Решение № 9619 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Р., гражданин на Ислямска република Иран, чрез адв. Т. Илиев срещу решение № 41025 от 08.12.2025 г. по адм. дело № 8917/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4383/01.08.2025 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския Съвет (ДАБ при МС) за отказ да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския Съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Кръстева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Р., гражданин на Ислямска република Иран, срещу решение № 4383/01.08.2025 г., издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждия гражданин. Прието е, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му на произход. Административният съд приел за правилни изводите на административния орган, че спрямо молителя не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ. В тази насока, съдът изложил мотиви, че не може да се приеме, че търсещият закрила е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации или недържавни субекти. Посочил, че независимот от смяната си на религията, Б. Р. не е имал проблеми, свързани с религиозната и етническата си принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Освен това от жалбоподателя в хода на проведеното интервю не са съобщени събития, които да са настъпили след като е напуснал държавата си по произход, или пък извършвани от него действия/дейности, след заминаването му, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат на нужда от международна закрила. На следващо място съдът приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу административния акт относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, и неправилно в частта му, относно отказа за предоставяне на хуманитарения статут. Относно решението в частта му по отхвърлената жалба срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец на Б. Р., настоящият съдебен състав счита за правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, правилно Административен съд София-град е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. Р.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Б. Р. мотивирал молбата си за международна закрила, с твърдението, че е бил арестуван 4 дни след присъствието му на протест през 2017г. Посочил, че е лежал два месеца в затвора, но не знаел в кой. Близките му наели адвокат, който му казал че бил в затвора в [населено място]. Бил освободен с гаранция до съдебното заседание през 2018г. Твърди, че е получавал призовки, но адвокатът му го посъветвал да не ходи, а да се укрие в селото, докато приключи делото. През 2019г. съдът се произнесъл и той бил осъден на смърт, заради обида към правителството. Твърди, че живял необезпокоявано на село, но два месеца преди да напусне страната си на произход, някой е разбрал и го издал на тайните служби, които са започнали да го търсят. Адвокатът му го посъветвал да си организира напускането по най-бързия начин. Заявил, че през 2016г. е станал [заличен текст], запознал се с един човек, който му станал приятел и ходели на домашни църкви. Хората там имали проблеми, но той никога не е има проблеми заради религията си. Посочил, че от 2019г. до 2025г. не е бил заплашван, насилван, преследван или отвличан. Конкретният случай не може да се окачестви като акт на преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като след твърдените събития лицето е продължило да живее в родината си в продължение на 6 години, без да е имало проблеми и без да е било търсено от официалните власти. Твърденията на жалбоподателя, че е имал проблеми с органите на реда заради участието си в протест, правилно са приети от първоинстанционния съд за неправдоподобни. От 2019 г. до момента на напускане на страната му на произход спрямо него не са предприемани действия по установяване или налагане на наказание. Заявеното от чужденеца обстоятелство, че разполага с писмени доказателства, намиращи се у неговия адвокат, остава извън доказателствения материал по делото, тъй като същите не са представени по надлежния ред. Въпреки опитите на кандидатстващия за статут да обоснове основателен страх от бъдещи преследвания с твърдения за минал арест, административният съд законосъобразно е приел тези доводи за недоказани. Пред съда Б. Р. изрично е заявил, че никога не е изпитвал затруднения или преследване въз основа на своя етнически произход. Тези изводи изцяло се споделят и от приетата пред настоящата инстанция актуална справка с вх. № МД-02-353/21.09.2026 г. В нея изрично се посочва, че по-висок риск от преследване съществува единствено за политически активните лица, като профилиран риск е налице тогава, когато дадено лице е придобило известност за властите. Същевременно официалните данни сочат, че гражданите, които са участвали в протести, но след заминаването си в чужбина не са проявили последваща политическа активност, не са изложени на неблагоприятни последици при евентуалното им завръщане. Доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства за проявена от чужденеца политическа активност извън пределите на родината му, същият не попада в дефинираната от справката рискова група. По отношение на доводите, свързани със смяната на религията, се констатират съществени противоречия в бежанската история на лицето, които изключват нейната достоверност. В хода на производството чужденецът е представил свидетелство за [заличен текст], датирано от 2022 г., докато в провежданите интервюта изрично е заявил, че е бил [заличен текст] през 2016 г. От представената по делото справка с вх. № МД-02-401/21.07.2025 г. се установява, че към месец май 2023 г. в Иран функционират 16 протестантски църкви, а право на свободно изповедание имат само традиционните християнски малцинства, приели вярата преди 1979 г. Действително, според международната информация, за преминаване от ислям към християнство и за развиване на прозелитска (евангелизационна) дейност властите в Иран налагат тежки санкции, включително лишаване от свобода по обвинения в престъпления срещу националната сигурност. В случая обаче, съгласно цитираната справка, лицата, приели християнството в чужбина, биха били изложени на реален риск при завръщането си само ако преди напускането на страната властите вече са проявявали профилиран интерес към тях или ако същите развиват активна евангелска дейност. Доколкото по делото се установи, че спрямо Б. Р. липсва предходен