Решение № 11380 от 9.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Ненов, чрез адвокат Р. Милошев, против решение 9/28.02.2022 г., постановено по адм. дело 16/2022 г. по описа на Административен съд Русе. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради и което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Национална агенция за приходите, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Русе е отхвърлил иска на Д. Ненов против Национална агенция за приходите /НАП/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на разпореждане с изх. С 180018-125-0341275 от 13.11.2018 г., постановено по изп. дело 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в същата дирекция. От фактическа страна е установено, че с решение 1/10.02.2020 г., влязло в сила на същата дата като необжалваемо, е отменено по реда на чл. 268 ДОПК, решение 266/05.09.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца против разпореждане с изх. С 180018-125-0341275 от 13.11.2018 г., постановено по изп. дело 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП - Варна, като е отменено и самото разпореждане, а преписката е върната на публичния изпълнител за извършване на ново разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума. При обжалване на административния акт Д. Ненов поискал присъждане на разноски както пред съда, така и пред административния орган, но съдът уважил само искането за сторените разноски пред него. Във връзка с предявената искова молба, съдът приложил като доказателство към делото адм. дело 709/2019 г. на АС - Русе, но поради това, че в него не се съдържало доказателства за адвокатска защита на ищеца пред административния орган, то Ненов представил допълнително Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г. със страни Д. Ненов и адвокат А. Станев и предмет - оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалване на разпореждане по изп. дело 18150005624/2015 г.. В договорът е посочено, че уговореното възнаграждение е в размер на 300 лева, платено в брой. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно: отменен административен акт. Съдът приел, че в процесния случай ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на проведеното административно оспорване именно на посоченото разпореждане, защото извършеното от ищеца плащане се основава на сключен договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г. за обжалване на разпореждане без номер и дата, постановено по изп. дело 18150005624/2015 г., като процесуалното представителство е за пред Директора на ТД на НАП - Варна, а сочените от Ненов имуществени вреди по повод заплатеното адвокатско възнаграждение следва да са настъпили в хода на конкретното административно оспорване. Посочено е, че по изпълнителното дело са извършвани множество разпределения на постъпили суми, които са предмет и на множество съдебни и административни производства, поради и което от така представения договор за адвокатска помощ не става ясно по кое точно разпореждане тя е осъществена. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, представляващи направените от Д. Ненов разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на разпореждане с изх. С 180018-125-0341275 от 13.11.2018 г., постановено по изп. дело 18150005624/2015 г., от публичен изпълнител в същата дирекция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. От така представените с исковата молба доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че извършеното плащане е именно във връзка с оспорването на конкретното отменено разпореждане с изх. С 180018-125-0341275 от 13.11.2018 г., доколкото по изп. дело 18150005624/2015 г. са налице множество разпределения на постъпили суми, които са предмет и на множество съдебни и административни производства. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отделно от горното, договорът за правна защита и съдействие е представен едва в процесното исково производство. Този договор не е бил приложен при оспорването на разпореждането, въпреки че от страна на ищеца има заявено искане за присъждане на сторените разноски пред административния орган за адвокатска защита. Следва да се посочи, че представеният Договор за правна защита е частен документ и като такъв той няма обвързваща съда доказателствена сила, като също така няма и достоверна дата. Въз основа на така изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,