Решение № 602 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2012 г.

Решение № 602 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Североизточен район гр. Варна, срещу решение № 2004/23.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1768/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Едноличен търговец Иван Славов Киров, действуващ под фирма "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров" със седалище и адрес на управление в гр. Варна, м. "Св. Никола" в писмени отговори лично и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на ЕТ "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров", Заповед № ДК-02-СИР-55/06.04.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка - ресторант "Буната" /"Шатрата"/, изпълнен върху част от територията на морски плаж "Буните", срещу буна № 103, гр. Варна. За да постанови решението си съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като процесният строеж е изпълнен въз основа на разрешение за строеж и издадено разрешение за ползуване, както и че с влязло в сила решение № 1710/03.08.2010 г. е отменена по жалба на едноличния търговец Заповед № РД-14-498/09.07.2008 г. на зам. н-к на ДНСК, издадена на същото основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на същия незаконен строеж. Решението е неправилно. Съдът е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства, но правните му изводите не кореспондират на установената фактическа обстановка. От доказателствата по делото се установява безспорно че със Заповед № РД-14-498 от 09.07.2008 г., издадена от зам. н-к на ДНСК е наредено премахването на незаконен строеж "Ресторант "Буната", изпълнен върху част от територията на морски плаж "Буните", срещу буна 103, гр. Варна, като адресат на заповедта е ЕТ "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров". С решение № 1710/03.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1988/2008 г. на Административен съд гр. Варна, е отменена тази заповед, като съдът е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като не се установяват фактическите и правни основания за издаването й, като решението е влязло в сила на 18.01.2011 г. След влизане в сила на това решение е последвала Заповед № ДК-10-СИР-37/28.06.2011 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която е прогласена нищожността на Акт за узаконяване № 410/11.12.1995 г., отнасящ се за процесния строеж. Жалбата от ЕТ "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров" срещу нея е отхвърлена с решение № 741/16.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2583/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, влязло в сила в деня на постановяването му като необжалваемо. Актът за узаконяване на строеж замества неиздадено разрешение за строеж, поради което, с обявяването му за нищожно, се счита, че не е налице разрешение за строеж за процесния строеж. Нищожните индивидуални административни актове не влизат в сила и не пораждат права, поради което и актът за узаконяване, на който жалбоподателят се позовава, не е влязло в сила и не е породило права в негова полза, за да се счита, че строежът е законен. Извършеното строителство, узаконено с нищожен акт за узаконяване се приравнява на извършено строителство без разрешение за строеж. С влизането в сила на решение № 741/16.03.2012 г., административният орган е имал право да издаде процесната заповед, с която се нарежда премахването на строежа, тъй като за същия към момента на издаването й, не е налице издадено строително разрешение. Правните изводи на първоинстанционния съд, че посоченото решение е неотносимо за спора са незаконосъобразни и в противоречие на чл. 177, ал. 1 АПК, съгласно който решението има сила за страните по делото, а в случая страна е и едноличният търговец. Освен това то касае обявяване нищожността на акта за узаконяване, заместващ неиздаденото разрешение за строеж, а този факт е с правнорелевантно значение за законосъобразността на процесната заповед. Освен това неправилни са изводите на съда, че за строежа има издадено разрешение за строеж, тъй като приложеното по делото разрешение на л. 41 от делото, е издадено по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) през 1992 г., за поставяне на павилион за търговска дейност, а не за извършване на строеж. Неправилни са и изводите му че н-к РДНСК не е бил компетентен да обяви Акт № 410/11.12.1995 г. за нищожен. С чл. 216, ал. 1 ЗУТ е въведена задължителна административна процедура за обжалване на посочените в него административни актове, като независимо, че процедурата за издаването на процесния акт за узаконяване не е по реда на § 184 ЗИД на ЗУТ, то тя е приложима и за издадени такива и преди това, след като актът за узаконяване замества неиздадено разрешение за строеж. Представеното по делото разрешение за ползуване не сочи на законен строеж, след като основанието за издаването му /актът за узаконяване/ е обявено за нищожно, а освен това то е неотносимо за незаконността на строежа, тъй като не се изисква такова по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за установяване на законността на даден строеж. С оглед на това н-к РДНСК е имал тези компетенции, но както се каза, след като е налице влязло в сила решение, е недопустимо същото да се игнорира с мотиви на друг състав на съда, след като с него е установен правно релевантен факт. Като се има предвид изложеното процесният строеж е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същият е изпълнен от едноличния търговец без разрешение за строеж и поради това подлежи на премахване. Издадената заповед е законосъобразна, при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила и са спарени материалноправните разпоредби. Като е приел обратното съдът е постановил решение, което е необосновано и в противоречие на материалния закон, поради което са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Следва решението да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК