет на процесния ПУП ПР, чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 167, том IV, рег. 4037, дело 6219 от 2007 г.; Решение 7 от 12.01.2011 година, постановено по гр.д. 1581 по описа за 2008 година на Районен съд- Кюстендил; Решение 94 от 28.03.2013 година, постановено по гр. д. 59 по описа за 2012 година на Окръжен съд- Кюстендил. Рекпласт ЕООД не е било уведомено за началото на административното производство и не е давало съгласие за процедираното изменение. В административната преписка липсват съобщения и разписки, доказващи обратното. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е достигнал до верни правни изводи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и на законово основание, съответстващо на изложената в нея мотивна част такова по чл. 91, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 134, ал. 1 от ЗУТ, в съответствие с целта на закона, тоест при наличието на изрично предвидена законова процедура тази по чл. 91, ал. 1 от АПК. Верен и съобразен с наличните доказателства е изведеният извод, че Рекпласт ЕООД е заинтересувано лице по смисъла на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ и би следвало да е страна в административното производство по издаване на Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г., с която, на основание чл.44, ал.1, т.13 и ал.2 от ЗМСМА, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, във вр. с чл. 129, ал.2, чл.135, ал.3 при условията на чл.136, ал.1 от ЗУТ, кметът на Община Кюстендил е одобрил проект за изменение на ПУП - ПР в обхвата на УПИ I - Завод за безалкохолни напитки , кв.12 по действащия план за регулация на гр. Кюстендил. Към момента на издаване на тази заповед, в имотния регистър е бил вписан Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 167, том IV, рег. 4037, дело 6219 от 2007г., който легитимира Рекпласт ЕООД като собственик на сграда, находяща се в процесното УПИ, съответно като носител на ограничени вещни права върху процедирания имот, който е непосредствено засегнат от предвижданото изменение на ПУП. Като собственик на сграда в непосредствено засегнатия от изменението имот, Рекпласт ЕООД е заинтересувана страна, която не е уведомявана от административния орган, съобразно изискванията на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, нито за започналото административно производство, нито на осн. чл.129, ал.2 и е връчена заповедта, с която същото е приключило. Ето защо е верен и изводът на решаващия съд за наличие на предпоставките за административния орган да упражни правомощията, предоставени му от чл. 91, ал. 1 от АПК. Неверен и в противоречие с материалния закон е обаче изводът на съда, че кмета на Община Кюстендил, при издаване на процесната заповед, е упражнил правомощията си законосъобразно. В тази процедура, за да бъде валидно упражнено правото на отзив от административния орган, следва да е налице административен акт, който не е влязъл в законна сила, да е подадена редовна и допустима жалба от заинтересувано лице и органа да се произнесе по нея в законоустановения срок по чл. 91, ал. 1 от АПК. Актуалната съдебна практика приема, че по принцип текстът на чл. 91 от АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. Формулировката на законовата норма е "оспорения акт", което сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по - горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, която макар в настоящия случай да е отправена до съда, може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. В случая, при наличие на невлязъл в сила административен акт и на редовна жалба срещу него, годна да предизвика преразглеждането му, са били налице първите две предпоставки за материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл. 91 ал. 1 от АПК. Третата предпоставка изисква в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган да се произнесе по жалбата. Той може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. В настоящият случай, правото на отзив е упражнено от кмета на община Кюстендил, който е компетентентния орган, но той се е произнесъл с процесната заповед извън 7-дневен срок по чл. 91, ал.1 от АПК за преразглеждане на акта. Жалбата на Рекпласт ЕООД срещу Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г. на кмета на Община Кюстендил, е подадена до него на 17.05.2023г., съответно срок за произнасяне по нея изтича на 24.05.2023г., но тъй като това е неработен ден, съответно е изтекъл в края на работния ден 25.05.2023г. Произнасянето по жалбата е станало със Заповед РД-00-814 едва на 07.06.2023г. Седмодневният срок е преклузивен, а не инструктивен и с неговото изтичане се погасява възможността да се извърши валидно правото на преразглеждане и отзив. В този смисъл са решения по