Решение № 3344 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2009 г.

Решение № 3344 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е образувано по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС (отм.), вр. § 4 от ПЗР на АПК, по касационна жалба на Търговско дружество "Софийски имоти" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 15 и адрес за призоваване гр. София, ул. "Гурко" № 12, представлявано от Александър Георгиев Шопов против решение № 61/27.03.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "Ж" състав, по адм. д. № 3295/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "а", "б". и "в" ГПК /отм./, във връзка с чл. 11 от ЗВАС (отм.) Според жалбоподателя съдът неправилно е отхвърлил жалбата им срещу заповед № РД-23-884 от 15.08.2001 г. на областния управител на област София-град за утвърждаване на оценка и квоти на обезщетяване с акции от дружеството на наследниците на Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия за подлежащия на обезщетяване недвижим имот - три магазина, находящи се гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 89 /стар 95/. Моли да бъде отменено решението и спорът се реши по същество като се отмени заповедта в частта, с която е определено в полза на правоимащите по ЗОСОИ лица обезщетение в акции от "Софийски имоти" ЕАД. Ответникът - Областен управител на област София-град редовно призован не се представлява и не е взел становище. Ответниците физически лице - Моше Йосиф Елия, Сима Госта, Авива Аврам Бенбасат, Цедик Ремез, Израел Цедик Ремез и наследниците на Вита Бенвенисти -Рами Ицхак Бенвенисти и Аврам Ицхак Бенвенисти чрез процесуалният си представител адвокат Петкова изразяват становище за неоснователност на жалбата. Представителя на Върховната административна прокуратура излага подробни съображения досежно неправилността на съдебното решение, респективно за основателност на касационната жалба. Настоящият състав, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), респ. чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Софийски имоти" ЕАД - касатор в настоящото производство, против заповед № РД-23-884 от 15.08.2001 г. на областния управител на област София-град за утвърждаване на оценка и квоти на обезщетяване с акции от дружеството на наследниците на Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия от подлежащия на обезщетяване недвижим имот - три магазина, с обща площ 277 кв. м, както и за 15/100 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, находящи се в сграда/съборена на бул. "Ал. Стамболийски" № 89, стар 95, одържавени по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите на ответниците по касационната жалба Аврам Моше Елия, б. ж. на Израел, п. 19.02.1953 г. и Йосиф Моше Елия, б. ж. на Израел, п. 19.08.1956 г. Решението е неправилно. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-23-884 от 15.08.2001 г. на областния управител на област София-град, с която е утвърдена общата стойност на подлежащото на обезщетяване имущество с акции в размер на 13 799,40 лв. за одържавен недвижим имот, подробно описан в заповед № РД-21-784 от 11.06.1999 г., заповед № РД-21-784 от 03.09.1999 г. и заповед № РД-21-784 от 25.06.2001 г., бивша собственост на Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия, в размер на 13 799,40 лева, в следните наследствени квоти, съгласно клетвена декларация № 3235/2001 г., а именно: Моше Йосиф Елия - 4/16 ид. ч.; Цадик Ремез /Рамас/ - 3/32 ид. ч.; Израел Цадик Ремез /Рамас/ - 5/64 ид. ч.; Сима /Сихма/ Госта /Гуета/ - 5/64 ид. ч., Авива /Рашел/ Аврам Бенбасат - 4/16 ид. ч. и Вита Аврам Бенвенисти - 4/16 ид. ч. и е разпоредено, след влизане в сила на заповедта, в полза на цитираните лица, да бъдат издадени акции от "Софийски имоти" ЕАД, до размера на акциите заделени за удовлетворяване на реституционни претенции според горепосочените наследствени квоти, а случай на разлика в определените в обезщетението акции /по номинал/ и сумата на оценката на лицата да се издадат временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи. Заповедта е поправена със заповед № РД-23-884/16.11.2001 г. като вместо текстът: "6. Вита Аврам Бенвенисти - 4/16 ид. ч." е разпоредено да се чете: "6.. Рами /Реми/ Ицхак Бенвенисти - 2/16 ид. ч.; 7. Аврам Ицхак Бенвенисти - 2/16 ид. ч. "Със заповед № РД-21-784/25.06.2001 г. е поправена заповед № РД-21-784 от 11.06.1999 г. и заповед № РД-21-784 от 03.09.1999 г. като е разпоредено заличаване на теста " с площ от 277 кв. м". В съдебното решение СГС е приел, че акциите на търговското дружество са на брой 30 377 102, което не се оспорва от страните. Заповедите, с които е признато право обезщетяване са влезли в сила като необжалвани пред съд. По жалбата срещу процесната заповед за утвърждаване на оценката на подлежащото за обезщетяване имущество - три магазина с обща площ от 46,50 кв. м, първоначално е образувано ахд № 170/2002 г. на СГС, приключило с решение, което е отменено от Върховен административен съд с решение по ахд № 2707/2006 г. Не се спори, че Софийски имоти" ЕАД е дружество със 100% общинско имущество и държавата няма участие в имуществото на дружеството. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Столичен общински съвет /СОС/. Съгласно т. 11 от приложение № 2 към решение № 38 по протокол № 54 от 15.02.1999 г. СОС е апортирал в капитала на дружество "Софийски имоти" ЕАД - "търговско помещение с площ от 154,00 кв. м., находящо се на бул. "Ал. Стамболийски" № 89, гр. София. Софийски имоти ЕАД е обявено за приватизация с решение № 10/10.05.1.2002 г. на СОС, приложение № 2, обнародвано в ДВ бр. 66/09.07.2002 г. Установено е по делото, че със Заповед № РД-21-784/16.11.1999 г., поправена с цитираните по-горе заповеди, областният управител на област София е признал право на обезщетяване на наследниците на Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия с акции на "Софийски имоти" ЕАД равни на стойността на следния одържавен имот, находящ се на бул. "Ал. Стамболийски" № 89 /стар 95/ - три магазина с площ от 46,50 кв. м и 15/100 ид. ч. от общите части на сградата и мястото. Разпоредено е, в случай че стойността на акциите, съответстващи на одържавения имот, надвишава стойността на държавното участие в капитала на "Софийски имоти" ЕАД към момента на искането, за разликата да се предоставят в обезщетение компенсаторни записи, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ. От представените по преписката и приети по делото Контролен лист по преписка № 5841 и 5842/1948 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, скица /без номер/ от 04.01.1955 г. на Софийски градски народен съвет, Димитровски райсъвет и акт завземане недвижим имот за държавен пореден № 2892 по актова книга на I-ви Райсъвет /№ 1155 - по актова книга на III-ти Райсъвет/, пореден № 7449 по актовата книга на Софийски градски народен съвет и Министерството на финансите, процесните имоти - три магазина от общо петте магазина, в сградата на бул. "Ал. Стамболийски" № 89/стар 95, са одържавени от наследодателите Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия по реда на ЗОЕГПНС. В този смисъл е и Удостоверение № ДИ-16-167/27.05.1991 г. на ИК на Общински народен съвет "Възраждане", в което е записано, че "по преписка № 5841/48 г. по ЗОЕГПНС на Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия са отчуждени три магазина, заедно с 15/100 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, находящи се на бул. "Ал. Стамболийски" № 95, София и не се отчуждава по ЗОЕГПНС - два апартамента от четири стаи и два магазина, находящи се на бул. "Ал. Стамболийски" № 95", София. От писмо изх. № ОИ-92-00-36/01.04.1999 г. на СО-Район "Възраждане" е видно, че на мястото на одържавения имот е изграден жилищен блок, в партера на който има търговско помещение с площ 154 кв. м., включено с решение № 38, по Протокол № 54 от 15.02.1999 г. на Столичен общински съвет в активите на "Софийски имоти" ЕАД. За търговското помещение е съставен акт за частна общинска собственост № 6/06.01.2997 