Решение № 8909 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2014 г.

Решение № 8909 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, с. Равно поле против решение от 4.06.2014 г., постановено по адм. дело № 198/2014 г. по описа на Административен съд Монтана /АСМ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № КД-01-04-33/20.03.2013 г. на директора на Регионална здравна инспекция, Монтана (РЗИМн) към Министерство на здравеопазването (МЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - директорът на Регионална здравна инспекция, гр. Монтана оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АСМ е отхвърлил жалбата на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № КД-01-04-33/20.03.2013 г. на директора на Регионална здравна инспекция, Монтана (РЗИМн) към Министерство на здравеопазването (МЗ), с която на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС) е спряна продажбата на изброените в заповедта 29 детергента, считано от 18.03.2013, като е разпоредено химичните вещества/смеси да се спрат от реализация до премахване на ограниченията на интернет сайта на производителя, съгласно изискванията на Раздел Г Приложение VII от Регламент 907 за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите с цел адаптиране на приложения III и VII към него./ Цитираният регламент е изменен с Регламент /ЕО/ № 907/2006 г. на Комисията от 20 юни 2006 г., като Приложение VII е станало Приложение II, но с идентично съдържание на текстовете/. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд град Монтана е правилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на заповед № КД-01-04-33/20.03.2013 г. от компетентен орган - директора на Регионална здравна инспекция, гр. Монтана в съответствие с правомощията му по чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32 от ЗЗВВХВС, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Административният акт е издаден след извършена проверка на 18.03.2013 г. от инспектор от отдел КНОС, дирекция "Здравен контрол", РЗИ - Монтана, за която е съставен протокол от същата дата и изготвен списък с изброяване на продуктите в Приложение № 1, което е неразделна част от протокола. Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на заповедта в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно Приложение II Етикиране и информационен фиш за съставките в раздел Г "Публикуване на списъка на съставките" от Регламент (ЕО) № 907/2006 на Комисията от 20 юни 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите с цел адаптиране на приложения III и VII към него е посочено, че производителите (какъвто е "Лидл България ЕООД енд Ко" КД) трябва да публикуват на интернет страницата си фиша, който съдържа списък на отбелязаните по-горе съставки, като изключенията са изчерпателно изброени. Посочено е още, че достъпът до интернет страницата не трябва да зависи от никакво ограничение или условие, а съдържанието на сайта трябва да се актуализира. Това задължение не се прилага спрямо детергентите за промишлени или учрежденски цели, нито спрямо повърхностноактивните вещества, предназначени за детергенти за промишлени или учрежденски цели, за които има на разположение технически фиш или фиш за безопасност. По безспорен начин по делото е установено, че EAN - номерът е цифрова комбинация, находяща се на опаковката под баркода на всеки един от изброените в заповедта продукти, последните съдържащи определени вещества, за които производителят е задължен да публикува, на интернет страницата си, информационен фиш, съдържащ списък на изрично посочените, в приложение VII, раздел А на Регламент № 648/2004 г. на ЕО, съставки. С въвеждането на този номер, на интернет страницата на оспорващото дружество, се отваря списък със съставките на съответния продукт. От представените доказателства съдът обосновано е приел, че номерът EAN е символ, обозначаващ фамилия баркод, който е част от система за глобални стандарти, които позволяват уникална идентификация на стоки и други, с цел по-ефективното им проследяване, като EAN-символът, също така се използва за автоматично сканиране на номерата. АСМ правилно е преценил, че номерът или символът EAN е с предназначение и функции да обслужва и улеснява търговията, респективно търговците, но не и такъв, който да е от значение и да улеснява потребителите, имащи намерение да получат информация за съставките на детергентите. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че с изискването за въвеждане на EAN-номер, последният находящ се върху етикета на съответния продукт, се ограничава достъпът до интернет страницата на оспорващото дружество, на която е публикуван списъкът със съставките в този продукт. Снабдяването с този номер изисква допълнителни действия (преписване на EAN номера или закупуване на продукта) от страна на лицето, проявило интерес към състава на предлаганите продукти. Тези действия от своя страна, съставляват "допълнителни ограничения или условия" по смисъла на Приложение VII, раздел Г, от Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Едновременното тълкуване на абз. 1 и абз. 2 от Раздел Г на Приложение VII води до извод, че коментираните в Регламента съставки, следва да бъдат отбелязани директно върху фиша, публикуван в интернет страницата на производителя/търговеца. Необходимостта от посещаване на магазин на касатора, преписване на EAN номера или закупуване на стоката, за да се направи по-късно справка за съдържанието на продукта, са именно забранените с Регламента "допълнителни ограничения или условия". Ето защо като достига до заключение за законосъобразност на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Решението на Административен съд град Монтана е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че заповедта на директора на Регионална здравна инспекция, гр. Монтана е законосъобразна. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд град Монтана е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение