Решение № 12449 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3217/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. И. чрез адв. И. Иванов от АК Видин срещу Решение 162/25.01.2024 год. постановено по адм. дело 242/2023 год. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата и срещу Заповед 3Д/Д-ВН-122/12.09.2023 год. на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Видин, потвърдена с Решение 05-РД06-0066/30.10.2023 год. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Видин (РДСП). Наведените в касационната жалба доводи относно необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение, както и да отмени заповедта на директора на ДСП Видин. Претендират се разноски по делото. Ответникът директор на Дирекция Социално подпомагане Видин, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Й. Ц. А. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Приема изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 3Д/Д-ВН-122/12.09.2023 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Видин потвърдена с Решение 05-РД06-0066/30.10.2023 год. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане (РДСП) Видин, с която е наредено насочване на детето Й. Й. Ц. към ползване на средносрочна социална услуга за срок от една година в [наименование] на основание чл. 23, т.2 от ЗЗДет. за срока предвиден в чл. 16, ал.2, т.2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) и в средата предвидена в чл. 17, ал.1, т.2 от ЗСУ за работа с психолог и социален работник по дейностите посочени в чл. 15, т.4 и т.5 от ЗСУ. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката П. М. И. от гр. Видин е майка на непълнолетното дете Й. Й. Ц. родена на [дата] отглеждано съвместно с бащата на детето Й. Ц. А.. След прекратяване на семейното съжителство през 2022 год. основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са предоставени на майката, която упражнява родителските права. Съгласно Решение 381 /05.05.2023 год. по гр. дело 1552/2022 год. по описа на РС- Видин, на бащата е определен съответен режим на лични контакти с детето. Административното производство по издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед е започнало във връзка с постъпило от държавен съдебен изпълнител при РС-Видин съобщение за образувано по молба на бащата на детето изпълнително дело 96/2023 год. за осъществяване на режима на лични отношения. По така подадената информация е последвало самосезиране на Отдел Закрила на детето (ОЗК) гр. Видин поради наличие на индикации за родителско отчуждение на детето от бащата и получени два сигнала от ОЗК- гр. Кула. Административният орган е констатирал съществено затруднение в комуникацията между родителите на Й. като майката минимализира възможността на момичето да контактува с баща й. ОЗК гр. Видин е поканило майката П. И. за разясняване на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение по отношение на изпълнение на режима на лични отношения между детето и бащата. И. е поканена на среща в ОДЗ Видин с цел да бъде запозната наличните социални услуги на територията на града, както и за съвместно изготвяне на план на действие по отношение на дъщеря и Й.. Поради неявяване на майката планът за действие е изготвен служебно и е изпратен по пощата за сведение и изпълнение. Писмото до майката е върнато в цялост. Поради неявяването на майката и липса на изявено желание от същата, административният орган е издал процесната заповед, с която детето Й. Й. Ц. е насочена да ползва социална услуга работа с психолог в [наименование] към [наименование] [населено място]. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден в производство по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., от компетентния по закон орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е направил извод, че са налице основанията за издаване на оспорената заповед. Преценил е, че детето правилно е насочено към ползването на съответната социална услуга, тъй като взаимните обвинения между родителите на малолетното дете породени от неспазването на режима на лични контакти може да доведе до нарушаване на връзката родител-дете. На следващо място съдът е констатирал неподаване на заявление от страна на майката да се ползва от социалната услуга. Необходимостта от насочване на детето към ползване на социална услуга е породена от поведението на майката, която препятства работата на социалните работници, не ги допуска в дома си и самата тя е отказала ползването на социална услуга. Възпрепятстването на контакта на детето с другия родител е предпоставка за възникване на родителско отчуждение и за разрушаване на връзката между детето и бащата, което не е в интерес и на двамата. Съдът приема, че при издаване на процесната заповед е спазена и целта на закона, тъй като с насочването на детето да ползва социалната услуга се цели осигуряване на възможност за диалог между родителите и детето, който да обезпечи неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Приемайки гореизложеното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. И. като неоснователна. Върховният административен съд шесто отделение намира решението за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Видин, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Обосновано в обжалваното решение се сочи, че всяко дете има нужда от пълноценен контакт с двамата родители, а те са длъжни да му го осигурят. Правото на детето на съвместно живеене с неговите родители е изрично прогласено в чл. 9, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Сред предвидените изключения е раздялата на родителите, предполагаща вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на детето. Същевременно в ал. 3 на същия текст се подчертава, че държавите страни по Конвенцията дължат да зачетат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето. В разглеждания случай съдът е достигнал до извода, че е създадена ситуация, в която малолетната Й. Й. Ц. израства и формира личностните си качества без пълноценното участие на бащата в отглеждането и. По делото не се спори относно обстоятелството, че между майката и непълнолетната и дъщеря е изградена силна емоционална връзка и доверителни взаимоотношения, както и че И. полага необходимата грижа за отглеждането на детето си в добри жилищни условия в гр. Видин, осигурява му предписаното здравно лечение при настъпило заболяване, както и подкрепа в образователния процес и социалната му интеграция. Спорно по делото е дали оспорващата съдейства в достатъчна степен за осъществяване на режима на лични отношения на детето с другия родител, както и дали съществуват предпоставки за поставянето на детето в риск от отчуждаване спрямо неговия баща. Както първоинстанционният съд е изложил от наличния по делото доказателствен материал се констатира, че за малолетната Й. е налице риск от родителско отчуждение и въвличането и в родителски конфликт. Установено е, че по отношение на майката е налице нежелание за извършване на действия за подобряване взаимоотношенията с бащата, така че да не рефлектират негативно върху дъщеря им. В приложения по делото социален доклад е отбелязан риск детето да започне да се унифицира с поведението на майката и да загуби идентичност. Административният орган е взел предвид постъпили в периода на осъществяване на лични отношения на детето с баща му в гр. Кула сигнали, подадени от майката, като същата е прибрала обратно детето с полиция. Неоснователна е тезата на касаторката, че по административната преписка и делото липсват становища от компетентни органи и лица за евентуален риск за детето, поради което изводът на съда в обратния смисъл е произволен. Обосновано първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че в разглеждания случай са налице множество доказателства за необходимостта от намесата на държавни институции в родителските конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на пълноценен контакт между детето и бащата. Следва да се държи сметка, че правото на семеен живот е откроено като фундаментално човешко право, чиято защита държавата дължи да осигури съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Това нормативно признаване на връзката дете родител има своята естествена психологическа основа и нейното засягане може да доведе до необратими последици за психологическото добруване, както на детето, така и на неговите родители. Психологически и двамата родители играят специфична и значима роля за благоприятното здравословно развитие на детето. Когато взаимоотношенията в семейството са нарушени, както е в разглеждания случай, конфликтите между родителите безспорно засягат детето и през повлияване на качеството на взаимоотношенията, които то продължава да има с всеки един от тях. Следва да се има предвид обстоятелството, че взаимоотношенията с родителите моделират развитието на личността на детето, като от качеството на взаимоотношението родител-дете зависи преживяването на сигурност и емоционален комфорт у същото. Целта на социалната услуга, към която е насочено детето е същото да бъде подпомогнато при формиране на естествени и благоприятни за него взаимоотношения с другия родител, за да се избегне рискът от отчуждение. Детето следва да може само да осъзнае и разбере конкретната ситуация, в която е поставено и да направи свой самостоятелен избор за поведение и начин на общуване с двамата си родители, като в тази дейност същото бъде подпомогнато от психолог. Конкретната социална услуга, към която е насочено детето се явява подходящ механизъм за справяне на детето със ситуацията между двамата родители, както и ще помогне на същото да придобие допълнителни способности за утвърждаване на устойчивия контакт на детето с другия родител. Важно е да се отбележи и практиката на ЕСПЧ относно правото на лични отношения между дете и родител, защитено в чл. 8 от ЕКПЧ. Отчитайки наличните трудности в отношенията между родителите, от една страна, и родителите и детето, от друга страна, Съдът подчертава, че задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на конкретен резултат (Cristescu v. Romania, #13589/07, apr. 69). Необоснованият отказ на майката за ползване на предложената социална услуга за индивидуална работа със специалисти правилно е преценен от първоинстанционния съд като основание за издаването на оспорената пред него заповед от компетентния административен орган. Неоснователни са наведените в съдебно заседание доводи от страна на процесуалния представител на касаторката относно неизяснения статут и липса на доказателства за притежаването на лиценз по чл. 31, ал. 2 от Закона за социалните услуги от частния доставчик на социални услуги, към когото е насочено детето. При извършена служебна справка в публичния регистър на лицензираните доставчици на социални услуги, достъпен на интернет страницата на Агенция за качеството на услугите (https://aksu.government.bg/registar-na-liczenziranite-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi-2), под номер 24 се открива информация за посочената в процесната заповед [наименование]. Същата разполага с валидни лицензи за предоставяните от нея социални услуги до 2026 год. Налице е и информиране на Агенцията за качеството на услугите (АКСУ) за започване на дейността по предлагане на социалните услуги от фондацията. На интернет страницата на АКСУ са налични данни и за адрес, който съвпада с адреса посочен в оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. във вр. чл. 23, т. 2 от ЗЗДет., обуславящи разпоредените правни последици за насочване на детето на жалбоподателката към ползване на средносрочна социална услуга. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника директора на дирекция Социално подпомагане Видин следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,