адм. д. 1867/2020 г., адм. д. 1022/2022г. и по адм. д. 10508/2024г. на Върховния административен съд. Ето защо процесната заповед е незаконосъбразна и като такава е следвало да бъде отменена от АС Перник, а преписката изпратена на компетентния административен съд за произнасяне по жалбата на Рекпласт ЕООД срещу Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г. на кмета на Община Кюстендил. Като е отхвърлил жалбите срещу нея, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено от настоящият касационен състав и вместо него да постанови друго, с което се отмени Заповед РД-00-814/07.06.2023г. на кмета на Община Кюстендил. Административната преписка следва да се върне на кмета на Община Кюстендил, който да процедира жалбата на Рекпласт ЕООД с вх. 26-00-222/17.05.2023г., подадена срещу негова Заповед РД-00-544 от 22.05.2015 г., като я окомплектова със съответната административна преписка и я изпрати за разглеждане на компетентния административен съд. При този изход на спора, на касаторите следва да се присъдят своевременно поисканите и доказано направени разноски за двете съдебни инстанции, като с тях се задължи ответния административен орган, при липса на възражения от негова страна за прекомерността им, съответно: На касатора ЕЛСТРОМ" ЕООД разноски направени пред първата инстанция за заплатен адвокатски хонорар по два договора за правна помощ в размер общо на 3750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева и такива направени по настоящото дело в размер общо на 2370 /две хиляди триста и седемдесет/ лева, от които 2000 лева за адвокатски хонорар и 370 лева за държавна такса. Разноските на това дружество, направени пред първата инстанция за внесена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, не следва да бъдат присъждани, тъй като не фигурират в представения пред съда списък с описание на претендираните такива.; На касатора Р. С. разноски направени пред първата инстанция, в качеството й на заинтересована страна, за заплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева и такива направени по настоящото дело по два договора за правна помощ и за внесена държавна такса в размер общо на 5070 /пет хиляди и седемдесет/ лева, от които 5000 лева за адвокатски хонорар и 70 лева за държавна такса.; На касатора С. С. следва да се присъдят само разноски, направени за внесена държавна такса в настоящото производство в размер на 70 /седемдесет/ лева. Липсват доказателства същия да е внесъл дължима държавна такса за първоинстанционното производство. На адвокат А. Икономов не следва да се присъжда възнаграждението, поискано от него с правно основание по чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ за извършено безплатно процесуално представителство на първоинстанционния жалбоподател и настоящ касатор С. С.. Пред първата инстанция същият е представил пълномощно и договор за правна помощ между тях, в които е записано, че С. го упълномощава за процесуално представителство по адм. дело 329/2023г. на Административен съд Перник, което ще се извърши безплатно на осн. чл.38 от ЗАдв. В така представения договор за правна помощ не се съдържа изявление на кое от основанията по чл. 38, ал. 1, в трите му хипотези по т. 1, т.2 или т.3 от ЗАдв, страната и адвоката се позовават, за да обосноват безплатната защита, т. е. не е налице съвпадащо изявление между тях, че страната попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица в хипотезите на тази норма. Такова изявление няма и в пълномощното, доколкото в текста на пълномощното въобще няма изявление за начина на възнаграждаване на адвоката, няма правено такова и устно по време на някое от съдебните заседания. Липсата на конкретизация, в коя от трите хипотези на чл.38, ал.1 от ЗАдв, попада безплатното представителство, осъществено от адв. Икономов, прави невъзможна преценката на съда, за това, дали страната, която го е упълномощила, попада в някоя от изчерпателно изброените в нормата лица, имащи право на такава, както и налице ли е съвпадащо изявление между тях. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по делото е установено наличие на законово основание съда да определи възнаграждение на адв. Икономов по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв за осъщественото от него безплатно процесуално представителство в развилото се на две съдебни инстанции производство. При същите правни съображения, на адв. Икономов, не могат да се присъдят претендираните от него възнаграждения за процесуално представителство, по реда на чл.38 от ЗАдв, пред първата инстанция, на заинтересованите страни М. А. С. и А. Й. С., още повече, че същите не са сред страните обжалвали първоинстанционното съдебно решение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,