Решение № 12942 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2013 г.

Решение № 12942 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Попов от гр. Пловдив срещу решение № 1262 от 06.06.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 168/2013 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЯЗ/Х-161,ЕКЗ. № 3/22.11.2012 г. на Началника на Районно управление "Полиция"/РУП/, гр. Хисаря, с която е отказано издаване на разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началникът на Районно управление "Полиция"- гр. Хисаря, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима жалба, доколкото същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 АПК, при наличие на произнасяне в срок с решение на горестоящия административен орган по подадена жалба срещу първоначалния акт. По същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Стефан Попов срещу заповед № ЯЗ/Х-161,ЕКЗ. № 3/22.11.2012 г. на началник РУП Хисаря, АС Пловдив е приел за установено и не е налице спор по фактите, че административното производство е започнало по заявление с вх. № К/Х-519 от 2012 г. от жалбоподателя, притежаващ късоцевно огнестрелно оръжие пистолет "Смит енд Уесън" 357 магнум № СНW-4503 и боеприпасите за него, до началника на РУ "Полиция" - Хисаря при ОД на МВР - Пловдив. Същият представлява компетентен за целта орган, предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Към заявлението са били приложени, съгласно изискването на чл. 61 от ЗОБВВПИ, свидетелство за съдимост от 12.09.2012 г. на Районен съд - Пловдив, и служебна бележка от Национална следствена служба (НСлС), Окръжен следствен отдел (ОСлО) при ОП - гр. Пловдив, че към 13.09.2012 г. няма данни за образувани досъдебни производства и/или повдигнати обвинения против лицето, удостоверение от "Център за психично здраве - Пловдив" ЕООД от 11.09.2012 г., че не се води на отчет и медицинско свидетелство, че жалбоподателят е психически здраве. Изготвена е също и докладна записка от 04.10.2012 г., от която става ясно, че за лицето няма оперативна информация относно участие или съучастие в престъпления, престъпни групировки или контакти с лица от криминалния контингент. Въз основа на представените докладни е изготвено становище относно основателността на направеното искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие от физическо лице, в което е прието, че Попов не е доказал по несъмнен начин и не е обосновал необходимостта от издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. С писмо рег. № ИЯ/Х-5647 от 25.10.2012 г., изпратено по пощата до касатора, е дадена възможност за посочване на допълнителни мотиви относно отправеното искане. Писмото се е върнато с отбелязване "Пратката не е потърсена от получателя", след което е постановена обжалваната в първоинстанционното производство заповед на началника РУП гр. Хисаря. Въз основа на събраните по делото данни, АС - гр. Пловдив е приел за законосъобразен извода на административния орган, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, които да доказват необходимост от ползването на лично огнестрелно оръжие за граждански цели. В мотивите е посочено още, че не се обоснована по категоричен начин съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото на лицето, което да обосновава ползването на лично късоцевно огнестрелно оръжие, съобразно разпоредбата на чл. 6 от ЗОБВВПИ. Приел е, че наличието на предходно издадено разрешително не освобождава лицето от задължението му да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за носене на оръжие. Решаващият съдебен извод е, че в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да се обоснове нужда от самоохрана, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Поради липса на подобни данни съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. От друга страна - въведеното твърдение, че оръжието е необходимо във връзка с осъществяваната дейност във фирмата, където работи, не обосновава необходимост от издаването на заявения от жалбоподателя акт. Съдът е приел, че сочените от лицето аргументи биха могли да обосноват необходимостта от носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, което обаче се придобива по друг ред. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд нееднократно е имал възможността да отбележи, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение./в този смисъл виж Решение № 15598 от 07.12.2012 г. по адм. дело № 9699/2012 г., Решение № 4165 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 11104/2012 г., Решение № 12257 от 11.10.2012 г. по адм. дело № 2869/2012 г. и др./ В конкретния казус правилно първоинстанционният съд е приел, че фактът, че лицето работи във фирма, занимаваща се с търговия с огнестрелни оръжия не представлява основание за издаване/подновяване разрешително за носене, употреба и съхранение на оръжие. Законът ясно разграничава и класифицира видовете огнестрелни оръжия, респ. режима за получаване на разрешително за придобиване, носене и/или съхранение с оглед целта, като чл. 6, ал. 2 и 3 ЗОБВВПИ регламентира кога то е оправдано за лични и кога за служебни цели. В настоящия случай жалбоподателят е подал заявление за издаване разрешително за лични цели, като по същество излага основания с чисто служебен характер, неотносими към личните цели. Дори това обстоятелство само по себе си прави искането му неоснователно, като от друга страна фактът, че не е доказана реална необходимост от самоотбрана, с оглед наличието на лична, потенциална опасност за живота, здравето или имуществото на лицето/негови близки, предвид императивния характер на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, налага категорично извода за неоснователност на касационната жалба. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС - гр. Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила . Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение: