Решение № 7418 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2012 г.

Решение № 7418 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дамян Симеонов Пилков, действащ със съгласието на майка си чрез адв. Хаджигенов против решение № 3054 от 06.06.2012 г. по адм. дело № 11467/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3823/18.12.2011 г., издадена от полицейски орган при 06 Районно управление "Полиция (РУП) - София, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс (НК), което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд София - град приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Установено е, че на 18.12.2011 г. около 01.00 часа служители на 06 РУП - София извършват проверка след постъпили два сигнала от граждани за това, че в района на бл. 419 - 422 на ж. к. "Овча купел" са забелязани три лица със съмнително поведение, както и че три лица чупят страничните огледала на паркиран лек автомобил. При пристигането си дежурната група установява и задържа в района жалбоподателя, заедно с още две лица едното, от които е идентифицирано от свидетелката, подала сигнала, като участник в повреждането на автомобила. В близост до задържаните са намерени аварийно чукче, пожарогасител и метална тръба. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя спрямо Пилков е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че към датата на задържането Пилков е непълнолетен не променя горния извод, тъй като този факт не е пречка за задържането му поради това, че е наказателно отговорен (арг. от чл. 385 и сл. от НПК), а освен това правата му не са нарушени - разпитът за случилото се е проведен в присъствието на родител и на адвокат. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените справка и докладна записка, независимо че са съставени по-късно, съдържат данни за причините за проверката и установеното от дежурната група на мястото на инцидента, които дават основание да се направи предположение за възможното участие на жалбоподателя в извършване на престъпление. Изброените доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са събраните доказателства, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани с конкретни съображения относно законосъобразността на обжалваната заповед. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,