интерес от службите за сигурност в Иран, а и липсват доказателства същият да е заемал лидерски или мисионерски функции, само по себе си твърдението за промяна на религиозните му убеждения не съставлява достатъчно основание за обосноваване на индивидуален и реален риск от преследване. В случая не се установява търсещият закрила Б. Р. да е активист, властите в Иран да са проявявали интерес към неговата дейност преди да напусне страната си по произход, да се занимава с изповядване на [заличен текст]. Затова не може да се очаква при завръщането си в Иран да е налице опасност от преследване поради религията си. Затова не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед на изложеното, жалбата на Б. Р. срещу решението на председателя на ДАБ при МС в тази му част правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Б. Р., настоящият съдебен състав намира същото за необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която указва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т. к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В случая административния съд правилно е приел, че не са налице условията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява търсещият закрила да може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което е безпредметно тяхното повтаряне, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Същевременно настоящият състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че спрямо чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При решаването на този въпрос Административен съд София-град се е основал на справки с вх. № МД-02-401/21.07.2025 г. и № МД-02-570/20.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС. Към момента на тяхното съставяне тези документи са отразявали тогавашната актуална политическа и икономическа обстановка, но същите обективно не съдържат данни за възникналия впоследствие мащабен въоръжен конфликт в Иран. След анализ на представената в касационното производство справка с вх. № МД-02-353 от 21.09.2026 г. относно общото положение и политическата и икономическа обстановка в Иран се установява, че понастоящем конфликтът в Ислямска република Иран е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Посочената справка е изготвена от Дирекция "Международна дейност и проекти" при ДАБ при МС и се цени от касационния съд като неопровергано доказателство и официален документ по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Ислямска република Иран. Същата е издадена от специализиран орган по засегнатите пред нея въпроси. Не може да бъде направено заключение и че конфликтът е локален и спорадичен, тъй като военните действия са се разширили и обхващат почти цялата територия на Иран. Към настоящия момент конфликтът не е приключил. Според настоящата инстанция се установява неприемливо ниво на сигурност за гражданите. Няма сигурност за посоката на развитие на ситуацията в страната, респективно за скорошно прекратяване на конфликта. Доказателство за това са многократните опити за постигане на примирие, които още не са приключили успешно. Действително, от административния орган е извършен анализ на предоставената от Б. Р. бежанска история. Взета е предвид и актуалната информация относно Ислямска република Иран с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Но от момента на постановяване на оспорения административен акт обстановката в Иран се е променила. Понастоящем от представената пред касационната инстанция справка, се установява реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на Б. Р. поради безогледно насилие в резултат на въоръжен международен конфликт. Промяната в обстановката съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, настъпило след издаване на административния акт, което подлежи на преценка към момента на приключване на устните състезания и е относимо към преценката за наличието на предпоставките по чл. 9, т. 3 от ЗУБ. Тази проверка следва да бъде извършена от административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, на който чл. 75, ал. 1 ЗУБ предоставя специална компетентност, а и естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество (решение № 2107 от 24.02.2026 г. постановено по адм. дело № 678/2026 г., по описа на ВАС; решение № 2536 от 9.03.2026 г. постановено по адм. дело № 12353/2025 г., по описа на ВАС; решение № 3382 от 25.03.2026 г. постановено по адм. дело № 167/2026 г., по описа на ВАС). В компетентността на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съществена разлика в положението по време на представянето му пред административния орган и по време на разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции. Затова неправилно Административен съд София-град не е преценил съществената промяна в ситуацията в Иран, която от своя страна следва да доведе до отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС в частта за постановения отказ по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази изцяло актуалната обществено-политическа обстановка и обстановката по сигурността в Ислямска република Иран към момента на постановяване на решението си, въз основа на пълна и актуална информация за страната по произход от достоверни и независими източници. В това отношение органът следва да отчете, че въоръженият конфликт от 2026 г. между Ислямска република Иран, от една страна, и Държавата Израел и Съединените американски щати, от друга, се характеризира с подчертано нестабилна и изменчива обстановка: постигнатите примирия имат временен характер и многократно са били нарушавани. С оглед на интензитета, обхвата и характера на този въоръжен конфликт и на произтичащия от него риск за цивилното население органът следва да прецени дали действително са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на Б. Р. по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При тази преценка органът следва да съобрази и, че при несигурна ситуация с временен характер чл. 31, пар. 4 от Директива 2013/32/ЕС допуска отлагане на произнасянето, съпроводено с периодичен преглед на положението в страната по произход. Същата норма е възпроизведена в приложимия към датата на постановяване на настоящото решение Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, който се прилага от 12 юни 2026 г. (съгласно чл. 79 от него), а именно в чл. 35, пар. 7, уреждащ отлагането на приключването на процедурата за разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,