Решение № 5394 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2015 г.

Решение № 5394 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Нов Изгрев България" ООД и на "Джей енд Ай Алели" ООД, със съдебен адрес и на двете - гр. София, бул. "Витоша № 10, ет. 2, ап. 7, чрез процесуалния им представител - адв. Валерий Ждраков, за отмяна на влязлото в сила определение № 285/29.10.2014 г. по адм. дело № 414/2014 г. на Административен съд - Добрич, на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответникът: началника на РДНСК - СИР, гр. Варна, редовно призован, чрез пълномощника му - юрисконсулт Игнатов, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът: "Здравец - 59" ЕООД, гр. Варна, редовно призован, не се явява представител. От същия, чрез пълномощника му - адв. Димитров, е постъпил писмен отговор, с който оспорва искането за отмяна, като недопустимо и евентуално, като неоснователно. Претендира присъждане на разноски по представено адвокатско пълномощно и списък на разноските. Ответникът: главен архитект на община - Балчик, редовно призован, не се явява. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на отмяна по чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С определението - предмет на искането за отмяна, Административен съд-Добрич е отхвърлил жалбата на "Нов Изгрев България" ООД и на "Джей енд Ай Алели" ООД, срещу Заповед № ДК-10-СИР-19/10.06.2014 г. на началника на РДНСК - СИР, гр. Варна, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, е отхвърлена като недопустима жалбата на двете дружества, срещу Разрешение за строеж /РС/ № 96/24.06.2013 г. на гл. архитект на община - Балчик за строеж: "Делови хотел с кафе, ресторант и магазин - ЗП - 800.24 кв. м.; РЗП надземно - 1729.95 кв. м.; РЗП общо - 4692 кв. м.", находящ се в УПИ VII-92 кв. 316 по плана на гр. Балчик, област - Добрич, като недопустима, поради липса на правен интерес и просрочие, като производството е прекратено. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че жалбата на двете дружества не е просрочена, но законосъобразно е приета от органа за недопустима, поради липса на правен интерес. И двете дружества не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, защото не са собственици или носители на ограничени вещни права върху имота, върху който ще се строи и за който е издадено РС. Съдът е отрекъл наличие на правен интерес за искателите и в хипотезата на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, вр. с чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 от ЗУТ, по съображения, че липсват данни, както и твърдения от оспорващите дружества за наличие на тези хипотези, т.е. свързано застрояване /по т. 2 на чл. 131, ал. 2 ЗУТ/, намалени разстояния /по т. 3 на с. разпоредба/ и промяна на предназначението на УПИ VII /по т. 4/. Отмяна на влязло в сила решение/определение на основание чл. 239, т. 1 от АПК е налице при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателите се позовават на ново обстоятелство, като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, имайки предвид наличието на намалени отстояния при вътрешната регулационна линия между сградата в съсобствения им УПИ IX и новопредвидената такава в съседния УПИ VII - предмет на оспореното РС, т.е. позовават се на заинтересованост и правен интерес по чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 134, ал. 6, вр. с чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Като взе предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно. Твърдяното обстоятелство не е ново, а е съществувало към датата на подаване на жалбата пред АС - Добрич, видно от твърденията им за наличие на правен интерес в хипотезата на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 134, ал. 6, вр. с чл. 131 от ЗУТ, но поради процесуални пропуски допуснати от искателите като оспорващи пред административния съд, не е поддържано изрично и не са представени или поискани доказателства за установяването му. Поради това съдът е извел извод, че липсват твърдения и доказателства от оспорващите за наличие на правен интерес в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, имаща предвид именно сега твърдяното обстоятелство за наличие на намалени отстояния между сградите в двата съседни имота, т.е. съдът се е произнесъл по този въпрос. Ето защо искането за отмяна на това основание не може да бъде уважено. Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК не е средство за отстраняване непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото, в резултат на процесуално бездействие на страната, в случая на искателите като оспорващи, поради което като неоснователно искането им на това основание следва да бъде отхвърлено. Искането за отмяна на влязлото в сила определение е неоснователно и на основание чл. 239, т. 5 АПК. На това основание актът подлежи на отмяна, ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателите поддържат, че делото е разгледано без тяхно участие в закрито заседание, в което не са участвали, в нарушение на процесуалните правила. Настоящият състав не установява такива нарушения. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания. А съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните. По въпросите относно допустимостта на жалбата, съдът се произнася с определение, в закрито заседание, т. е без призоваване на страните. В разпоредбата на чл. 216, ал. 5, изр. последно от ЗУТ, който е специален спрямо АПК, е посочено, че по частната жалба срещу заповедта на началника на РДНСК, съответния административен съд се произнася с определение. А съгласно чл. 160, ал. 2 АПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. От изложеното следва, че съдът като е разгледал делото в закрито заседание, без участие на страните, не е нарушил процесуалните правила, поради което и не е лишил искателите от участие в него, т.е. не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 5, предл. първо от АПК. При този резултат по искането за отмяна, на ответника - "Здравец 59" ЕООД, гр. Варна, следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, на стр. 17 и списък на разноските, на стр. 18, в размер на 3 411 лева, платими общо и по равно от двамата искатели. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение