Решение № 9892 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14064/2011 г.

Решение № 9892 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14064/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Иван Петров Цанков, първата - против решение № 1977 от 25.07.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 13/2011 г., с което по жалба на Иван Петров Цанков е отхвърлено оспорването на Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, В ЧАСТТА относно имоти № № 510 и 4220 по ПНИ. В касационната жалба са обстоятелствено развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба като се отмени оспорената заповед на областния управител относно посочените имоти. Представени са писмени бележки. С втората касационна жалба се обжалва решение № 2023 от 4.08.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по същото адм. дело № 13/2011 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверителната част на Решение № 1977/25.07.2011 г., постановено по адм. дело № 13/2011 г. по описа на АС Варна, XXXII състав, като на четвърта страница, в първи абзац на ред 3-ти, ВМЕСТО текста ". но при допуснати нарушения на материално правните разпоредби и административно процесуални правила", ДА СЕ ЧЕТЕ " и при спазване на материално правните разпоредби и административно процесуални правила. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е допуснал поправката в мотивите на решението. Ответникът - областният управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонева, в писмено възражение оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заинтересованата страна - Киро Янев Кировчрез процесуален представител адв. С. Янева от АК-Варна в писмено становище оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заинтересованите страни - Кирчо Панайотов Янчев, Янко Панайотов Киров и Петър Иванов Цанков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, тъй като касаторът е собственик на имот от 600 кв. м. по силата на придобивна сделка, извършена преди изработването на ПНИ и в регистъра към ПНИ като собственик на имот № 510 от ПНИ е следвало да бъде вписан той, а не праводателят му Петър Иванов Цанков. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба против решение № 2023 от 04.08.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 13/2011 г., с което е поправена ОФГ в решение № 1977 от 25.07.2011 г. по същото дело е неоснователна. От изложеното в решението от фактическа и правна страна се извежда неоспоримия извод, че съдът след като е установил допуснатата неточност в мотивите на решението касаеща израз противоречащ на цялостния контекст на изложението и на диспозитива на решението, правилно е приложил процесуалноноправните разпоредби за поправянето на грешката. В този смисъл касационното възражение е неоснователно това решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба против решение № 1977 от 25.07.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 13/2011 г. постановено по съществото на делото е неоснователна. Производството пред Административния съд - Варна е образувано по жалба на настоящия касатор против цитираната заповед - № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г., на областния управител на Варненска област, за одобряване на ПНИ за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, по отношение отреждането на имоти № 510 и № 4220 по плана. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел за установено, че жалбоподателя Иван Петров Цанков се легитимира като собственик с нотариален акт № 108, т. XXXIV, н. д. № 9113/1996 г., с който Петър Иванов Цанков и Анна Иванова Цанкова са му дарили недвижим имот, а именно 600 кв. м. ид. ч. от лозе и овощна градина, целия с площ от 1 000 кв. м., находящо се в гр. Варна, кв. "Виница", местност "Мешелика", представляващо парцел ГУ-510 по проекто плана на Бялата чешма и Дъбравата". Праводателят Петър Иванов Цанков е придобил имота по реда на § 4 а, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, въз основа на оценителен протокол № 351/18.11.1993 г. С решение № 1185/03.01.2005 г., на ПК гр. Варна, влязло в сила на 17.01.2005 г., на наследници на Яни Киров Янев е възстановено право на собственост върху нива с площ от 2 дка, находяща се в терен по § 4 на "Виница" в местността "Дилбер Чешма" имот № 6849, като по КП на "Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид" имотът представлява пл. № 3638. Със Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център Варна е одобрен ПНИ на м-ст "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" - с. о. по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, землище гр. Варна. С ПНИ за имота на Петър Иванов Цанков е отреден имот 510 с площ 600 кв. м. и той е вписан като собственик в регистъра на основание оценителния протокол. За заинтересованите лица Киро Янев Киров, Кирчо Панайотов Янчев и Янко Панайотов Киров е отреден имот № 4220 с площ 376 кв. м. По идентичността на имотите понастоящем не се спори, а и този въпрос е установен безспорно с назначаваните, приетите и неоспорени съдебно-технически експертизи при двете разглеждания на делото в първата инстанция. Установено е по съществуващи карти на местността от 1956 г. 1987 г., на помощен и комбиниран план., че новообразуван имот № 4220 съответства на ПИ № 6849 по КП от 1956 г. стар № 3638, който е собственост на наследодателят ни Яни Киров Янев, в който имот също попада и част от процесния имот № 510. По отношение на наименованията на местностите заключението на вещото лице е, че и двете- " Мешелика" и " Дилбер чешма" се включват в СО " Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", като всички тези твърдения са подкрепени от представени по делото графични изображения. Безспорно по делото е установено правото на собственост на Иван Цанков върху недвижимият имот, който е с площ от 600 кв. м. ид. ч. от имот целия с площ от 1000 кв. м., представляващ имот № 510, находящ се в землището на кв. Виница, гр. Варна, м. "Мешелика" по проекто- плана на "Бялата чешма" и " Дъбравата". Иван Цанков е придобил имота по силата а извършено дарение от праводателя си-баща му Петър Цанков, който на свой ред е придобил имота по реда на § 4а, ал. 1 и 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, въз основа на оценителен протокол № 351/18.11.1993 г. Неоснователно е възражението на касатора, че според ПНИ имот № 510 остава с площ под 600 кв. м., тъй като по обжалвания план имота се редуцира до 600 кв. м., толкова колкото притежава по Нотариален акт и само е отделена разликата над 600 кв. м. за стария собственик на имота, в чиито граници попада и имот № 510. Правилно касатора цитира разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Действително административният орган изработил ПНИ се е съобразил с нея, и имот № 510 е редуциран до 600 кв. м. - така както собственика го е придобил от праводателя си, а също е образувал нов имот № 4220 за стария собственик с площ от 376 кв. м. /т. е. над 250 кв. м./. Неоснователно е възражението, че не е възможно образуване на имот № 4220, тъй като в границите му попада техническо съоръжение - ел. стълб, а също има и сервитут, който е пречка за възстановяване на собствеността. Съгласно приетата и неоспорена от страните СТЕ, нито в имот № 510, нито в № 4220 има разположени желязорешетъчни стълбове, а над тях само преминава електропровод със средно напрежение, следователно в тях няма съоръжение на инженерната инфраструктура. Липсата на нанесено ел. съоръжение в ПКП и ПНИ е именно поради това, че такова по смисъла на законовата разпоредба липсва и в двата имота. Сервитутите в полза на енергийното предприятие са уредени в Закон за енергетиката и възникват при определени условия. Съгласно чл. 64, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗЕ това са две кумулативни предпоставки, конкретно да има влязъл в сила ПУП, с който да е определено местоположението на имота и да е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута. В настоящият ПНИ липсват и двете предпоставки, имайки предвид и факта, че желязорешетъчните стълбове са съществували към момента на заснемане и са нанесени в кадастралния план на м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" от 1987-1989 г. Липсва обаче вписване на сервитут съобразно ЗКИР, липсват доказателства за платено обезщетение на собственика на имота към него момент. Следователно не може да се направи категоричен извод, че сервитут за процесният имот някога е бил учредяван, а след като и по ПНИ не е отразен, няма предвидена възможност и в бъдеще да бъде сторено това. За пълнота следва да се отбележи, че дори да има учреден сервитут той не е пречка за възстановяване на собствеността, а предполага само забрана за строителство. Неоснователно е възражението, че административният орган не се е съобразил с разпоредбите на ЗУТ за изискването за площ, лице и достъп до път на имотите, както и че не се е съобразил със съществуващите постройки в имот № 510. Видно от заключението на СТЕ при първоначално разглеждане на делото в имота има едноетажна постройка и кладенец и извън границите му остава гараж. Той обаче не е постройка по смисъла на разпоредбата на § 1в, ал. З, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, следователно не е пречка за възстановяване на собствеността за старите собственици. Със СТЕ е установено, че новообразуваният имот № 4220 има достъп до обслужващ път с ширина 3,5 м. В настоящото производство се обжалва ПНИ с който се нанасят имотите на бивши ползватели, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, бивши собственици на земята или техните наследници и настоящи собственици и границите на имотите, следователно специалният закон, който следва да се приложи е ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а не ЗУТ. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. метра. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост, какъвто е и настоящият случай. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. В случая тези изисквания не са спазени. Правилно съдът е приел, че приоритета на бившите ползватели, респективно на лицата придобили право на собственост от такива лица, е до нормативно определената площ на имота, в случая до 600 кв. м. За тази площ е признато правото им да придобият собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За разликата над тази площ, която реално е ползвана от тези лица е въведено нормативно изискване за минимална площ, при наличие на която се отрежда имот за бившите собственици, за които е признато право на възстановяване. По този начин законодателят е въвел баланс за упражняване на конкуриращи се права. В случая е установено, че разликата над отредените за праводателя на жалбоподателя 600 кв. м е достатъчна за образуване на нов имот за бившите собственици. Праводателят на касатора, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, е придобил 600 кв. м, идеални части, именно които е прехвърлил на касатора. Отреденият му ПНИ имот напълно съответства на правата по нотариален акт. Дори и да се приеме най-благоприятното за касатора, че същия макар и приобретател, а не бивш ползувател, може да претендира за присъединяване на реално ползваните части над отредените й 600 кв. м, то в случая не са налице необходимите условия затова. Разликата до действително ползвания размер на имота е в рамките на нормативно определената за отреждане на имот и за бившия собственик. В тази разлика действително не се намират съоръжения, които съгласно легалната дефиниция на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, които следва да бъдат съобразени, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, но само в случай, че от разликата не би могъл да се образува самостоятелен имот, която хипотеза не е налице. В тази насока правилно съдът е приел, че новообразуваният имот № 4220 отговаря на изискванията на закона. Отреждането на имот за бившия собственик дори не следва да се съобразява с изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй като в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 28, ал. 7 и ал. 9, изр. последно от ППЗСПЗЗ. Както отреденият имот за касатора, така и имот № 4220 отговарят на изискванията за площ, осигурен достъп до улица или път. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, съответно неотносими са доказателствата в тази насока, че неправилно в плана е вписана собствеността по отношение имот № 4220. Посоченото касае правата на трети лица, които не могат да бъдат защитени от касатора. Процесуалната субституция е възможно само в изрично посочените случаи, какъвто настоящият не е. С оспорения план напълно са съобразени правата на собственост на Киро Янев Киров, Кирчо Панайотов Янчев и Янко Панайотов Киров, като отреденият им имот отговаря на всички изисквания за площ, форма, граници и достъп до път. Основателно обаче е възражението за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта му, в която в регистъра на имотите към ПНИ не са записани правилно легитимираните като собственици лица по отношение имот № 510. Касаторът Иван Петров Цанков е собственик на имот от 600 кв. м. по силата на придобивна сделка, извършена преди изработването на ПНИ и в регистъра към ПНИ като собственик на имот № 510 от ПНИ е следвало да бъде вписан той, а не праводателят му Петър Иванов Цанков. Това е нарушение, достатъчно да бъде отменена заповедта по отношение на имот № 510 от ПНИ само на това основание. Това обстоятелство е било коментирано и е било част от указанията в отменителното решение № 15930/27.12.2010 г. по адм. дело № 5336/2010 г. на ВАС към първоинстанционният съд, който не го е съобразил и не е изпълнил при повторното разглеждане на делото. Съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК за съответствието на решението с материалния закон в рамките на касационната проверка, съдът следи служебно. Именно поради това се констатира, че неправилно областния управител в регистъра към ПНИ не е вписал надлежно истинския собственик на имота, а съдът като не констатирал тази незаконосъобразност и в нарушения на указанията на ВАС, е постановил неправилно решение, което само в тази част следва да бъде отменено, а с оглед чл. 227 АПК спора по същество следва да бъде решен от настоящата инстанция с отмяна на административния акт - Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, САМО В ЧАСТТА, с която към регистъра към ПНИ като собственик на имот № 510 е записан Петър Иванов Цанков и тъй като въпроса е от изключителната компетентност на областния управител на Варна, делото следва да му се изпрати като преписка за ново произнасяне, при което следва да впише в регистъра към ПНИ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна като собственик на имот № 510 Иван Петров Цанков. В останалата част обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1, чл. 173, ал. 2, пр. III вр. чл. 228 АПК, чл. 227 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение