Решение № 8658 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2015 г.

Решение № 8658 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 4468 от 26.06.2015 г., постановено по административно дело № 4417/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ) в ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 2266 от 7.04.2015 г. на Зам. председателя на ДАБ, в ЧАСТТА относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Развиват се доводи за неправилност на извода на АССГ, че на цялата територия на страната е налице безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Сочи, че в град А., И. К. няма въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие. Касационният жалбоподател в с. з., чрез юрисконсулт С. поддържа подадената жалба. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част за хуманитарния статут. Посочва, че състоянието на сигурност в И. К. е относително спокойно. Ответникът- Т. Х. О. О., редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че в нарушение на чл. 172а АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Не са обсъдени справките на ДАБ за ситуацията на цялата територия на И. и в И. К. /л. 19, л. 57, л. 69/. Счита, че обстановката в И. К. не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Намира за законосъобразен административния акт и в оспорваната част, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Според него налага се извод, че решението в обжалваната му отменителна част се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото правнозначимите факти са установени в достатъчна степен - да се отхвърли оспорването срещу административния акт в оспорваната му част. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 4468 от 26. 06. 2015 г., постановено по административно дело № 4417/2015 г. на Административен съд С.- град се ОТМЕНЯ Решение № 2266/7.04.2015 г. на Зам. председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която е отхвърлена молбата Т. Х. О. О., гражданин на И., за предоставяне на хуманитарен статут и се ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Молба с вх. № 736/27.01.2015 г. Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Х. О. О., гражданин на И., против Решение № 2266/7.04.2015 г. на Зам. председателя на ДАБ в частта му, с която е отхвърлена молбата за статут на бежанец. За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. От друга страна относно молбата за предоставяне на хуманитарен статут първостепенният съд намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход за едностранна и непълна, като ДАБ не е изследвал обстойно положението в И. К., с оглед етническата принадлежност на чужденеца- кюрд. Посочва, че не е изпълнено изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо субсидиарна закрила. Достигнат е извод, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Според АССГ специфичното положение в държавата И. изисква обстойно проучване на историята на чужденеца, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на адм. орган, от който следва да се обсъдят всички факти от личната история на кандидата и се извърши задълбочена преценка на обстановката в И. и конкретно в И. К.. В заключение АССГ приема, че оспореното решение на Заместник-председателя на ДАБ, в ЧАСТТА на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като в тази част административната преписка следва бъде върната на ответника за ново произнасяне. В останалата част относно отказа за предоставяне на бежански статут, се приема, че решението следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ в оспорената част е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба в ЧАСТТА, относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца е ОСНОВАТЕЛНА. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. За установяване на положението в държавата И. към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка от 27.02.2015 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в И. са налице въоръжени сблъсъци между бойци на Ислямска държава (ИД) и иракските сили за сигурност и кюрдските отряди "Пешмерга". Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на неговото присъствие на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата И. е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая от АССГ е игнорирано териториалното дeлeние на И., като в И. К. няма вътрешен въоръжен конфликт и не налице безогледно насилие. Областта и града, от който идва кандидатът- град А., И. К. не е част от територията, на която се водят военни действия. По отношение на И. К., обстановката по сигурността е относителна спокойна. Данните по делото сочат, че на територията на И. К., както и в други части на И. се осъществява вътрешно разселване и обстановката в тях не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това по същество се установява и от обясненията на жалбоподателя, в които се сочи, че след напускане на селото си се е установил в гр. А. при родителите на съпругата му, където е можел да живее спокойно. Фактът, че в този град продължават да живеят членове на семейството, както и братя и сестри на кандидата за статут, са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. Лицето е напуснал страната легално с надеждата да води по-добър живот в България. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. С. С. от 16.06.2015 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност", обстановката в И. К., от където произхожда чужденецът не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Жалбоподателят не е напуснал родината си поради опасности по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗУБ и не съществуват причини при завръщането си да бъде изложен на такива опасности, като се имат предвид конкретните възможности за разселване и за пребиваването му при негови и на съпругата му роднини, където е пребивавал и живял спокойно. Нещо повече, семейството му е останало при тези роднини именно с оглед на предлаганата там сигурност. Наред с това представената бежанска история съдържа вътрешни противоречия, които сочат за нейната неправдоподобност. Лицето излага различни твърдения за това кога и дали е бил заплашван от ИД, като е налице "развитие" в обясненията с оглед създаване на подходяща бежанска история. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. С оглед на обстановката в И. К. и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отменено Решение № 2266/7.04.2015 г. на Зам. председателя на ДАБ, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Т. Х. О. О.. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решението и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд