Решение № 3215 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2016 г.

Решение № 3215 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Кмета на Столична община срещу Решение № 2480/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1870/2016 г. на Административен съд - С. град (АССГ). В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Касационният жалбоподател счита, че неправилно е отменена обжалваната заповед, тъй като тя е съобразена с Писмо от 5.02.2016 г. на Директора на СДВР и Писмо от 4.02.2016 г. на Главния прокурор. Посочва, че същата е издадена при условията на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закон за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Иска отмяна на постановеното решение и присъждане на разноски по делото. О. П. С. Д. в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на съда за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита. Счита тези нарушения за съществени, тъй като са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Посочва, че в конкретния случай, оспорената заповед се основава на писмо от 13.02.2016 г. на Директора на СДВР, което не е представено по адм. преписка и в хода на съдебното производство. Затова правилно, съдът не е кредитирал съдържанието му като доказателствено средство. Намира за допуснато и друго нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по делото липсват доказателства, че ответникът по касация е уведомен за сигналите на органите на МВР и не е съгласуван друг маршрут. Предвид изложеното счита, че оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на П. С. Д., против Заповед № СОА16-РД-09-543/13.02.10.2016 г. на Кмета на Столична община, с което е прекратено мероприятието, организирано от Български национален съюз - Еделвайс, с комендант П. Д. В резултат с Решение № 2480/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1870/2016 г. на Административен съд - С. град е ОТМЕНЕНА Заповед № СОА16-РД09-543/13.02.2016 г. на Кмета на С. О. За да стигне до този резултат първоинстанционният съд приема, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на оспорващия и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Счита тези нарушения за съществени, тъй като са довели до неправилно прилагане на материално правните разпоредби. Посочва, че оспорената заповед за прекратяване на мероприятието е основана на довода за наличие на предпоставки за нарушаване на законови норми, за възникване на нарушения на обществения ред и застрашаване на сигурността на гражданите на територията на столицата. Същата се позовава на писмо от 13.02.016 г. на Директора на СДВР, което не е представено по административната преписка, нито с разпореждането на съда от 26.06.2016 г., нито с разпореждането от 2.03.2016 г. Поради това и на основание чл. 161 от ГПК, от решаващия съд не е кредитирано съдържанието му като доказано. При достигане на извода за незаконосъобразност на адм. акт от АССГ е анализирана приложимата нормативна уредба от ЗСММ и ЕКЗПЧОС. Н., че по делото липсват каквито и да са доказателства, че жалбоподателят е уведомен за сигналите на ораните на МВР и прокуратурата, за да може оспорващият адекватно да реагира на тях, евентуално да бъде съгласуван друг маршрут или да се съгласи с решението на Кмета на СО мероприятието да се проведе без шествие. Счита се, че по този начин се засягат права на гражданите, което е в разрез със закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, с развити доводи, че съдът не е обсъдил и оценил правилно събраните по делото доказателства. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с наличната доказателствена маса е обосновал решаващите изводи. Мотивите от съдебния акт са формирани на база възприетите факти и анализират съотносимата правна уредба. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на съдебния акт, предвид доводите сочещи за нарушение на материалния закон. В чл. 43 от Конституцията на Р. Б. и чл. 11 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) е прокламирана свободата на събранията като основно демократично право. Според чл. 3 от ЗСММ в съответствие с принципите на демократичното общество събранията, митингите и демонстрациите са начин на свободно изразяване на мнения, възгледи и становища, т.е. пряко свързани със свободата на словото. Правилно решаващият съд е разгледал чл. 11, т. 2 от ЕКЗПЧОС, който определя, че за да е налице обоснованост на налаганото ограничение при упражняване на правото на мирни събрания, митинги и манифестации, административната намеса следва не само да е предвидена в закона, но и да преследва законна цел, и да е необходима в едно демократично общество. Споделят се доводите на адм. съд за това, че дали ограничителната мярка е необходима се преценява въз основа на прилагането на принципа за пропорционалността от гледна точка съответствие на преследваната цел при налагане на забраната с несъмненото съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основни интереси на обществото и непосредствен риск от нарушаване на обществения ред. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган не е съобщил по надлежния ред съгласувателно писмо № СОА16-СГ01-46/9.02.2016 г., с което не се съгласува маршрута на шествието, а единствено е съгласувано мястото, което е заявено, като неговата крайна точка. Същевременно в административното производство не е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 1 от ЗСММ за предлагане от адм. орган на промяна на маршрута. Правилно от решаващия съд се приема, че тези действия са довели до невъзможност за ответна реакция от страна на организаторите на митинга. Наред с това са нарушени техните процесуални права- чл. 34 и чл. 35 АПК. Обжалваната заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗСММ, според която кметът на общината прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон. В чл. 12 от ЗСММ са регламентирани предпоставките, при които е допустимо ограничение на свободата за провеждане събрание, митинг и манифестация. Намесата в свободата за провеждане събрание следва да бъде обоснована с ясни критерии и категоричност за наличието на конкретни ограничителни, посочени изчерпателно в закона предпоставки. Съответно при липсата на такива не следва да се ограничава правото на свободно събиране. В случая не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 13 ЗСММ, тъй като в административната преписка липсват доказателства за описаните факти в административния акт. Обжалваната заповед на Столична община е неясна и не кореспондира с документите от административната преписка. Неясен е и самия диспозитив, тъй като с административния акт се "прекратява мероприятието в частта, в която не е съгласувано". Въпреки този диспозитив в съдържанието на заповедта не е анализирано Съгласувателно писмо № СОА16-СГ01-46/9.02.2016 г., предвид неговата съотносимост в случая. Самото писмо от 9.02.2016 г., също има противоречиво и неясно съдържание. От една страна "не се съгласува" провеждането на факелно шествие, а от друга се поставя условие- спиране и ограничаване на движението по бул. "К. А. Д." да става поетапно и по преценка на отдел ПП - СДВР, т.е. вземат се мерки при преминаването по маршрута. Писмото, макар и да има титул "съгласувателно" в своето съдържание има забранителен характер, тъй като не съгласува "провеждане на шествие". От това не става ясно дали административният орган, съобразно неговите правомощия - предлага промяна на пътя на движение - чл. 12, ал. 1 ЗСММ или забранява провеждането на шествие- чл. 12, ал. 2 ЗСММ. Предвид мотивите на административния акт и приобщените към преписката доказателства, спорният въпрос по делото е застрашен ли е обществения ред- чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗСММ. Подлежи на изясняване въпросът - кои са тези конкретни обстоятелства, как застрашават обществения ред и доколко негативното проявление представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, предвид чл. 170, ал. 1 АПК е за адм. орган. В случая тези предпоставки не се доказват. В мотивите на обжалвана заповед е посочено единствено Писмо № СО А-16-ДИ04-425/13.02. 2016 г. на Директора на СДВР, в което се сочи, че е налице масово събиране пред НДК на лица в нетрезво състояние и такива, извършвали противообществени прояви на спортни мероприятия и лица, в които са намерени забранени предмети. В случая към административната преписка не са налице доказателства, нито конкретни данни потвърждаващи тази информация. Нещо повече, въпреки положените усилия на АССГ с конкретни указания по отношение на доказателствата, от страна на административния орган не е представено цитираното Писмо от 13.02.2016 г. на Директора на СДВР. Затова правилно АССГ не е кредитирал съдържанието му като доказано. Същото не е представено и пред касационната инстанция. Изразеният решителен довод в административния акт е базиран на вероятност или предположение, като е изграден без доказателства и при липсата на данни, даващи основание за тяхното наличие. С това посоченото в мотивите на административния орган, че при провеждане на шествието ще са налице предпоставки за нарушаване на обществения ред и застрашаване на сигурността на гражданите на територията на столицата не е доказано. Това обуславя незаконосъобразност на издадения административен акт, поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Предвид допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, правилно оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение