Решение № 10365 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2017 г.

Решение № 10365 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4492/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. А., чрез пълномощника му адв. И. П., срещу решение № 113 от 06 март 2017 г., постановено по адм. д. № 434/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменена заповед № 204/20 февруари 2014 г. на кмета на община Велинград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От кмета на община Велинград, конституиран като ответник в касационното производство, чрез пълномощника му адв. Д. С., е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за основателност на касационната жалба. Другият ответник - М. И. А., чрез пълномощника си адв. В. Д., е представил писмен отговор с изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на М. И. А. срещу заповед № 204/20 февруари 2014 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 129, ал. 2 и § 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план за изменение регулация на УПИ Х-8 и ХI-10 така, че вътрешната регулационна граница между тях да бъде поставена в съответствие с имотната граница между поземлени имоти 8 и 9 и между поземлени имоти 8 и 10 в кв. 1 по плана на кв. Хасанова, с. К., община Велинград. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед и издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на относимите материалноправни норми и на предписаната от закона форма, поради което я е отменил. Решението е допустимо. Изложените в обратния смисъл доводи на касатора са неоснователни. С разпоредбата на чл. 61 от АПК са посочени начините за съобщаване на издадените административни актове. По делото липсват данни оспорената заповед на кмета на община Велинград да е съобщена било чрез изпращането на съобщение до заинтересованите лица, вкл. чрез електронна поща или факс, било чрез устното им уведомяване или чрез поставянето на съобщението на таблото за обявления, в интернет страницата на общината или по друг обичаен начин в случай, че адресът на заинтересованото лице М. А. не е известен. Поради това, като е приел, че жалбата, въз основа на която е образувано съдебното административно производство, е подадена в срок, съдът не е допуснал нарушение на закона. Липсата на данни за съобщаването на заповедта на М. А. сочи, че за посоченото лице срокът за оспорване на административния акт не е започнал да тече, което прави подадената жалба допустима. Решението е и правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспорената заповед на кмета на община Велинград е законосъобразен. Предпоставките за изменение на подробния устройствен план са посочени в разпоредбата на чл. 134 от ЗУТ. В оспорената заповед като основание за одобреното изменение са визирани хипотезите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ. За наличието на тези хипотези обаче административният орган не е изложил съображения нито в самата заповед, нито в преписката по издаването й. Органът се е позовал и на § 8 от ПР на ЗУТ, като не е конкретизирал коя хипотеза на тази норма прилага. Липсват и данни за това приложен ли е предишния дворищнорегулационен план. Тези обстоятелства обосновано са приети от съда като съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, доколкото без посочването им не е ясна волята на административния орган и е пречка за проверката на неговата законосъобразност. Законосъобразно съдът е приел, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че местоположението на имотната граница между поземлени имоти 8 и 10 по кадастралния план не съвпада със съществуващата на място граница. Поради това изменението на подробния устройствен план по смисъла на цитираната правна норма не може да бъде одобрено до установяването на действителната имотна граница. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,