Решение № 386 от 21.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 364/2010 г.

Решение № 386 от 21.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 364/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В. Р. В. срещу второинстанционната (въззивна, нова) присъда, издадена от Русенския окръжен съд. Обжалваната присъда - № 25 от 15 април 2010 г. по внохд № 181/2010 г., е осъдителна по обвинението, че на 26 април 2004 г. подсъдимият В. като председател на земеделската кооперация "В." сключил неизгодна вредоносна (с 5 400 лева размер на вредата) сделка с "К. Ер" ЕООД - престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, за което е наказан на 1 г. лишаване от свобода и лишаване от право да заема материалноотговорна и ръководна длъжност за 3 години; това е и общото наказание, определено обаче условно, с тригодишен изпитателен срок за лишаването от свобода, между последното и предишни наказания за съвкупност от престъпления, предмет и на още две предходни дела спрямо подсъдимия. С присъдата е уважен за 5 400 лева и предявеният от кооперацията граждански иск за причинените й имуществени щети. Обжалваната присъда е нова, защото с нея е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Русенския районен съд от 29 януари 2010 г. по нохд № 2907/2009 г. Касационната жалба съдържа възраженията от фактическо и правно естество срещу осъждането на подсъдимия, а основаните върху тях искания са или за оправдаването му още във ВКС, или за ново разглеждане на делото в предходната инстанция. В съдебното заседание на касационната инстанция участие е взел само прокурорът и според него жалбата е неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. В нея и без друго липсват изрично посочени касационни основания, и това вероятно не е случайно, защото изложените възражения не се обхващат от тях. Не се обхващат, по-конкретно, и нарушението на закона и същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за които би могло да се съди по отправените в жалбата искания по изхода на делото. Оправдаването на подсъдимия във ВКС е процесуално невъзможно, ако това трябва да стане при установените по делото факти: договорено, извършено и платено в размер на 5 400 лева авиохимично пръскане срещу житна дървеница на площи, засети с пшеница, в момент, в който тази обработка се е явила напълно излишна. Жалбоподателят, разбира се, възразява срещу последния извод, но за да бъде възражението му основателно, необходимо е изводът да не е съобразен с процесуалните изисквания за неговата правилност. Нищо такова не се твърди в жалбата - предлага се просто експертните изводи да не се вземат предвид, а целесъобразността на агрохимичното третиране да се свърже единствено със съдържанието на едно писмо - иначе официален документ от компетентен държавен орган (Регионалната служба за растителна защита към Министерството на земеделието и храните - вж. на л. 62 от дос. пр.), в което е направено само предположение "да е извършено авиационно третиране с инсектициди в посочения срок". Вярно е, че така е разсъждавал първоинстанционният съд, но точна такава оценка на доказателствата е в противоречие с процесуалните правила и с основание е отхвърлена във въззивната инстанция. Вярно е също така, че и в двете предходни инстанции защитната теза на подсъдимия е включвала и разколебаване на обвинението с позоваване на ентомологични (на науката за насекомите) знания, но, първо- те очевидно са отчетени и от изслушаните вещи лица, и, второ - трябва да бъдат приложени на практика за конкретния случай. Неубедително, накрая, е и твърдението на жалбоподателя, че липсата на доказателства за нискокачествена продукция от инкриминираните време и място "априори" ползвала защитната теза - става дума за обстоятелство, което всъщност не ползва никоя от страните, защото няма отношение към необходимостта от пръскането. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение