Решение № 9158 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2011 г.

Решение № 9158 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Науар Махмуд Джалил - гражданин на Ирак, живущ в с. Баня, Община Нова Загора срещу решение № 1386/28.01.2011 г., постановено по адм. дело № 14508/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 456/15.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, като в тази връзка се позовава на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Твърди, че посочената разпоредба от Директивата е транспонирана в чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), но съдът не се е съобразил с него. Според касаторът дори да се приеме, че в Багдад липсва ситуация на въоръжен конфликт и административният орган и съдът неправилно са приели, че изложените от него факти сочат на извършен срещу него не терористичен, а криминален акт. Сочи и на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отказа за предоставянето на правна помощ по смисъла на чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП). Иска се отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател лично поддържа жалбата си. Ответникът по касационната жалба директорът на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България чрез процесуалния си представител юриск. Станкова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът с оглед представената бежанска история е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 ЗУБ, тъй като касаторът е пристигнал в страната нелегално от Багдад, където е живял до идването му в България и не съобщава да е бил заплашван. Според прокурора от официалната информация по делото е видно, че през 2007 г. армията на Махди е изтласкана от Багдад, разпуснала се е на отделни криминални елементи, които са се установили в североизточната част до границата с Иран. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Науар Махмуд Джалил - гражданин на Ирак, първоинстанционния съд е приел, че от проведените с него интервюта е установено, че причините да напусне Ирак е неспокойната обстановка в Ирак, особено в периода преди изборите. Относно инцидентът, за който е разказал жалбоподателят пред административния орган (взривяването на салона му) съдът е преценил като такъв с криминален елемент, а не на терористичен акт срещу личността му. Съдът е установил, че жалбоподателят не е политически, религиозно или по друг начин обвързан с никоя обществена или политическа група. Според съда в административното производство жалбоподателят е давал противоречиви данни и въз основа на това е направил извод, че не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът се е позовал и на чл. 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и е преценил, че не отговаря на критериите в тази конвенция. Относно хуманитарния статут решаващият съд е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 9 ЗУБ, като в тази връзка е обсъдена справката на ДАБ, от която е направил извод, че в Ирак се отчита промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към подобряване, както и че се наблюдава значителен напредък в процеса на установяване на държавността и осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Съдът е приел, че му е служебно известен и се е съобразил с Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН с оглед разделянето на Ирак на три зони и предвид районът, от който идва кандидатът за бежанец и за предоставянето на хуманитарен статут, съдът е, че бежанската история следва да се преценява индивидуално. В тази връзка съдът е приел, че е налице неприложимост на разрешенията, дадени в решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС по тълкуване на чл. 15, б. "в" от цитираната Директива. Обжалваното решение е неправилно постановено. Първоинстанционният съд въз основа на доказателства по делото е достигнал до незаконосъобразния извод, че бежанската история на касатора не налага предоставянето му на бежански статут или хуманитарен статут, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 8, съответно чл. 9 ЗУБ. Освен това неправилно съдът се е съобразил с официалните данни в справката на ДАБ относно обстановката в Ирак, без да се съобрази, че в представените две справки е обсъдена обстановката в провинциите Анбар и гр. Рамади, както и Басра, но не и обстановката в Багдад. Затова и изводите на съда, че обстановката в Багдад се нормализира не се основават на писмени доказателства по делото. Относно изложеното в интервютата на касатора за взривяването на фризьорския салон, който е притежавал не означава, че срещу него не е извършен терористичен акт, а само криминален, поради което тези изводи не са в съответствие с данните в административната преписка. От данните по делото, включително и дадените интервюта в ДАБ не дават основание да се приеме, че касаторът не е политически ангажиран. Неправилно съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че няма доказателства, че по отношение на касатора да има опасност за живота му, ако се завърне в Ирак, както и че причините да го напусне са по-скоро икономически. В касационното производство са представени две писма на Тайна групировка "Армията на имам Ал-Махди", в които са отправени преки заплахи срещу него, както и че в случай, че не се яви пред Шериатския съд ще бъде убит, което представлява заплаха за живота му. В двете писма е отразено, че прозвището на касатора е Науар бръснаря, което потвърждава казаното от него в интервютата, дадени в ДАБ, че е притежавал фризьорски салон в Багдад, който е бил взривен. В тази връзка не може да се подкрепи извода на първоинстанционния съд, че взривяването на салона на касатора представлява само криминално деяние, а не терористичен акт. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, както и решението на административния орган, като на последния делото се върне като преписка. Ще следва отново административният орган да извърши преценка относно това налице ли са изискванията на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Следва да се обсъдят данните по представената справка в касационното производство за обстановката в Багдад и събиране на данни за актуална справка за обстановката в Багдад, където е живял касатора, както и с оглед представените с касационната жалба писма на тайната групировка да извърши преценка за предоставянето евентуално на бежански или хуманитарен статут. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,