г. В този акт е отбелязано, че за имота има съставен предходен акт за държавна собственост - АДС № 6045/25.09.1959 г. От приложения към делото Протокол от 14.01.1955 г. на комисията по чл. 13 от Правилника за ОИДОН е видно, че имотът, находящ се на бул. "Ал. Стамболийски" № 89/стар 95/, съставлява парцел Х, кв. 242, м. Центъра, собственост на Аврам и Йосиф Моше Елиа и съдържа: 1/ място от 268 кв. м., което се оценява по 16 лв/кв. м; 2/ масивна едноетажна жилищна постройка с дюкяни на 75 кв. м. с гредоред, висок 3 кв. м., строена 1932 г. и ремонтирана 1945 г., общо 225 куб. м, оценена по 60 лв. за 1 куб. м. или общо 13500 лв., като е приспаднато овехтяване за 16 г. по 1,25% годишно; 3/ паянтова едноетажна жилищна постройка на 20 кв. м, висока 2,80 м, строена 1945 г., общо 56 куб. м. оценява по 33 лв. за куб. м. или общи 1848 лв., като е приспаднато овехтяване за 10 години по 1,66% годишно; 4/ масивна жилищна едноетажна постройка на 92 кв. м, с дюкян с гредоред висока 3 м, с мазе 6 кв. м дълбоко 1,60 м, строена около 1890 г. общо 285,60 куб. м, оценява по 45 лв. за 1 куб. м или общо 12852 лв. като е приспаднато овехтяване на повече от 40 години по 1,25% годишно; 5/ тухлена барака на 5,70 кв. м, висока 2м, стара, общо 11,40 куб. м оценява по 13 лв. за 1 куб. м или общо 148,20 лева, като е приспаднато овехтяване за повече от 23 години по 2,20 % годишно; 6/ водопровод и канал по 10 лин. м оценява общо 1750 лева; 8/ тротоар с плочи 72 кв. м оценява общо 1800 лева; 9/ водомери 2 броя оценява общо 300 лева; 10/ електромери 5 броя оценява общо 1250 лева. Чрез пълномощника си Пепо Коен наследниците на Аврам Елия и Йосиф Елия са подали до Димитровски районен народен съвет молба, вх. № АБ/П-157/V от 14.10.1080 г. "за отпускане на парично обезщетяване срещу отчужден имот по чл. 39 от ЗПИНМ /отм./ намиращ се на мястото находящо се в София, бул. "Ал. Стамболийски" № 89 върху което е построен голям жилищен блок на военните". В молбата е записано, че Аврам Елия и Йосиф Елия са били собственици на две едноетажни къщи с десет стаи, пет магазина и дворно място, които са били разрушени 1952-1953 г. Липсват данни за изплащане на обезщетението определено с Протокола от 14.01.1955 г. на комисията по чл. 13 от ЗПИНМ (отм.). Съгласно протокол - описа към АДС № 2892/1949 г. при одьржавяването по ЗОЕГПНС се приемат от комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС три магазина, описани както следва: "магазин № 1 - 3/3,50 м...." и "магазин № 2 и № 3 - преградата между двата магазина е махната, така, че се образува един магазин с разм. 6/6м...." Към делото е приложено и Допълнително решение № 1150/28.08.1950 г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, с което е определено дължимото обезщетение на Аврам и Йосиф Елия от което е видно, че се предвижда обезщетение само за сгради, без дворното място. Това кореспондира и с твърдението в първоначалното искане на молителите от 11.6.1998 г. /обезщетяване за отчуждени три магазина без да се сочи за 15/100 идеални части земя/. В този смисъл са и експертните заключения на вещите лица които са анализирани представените доказателства. С оглед на установеното се налага извода, че по реда на ЗОЕГПНС от Аврам Моше Елия и Йосиф Моше Елия са отчуждени три магазина, чиято площ е определена с протокол- описа към АДС 2892/1949 г., т. е. 46,50 кв. м, Неправилно първоначално административният орган е приел обема на отчуждените три магазина в размер на 277 кв. м, тъй като цялото дворно място, върху което са се намирали сградите е 268 кв. м, видно от отчуждителния протокол от 14.01.1955 г. изготвен в изпълнение на РМС от 18.12.1954 г. за отчуждаване на имота по чл. 13, респ. чл. 39 от ЗПИНМ /отм./. Неправилно е признато и обезщетяване за 15/100 /петнадесет стотни/ идеални части от общите части на сградите и мястото, тъй като записа за същите в АДС № 2892/23.09.1948 г. е добавен на ръка, без надлежно отбелязване на длъжностното лице направило допълването и без подпис, печат и заверка на същото по установения за това ред. Освен това при съпоставка между приложените актове за завземане се констатират тези различия защото на гърба на един от екземплярите относно одържавената част е дописано 15/100 идеални части на място, но заверката "вярно" е от 06.6.2001 г. Това е забелязано от ВАС при първото разглеждане на жалбата на ТД и са дадени указания с определение № 495/22.1.2003 г. по ад № 9956/2002 г., които не са изпълнени, включително относно определяне на оценката единствено по акта за завземане. Ако тези доказателства бяха обсъдени заедно с протокол по преписка № 10/1955 г., молбата за обезщетяване, доказателствата за отчуждаване по ЗПИНМ /отм./, както и експертните заключения на вещото лице, решаващия състав би достигнал до извод, че по ЗОЕГПНС са отчуждени само три магазина, но не и земя. Следователно след като не е доказано посочените 15/100 идеални части да са били предмет на одържавяване по нормативен акт от посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ то не са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ на които се позовава административния орган в заповедта от 11.6.1999 г. Тази заповед в тази част е нищожна, тъй като се признава право на обезщетение при липса на материално право. Това е така защото, когато е налице пълна липса на условията визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма, административния акт е изцяло лишен от законно основание и е налице нищожност. По делото не са ангажирани доказателства за влязло в сила решение, с което да е отхвърлено оспорването на тази заповед и не са налице основанията по чл. 177, ал. 3 АПК. Решаващият съд в нарушение на чл. 224 АПК и чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 ГПК не се е съобразил със задължителните указания на ВАС дадени с решение 6979/2006 г. по ад № 2707/2006 г., не е обсъдил експертните заключения заедно с доказателствата и всички доводи на касационния жалбоподател. Указанията на ВАС съгласно чл. 224 АПК са задължителни относно правилното приложение на закона. В рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти, съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това без да го изменява или отменява да приеме съществуването или не на определени правоотношения. В този смисъл е решение № 78/73 г. по гр. д. № 78/73 г. на ОСГК на ВС на РБ. След като заповедта от 11.6.1999 г. е нищожна в частта относно признаване право на обезщетение за земята и не поражда правни последици, издадената въз основа на нея заповед за определяне стойността на обезщетението за процесната земя също се явява нищожна. С оглед на изложеното се налага извод, че не са налице посочените от административния орган основания по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ - в активите на касационния жалбоподател не са включвани идеални части от земя, трите магазина не съществуват далеч преди включването в капитала на касационния жалбоподател на процесния магазин, като не са налице основанията по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОСОИ и обезщетението не може да се определя с акции или дялове от търговско дружество, а само при условията на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ обезщетението следва да бъде определено чрез компенсаторни записи /само за трите магазина с обща площ 46,50 кв. м/. Касационната инстанция е задължена да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон и съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК се налага извод, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени като се прогласи нищожността на оспорвания административен акт в частта му, с която се оценяват 15/100 идеални части земя и се определя обезщетение с акции на дружеството касационен жалбоподател, като административния акт се остави в сила само за определеното обезщетение с компенсаторни записи за 10350 лв. /за трите магазина с обща площ 46,50 кв. м/ предвид чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗОСОИ. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,