Решение № 17121 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2019 г.

Решение № 17121 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. Т. Ц. против Решение № 231 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 778/2018 г. по описа на Административен съд - Д., с което е осъдено министерството да заплати на М. Ж., [ЕГН], от [населено място] сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121 К-5328/23.12.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1515 (хиляда петстотин и петнадесет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещи лица. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяната на решението, алтернативно намаляване на присъденото обезщетение. Ответната страна – М. Ж., [ЕГН], от [населено място], черз адв. Д. К. в писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а атакувания с нея съдебен акт за мотивиран, законосъобразен и правилен. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е уважен иска на М. Ж., от [населено място], срещу Министерство на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, в периода от септември 2015 г. –февруари 2018 г., в следствие от отменена като незаконосъобразна Заповед № 8121 К-5328/23.12.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1515 (хиляда петстотин и петнадесет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещи лица. За да стигне до този правен резултат Административен съд - Д. е установил от фактическа страна, че се твърдят претърпени неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121 К-5328/23.12.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи. По делото не се спори, че със Заповед № 8121 К-5328/23.12.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на М. Ж., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 202, ал. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" за срок от 4 месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина. Същата е обжалвана и е отменена като незаконосъобразна с Решение № 11874 от 09.10.2017 г. по адм. дело № 2907/2016 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Решението на тричленния състав е потвърдено с Решение № 2393 от 23.02.2018 г., по адм. дело № 13284/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав. При тази фактическа установеност и след обсъждане на събраните по делото доказателства, приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертиза, неоспорени от страните, както и дадените свидетелски показания, които е кредитирал, е стигнал до извода, че така предявеният иск е основателен. Съдът е приел, че по делото се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт на административен орган, постановен при и по повод административна дейност, настъпила неимуществена вреда от него и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинената вреда. При приложение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и във връзка с установеното по делото, обема, характера и тежестта на психичните болки и страдания на ищеца, неговото социално и служебно положение, икономическото положение в страната, съдът е направил извод, че претендираната сума от 10 000 лева е справедлив размер на дължимото от МВР обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Мотивите на обжалваното съдебно решение са подробни и обстоятелствени, фактическите констатации не следва да се възпроизвеждат от настоящата инстанция и към тях настоящото съдебно решение следва да препрати на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Министерство на вътрешните работи по иска, с който се претендира обезщетение зе претърпени неимуществени вреди. В случая е налице причинена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Съдът подробно е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт се доказани. За установяването им са допуснати и разпитани посочени от ищеца двама свидетели, чиито показания правилно са приети като обективни, достоверни, логични и дадени добросъвестно. По делото са приети и неоспорени съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертиза, които са установили, че преживяното от Желев дисциплинарно наказание е изиграло роля на масивна психотравма, оставила впоследствие във времето негативните си последици върху психиката му - тревожност, депресия, кошмарни сънища и довела до влошаване на отношенията в семейството му. Според заключението на вещите лица до момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е бил напълно психически здрав – положение, което се е променило неблагоприятно за него, вследствие от връчената му незаконосъобразна заповед. В тежест на ищеца е да установи обективно състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдяните вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото е сторено. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. При тази установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. По отношение размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е приел, че размера на обезщетението следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока от 2 години и четири месеца, в който е претърпял неимуществените вреди, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдено Министерство на вътрешните работи на РБ да заплати на М. Ж. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от септември 2015 г. –февруари 2018 г. в размер над 2 800 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск за сумата над 2 800 лева за посочения период. При това положение решението, в частта му за разноските, също следва да се измени. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, (изм. ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 94 от 2019 г.) ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази връзка и предвид изходът на спора, следва да бъдат редуцирани и присъдените пред първостепенния съд разноски по делото, съразмерно уважената част от иска от 1515 лева на 390 лева. В останалата му част обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора молбата на ответника по делото, М. Ж. за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение