Решение № 7164 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2014 г.

Решение № 7164 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Величка Кадийска, против решение № 347/18.06.2014 г., постановено по адм. дело № 214/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено решение № Ж-5#1/17.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № О-12-999-06-00053268/08.01.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Мехрема Ахмедова Аликанова от гр. Сърница, оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е направил необоснован извод за наличие на предпоставките за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. По делото не е доказано, че Мехрема Аликанова е осъществявала трудова дейност по сключения трудов договор, поради това няма основание да се приеме, че същата е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО. Счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, а жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено по жалба на Мехрема Ахмедова Аликанова решение № Ж-5#1/17.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № О-12-999-06-00053268/08.01.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 1550256, серия А-2012. Съдът е изпратил преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Пазарджик за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията по тълкуване и приложение на закова, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че в случая са изпълнени всички предпоставки за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособността по издадения на Мехрема Аликанова болничен лист, включително и изискването същата да е осигурено лице по смисъла на КСО. Съдът е изложил, че по делото е представен трудов договор № 2/13.06.2012 г., сключен между ЕТ "Али Аликанов" и жалбоподателката за неопределен срок относно длъжността "технически сътрудник", с основно месечно възнаграждение 370 лв., както и препис от трудова книжка, в която е отразено, че същата е работила по посочения трудов договор от 13.06.2012 г. до 11.04.2013 г. Според съда, след като е налице трудов договор, който е надлежно регистриран и не е оспорен по реда, предвиден в чл. 74, ал. 2 от Кодекса на труда, този договор не може да бъде квалифициран като недействителен. Налице е валидно трудово правоотношение и при липса на безспорни доказателства, че трудът не е полаган, отказът за изплащане на обезщетение е в противоречие с приложимите законови разпоредби. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № Ж-5#1/17.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-999-06-00053268/08.01.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С посоченото разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 1550256, серия А-2012, издаден на 18.06.2012 г. на Мехрема Ахмедова Аликанова с осигурителен ЕТ "Али Аликанов", за периода 18.06.2012 г. - 27.06.2012 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че в ТП на НОИ гр. Пазарджик с вх. № К-818/1/19.11.2013 г. е получено решение № 97/15.02.2013 г. на Административен съд гр. Пазарджик, влязло в сила на 01.10.2013 г., с което са потвърдени констатациите на контролните органи на НОИ, че Мехрема Аликанова не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 и § 1, т. 3 ДР КСО. В мотивите на решението на директора на ТП на НОИ, с което разпореждането е потвърдено, е изложено, че са взети предвид констатациите при извършена ревизия от контролните органи на ТП на НОИ - гр. Пазарджик на ЕТ "Али Аликанов" гр. Сърница - работодател на Мехрема Аликанова, при която е установено, че за наетите по трудов договор лица липсват първични документи, доказващи осъществяването на трудова дейност - присъствени форми за отчитане на отработените дни и ведомости за работни заплати. Със справка изх. № 3 работодателят Аликанов е потвърдил, че няма ведомости за работни заплати. Посочено е също, че въз основа на установените факти при извършената ревизия контролните органи са счели, че Мехрема Аликанова не упражнява трудова дейност и не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 КСО и тази констатация е потвърдена от Али Аликанов, действащ като ЕТ "Али Аликанов" със справка изх. № 004/2012 г., в която е вписано, че трудовият договор с Мехрема Аликанова е "фиктивен". В решението е направен извод, че Мехрема Аликанова не е упражнявала трудова дейност и не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, вр. чл. 10, ал. 1 КСО и затова няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист. По първоинстанционното дело е приложено адм. дело № 622/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено мотивирано решение № Ж-68#1/10.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122-00-698-1/31.05.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Мехрема Мехмедова Аликанова е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Решението е оставено в сила с решение № 2259/18.02.2014 г. по адм. дело № 15797/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Като доказателство по адм. дело № 622/2013 г. на Административен съд гр. Пазарджик е представен трудов договор № 2 /поправен на ръка от " № 1"/ от 13.06.2012 г., сключен между ЕТ " Али Аликанов" и Мехрема Ахмедова Аликанова за неопределен срок относно длъжността "технически сътрудник", с основно месечно възнаграждение 370 лв., представени са и копия от ведомости за заплати на ЕТ "Али Аликанов" за периода м. юни 2012 г. - м. април 2013 г. включително, в които са посочени като наети лица /работници/ Мехрема Ахмедова Аликанова и Фейзе Кемал Аликанова /за последната има ведомост и за м. май 2012 г./, в представените копия на ведомости е отразено плащане на работни заплати за всеки от месеците, положени са също подписи на двамата работници и на работодателя. С решение № 97/15.02.2013 г. по адм. дело № 929/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, влязло в сила като необжалвано /цитирано в мотивите на разпореждане № О-12-999-06-00053268/08.01.2014 г./ съдът е отхвърлил жалбата на Али Кимал Аликанов против решение № Ж-124#1/07.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 730/26.10.2012 г. на началника на отдел "КПК", с което ЕТ "Али Аликанов" е задължен да внесе сумата по ревизионен акт за начет № 730/26.10.2012 г. за неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Фейзие Кемал Аликанова /личното име е посочвано в други документи и като "Фейзе"/ по пет болнични листа за периода от 15.05.2012 г. до 08.09.2012 г. В мотивите на това решение съдът е възприел констатациите на контролните органи на НОИ, направени при проверка на посочения осигурителен и по-конкретно за това, че фирмата на едноличния търговец не е осъществявала стопанска дейност; търговецът е декларирал пред контролните органи, че фирмата няма открити банкови сметки, недвижими и движими вещи и стоки в оборот, както и че не разполага със счетоводна документация, няма касова книга и не изготвя ведомости за заплащане на трудови възнаграждения на наетите лица. Съдът е приел също, че за двете служителки, за които се твърди, че работят във фирмата са налични единствено трудови договори, но не и трудови досиета, трудови книжки, не е налице и присъствена форма за отчитане на отработените дни, липсват разплащателни ведомости. По първоинстанционното дело е представен като доказателство протокол № 1306818/05.04.2013 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ гр. Пазарджик, за извършена проверка на Али Кимал Аликанов, действащ като ЕТ "Али Аликанов", в който наред с останалите констатации, са направени и такива, които имат значение за спора по настоящото дело и по конкретно са в следния смисъл: в ЕТ "Али Аликанов" са назначени две лица на трудов договор - Фейзе Кемал Аликанова и Мехрема Ахмедова Аликанов, последната на длъжност "технически сътрудник" на 8 часов работен ден с месечно възнаграждение 370 лв., няма точно определено работно място; установено е, че екземплярите от трудовите договори, които са представени пред НОИ и тези, представени пред НАП не са еднообразни, изпратено е искане до Мехрема Аликанова /с изх. № 38757/18.12.2012 г./ връчено по пощата, с което е изискано да представи трудов договор, допълнителни споразумения, трудова книжка или документи за стаж, в отговор от същата е получено писмо, в което е посочено, че има трудов стаж 18 години, както и че трудовата книжка и трудовия договор са представени в Бюрото по труда; в протокола е констатирано несъответствие между посочения в трудовия договор код по НКПД относно заеманата от Мехрема Аликанова длъжност и данните за същата, представени в НАП. Въз основа на констатациите по този протокол е съставен ревизионен акт за начет № 730/26.10.2012 г., който от своя страна е послужил като основание за издаване на разпореждане № 730/26.10.2012 г. на началника на отдел "КПК", потвърдено с решение № Ж-124#1/07.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ, жалбата против което е отхвърлена с решение № 97/15.02.2013 г. по адм. дело № 929/2012 г. на Административен съд гр. Пазарджик. По делото е представена цялата преписка по издаване на посочения ревизионен акт за начет, която е била приобщена и към доказателствата в административното производството по издаване на процесния административен акт. По първоинстанционното дело е представена също така една страница от трудова книжка /с пореден номер на страницата 12, без титулна страница/, като в горната част на страница е записано името на Мехрема Ахмедова Аликанова и нейния ЕГН . В това копие от страница от трудова книжка е отразено, че е работила при ЕТ "Али Аликанов" на длъжности: технически сътрудник със заплата 370 лв., общ работник /4 часа/ със заплата 100 лв. и общ работник /в графата "вид дейност" е посочено "доп. споразумение"/, не е посочено възнаграждение. Конкретните дати на започване и завършване на дейността не могат да се установят поради поставянето на няколко кръгли печата с текст "ЕТ Али - Али Аликанов - Сърница" върху ръкописния текст; но след посочените означения в трудовата книжка е отразено "Прослужено време: от 13.06.2012 г. до 11.14.2013 г. - 0 г. 9 м. 18 дни". Предвид събраните по делото доказателства фактическите изводи на съда са необосновани, тъй като са изградени при превратно тълкуване на част от доказателствата и при игнориране на други, без да е преценена доказателствената им сила и без да са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства и обстоятелствата по делото. Съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е преценил кои са правнозначимите факти за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, изр. първо КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че за приложението й са предвидени две кумулативни предпоставки - първата е лицето да е осигурено и втората - лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В случая се спори относно изпълнението на първата от посочените предпоставки. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди наличието на нито една от тези хипотези, поради които изключението е неприложимо. За правилното решаване на правния спор в случая следва да се установи дали Мехрема Аликанова е осъществявала трудова дейност на длъжността, на която е назначена по трудовия договор с ЕТ "Али Аликанов" и в какво се е изразявала тази дейност, както и през кой период от време е осъществявана дейността, за да се направи обоснован извод дали същата е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със задълженията на съда да даде указания на страните по разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и във връзка с обсъждането на доказателствата и доводите на страните и преценката на доказателствената сила на събраните относими доказателства. От данните по делото се установява, че съдът е дал следните указания на страните: в определение № 392/18.03.2014 г. - до административния орган да представи цялата административна преписка, както и че може да представи писмен отговор; в определение от съдебно заседание на 29.04.2014 г. е дал указания до жалбоподателката, че не сочи доказателства, че същата е била осигурено лице по смисъла на КСО към датата на издаване на болничния лист, например трудов договор, ведомости за заплати и др., от които да е видно, че същата е упражнявала трудова дейност в процесния период. При произнасянето по правния спор съдът е игнорирал собствените си указания относно правнозначимите факти и доказателствената тежест и изобщо не е обсъждал в решението дали е осъществявана трудова дейност от Мехрема Аликанова, като условие за възникване и съществуване на осигурително правоотношение, респективно - като условие, за да бъде прието, че същата е осигурявано лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО. Съдът е отчел съществуването на трудовия договор, без да обсъди констатираните от административния орган несъответствия в съдържанието му с договора, регистриран пред НАП, както и в кода на длъжността, отчел е също, че е представено копие от трудова книжка, без да обсъди съдържанието й, както и данните, съдържащи се в останалите документи, че такава книжка не е съществувала /според декларацията на работодателя и предвид непредставянето й от Аликанова, след като е била поискана/. Съдът не е обсъдил и представените ведомости за заплати, които са оспорени от представителя на административния орган, с оглед предходната декларация на работодателя, че такива не са съставяни и че договорите са "фиктивни". Напълно е игнорирал писмените документи, които са събрани от административния орган и са обсъдени в издадения от него акт, съответно - представени по делото. Както се подчерта по-горе, същественото за определянето на едно лице като осигурено по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, вр. чл. 10, ал. 1 КСО е това лице да е осъществявало трудова дейност, а по този въпрос първоинстанционният съд не е изложил никакви съображения и не е формирал изводи. Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, при което следва да бъдат съобрази дадените в настоящото решение указания. /В същия смисъл е решение № 3514/30.03.2014 г. по адм. дело № 9938/2014 г. на ВАС, шесто отделение./ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение