Решение № 16158 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2018 г.

Решение № 16158 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6475/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Индустриалкомплект АД, град П. чрез адв. П. Бозукова против решение № 431/06.03.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 2049/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение рег. индекс 32-127481/11.05.2017 г. към МRN 15 BG002002 H0007145/19.01.2015 г. на началника на митница В.. Касационните доводи са за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че митническото решение за определяне на антидъмпингово мито и ДДС е издадено, без да събрани допълнителни доказателства, че стоката е с произход Китай, съгласно указанията на директора на А. М., въз основа на които е образувано административното производство. Счита, че при връщане на преписката за ново произнасяне и при издаване на новия административен акт, митническият орган не може да дава нова оценка на доказателствата, които са преценени от горестоящия административен орган. В тази връзка твърди, че с обжалваното съдебно решение е потвърден нищожен административен акт, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, при пълна идентичност на събраните доказателства в предходното административно производство. По приложението на материалния закон счита, че не е доказан безспорно произход на процесната стока от Китай, поради което същата не подлежи на облагане с антидъмпингово мито и ДДС. П. отношение на решение на Съда на ЕС по дело С-416/15 твърди, че е неотносимо към процесния случай. Поддържа доводи, че разноските, присъдени в полза на администрацията са определени от първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът – началник на митница В., чрез процесуалния си представител юрк. Л. Сърбинска оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, като неоснователна по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид установените по делото факти и доводите на страните, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение на началника на митница В., е коригирана митническа декларация МRN 15 BG002002 H0007145/19.01.2015 г. за стока № 1 по отношение на кл. ЗЗ "Тарифен код" като вместо 2918140000 е определен тарифен код 2918140000 А 999, кл. 34 Д. на произход вместо MY е определена CN и на вносителя "Индустриалкомплект" АД са установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размер на 16 514. 02 лева и ДДС в размер на 3302. 81 лева и съответните лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че спорът по делото е относно произхода на стоката предмет на внос – лимонена киселина, 25 000 кг, нето тегло и налице ли са основания за промяна в декларирания тарифен код и държава на произход, които са послужили като основание за прилагане на антидъмпингово мито и допълнително начисляване на ДДС. О. съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - доклад на ОЛАФ и приложенията към него за вноса и износа на процесната стока от пристанище Кланг, Малайзия, съдът е приел, че е установен произходът й от Китай, който е различен от декларирания произход Малайзия. Въз основа на материалната доказателствена сила на доклада на ОЛАФ в качеството му на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, съдът е приел, че съдържащата се в този доклад информация сочи с необходимата категоричност, че стоката, предмет на процесния внос само е пренесена през Малайзия, а всъщност е с произход Китайската народна република. Този извод е основан на конкретните данни от доклада, според които процесната стока – лимонена киселина, е пристигнала в пристанище Кланг, Малайзия и без никаква преработка е претоварена и изпратена до пристанище В., България. Идентификацията е осъществена въз основа на информацията от приложените оп делото преписи от регистрите на пристанището ZB1 – за вноса и ZB2 за износа, в които стоката фигурира под същия номер контейнер, с който е превозена и доставена в пристанище В. и е декларирана през митническите власти в страната. Антидъмпинговото мито за този вид стоки, внос от Китайската народна република, е дължимо съгласно чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1193/2008, който налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина тринатриев цитрат дихидрит с код по КН 2918 1400 и ех 2918 15 00 (код по ТАРИК 2918 15 00 10) и с произход Китайската народна република, а ставката съгласно чл. 1 пар. 2 от същия регламент е 42, 7 %. Твърденията на жалбоподателя, че произходът на стоката е от Малайзия съдът е отхвърлил като недоказани, при условията на пълно насрещно доказване. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и изясняване на спора от фактическа страна. Правилно е приел, че релевантния факт, който поражда задължение за прилагане на антидъмпинговите мерки е произходът на стоката от Китайската народна република. В тази връзка законосъобразно е разпределена и доказателствената тежест между страните в процеса. На основание чл. 170, ал. 1 АПК, на административния орган е възложена тежестта да установи фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт. В конкретния случай произходът на стоката от Китай и основанията за прилагане на Регламент № 1193/2008. Установяването на декларирания произход на стоката от Малайзия, съдът законосъобразно е приел, че е в тежест на жалбоподателя – касатор в настоящото производство съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Съдът е дал отговор на доводите на вносителя за незаконосъобразност на оспорения акт, които отново се поддържат и в касационната жалба. Това се отнася и до доказателствата за произход на стоката, на които се основават корекциите в митническата декларация и допълнително установените задължения. Неоснователно е възражението, че решение на Съда на ЕС по дело С-416/15 е неотносимо към процесния случай. Тълкуването е дадено по повод внос на продукти, изпратени от Тайван, но в решението се приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (т. 37). В процесния случай е оборен представеният при декларирането сертификат за произход на внесената лимонена киселина от Малайзия. Изводите, че стоката само е пренесена от Китай през Малайзия, пристанище Кланг и в същия контейнер е изпратена за ЕС се подкрепят от събраните в административното производство доказателства. С. са индивидуализирани в регистрите на пристанището за вноса ZB1201412076776 и износа ZB2201412077747, по конкретния номер на контейнер MSCU3427986, който е идентичен с номера на контейнер, с който превозена до пристанище В. и декларирана пред митническите органи в Р. Б.. Съгласно представените по делото извлечения от тези регистри, контейнерът с процесната лимонена киселина само е претоварен в Малайзия, т. е. стоката запазва своя първоначален произход от Китай (CN). По аргумент от т. 2 от решението на Съда на ЕС по дело С-47/16 следва да се приеме, че в конкретния случай докладът на ОЛАФ съдържа конкретна информация, индивидуализираща внесената стока и нейния произход. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени и данните от същия доклад, според които стоките, пристигащи в Свободната търговска зона на пристанище Кланг, Малайзия, какъвто е и процесният случай, не претърпяват каквато и да е преработка, за да се считат с произход от тази страна. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че от 01.01.2014 г. Малайзия не издава преференциални сертификати за произход, тъй като страната не участва в системата GPS, както и че посоченият в процесния сертификат за произход износител А. К. И. не е сред четирите дружества, които през 2013 година са имали право да издават сертификати за произход от Малайзия, което препятства ползването на преференциална митническа ставка. Фактът, че не са събрани допълнителни доказателства от китайското правителство, съгласно указанията на директора на Агенция митници при връщане на преписката, не води до други изводи относно произхода на стоката. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на събраните в административното производство доказателства е на компетентния административен орган с оглед задължението му да установи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт (арг. от чл. 36, ал. 3 АПК във връзка с чл. 97, ал. 2 АПК). При установените по делото факти, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че стоките предмет на процесния внос попадат в приложното поле на Регламент № 1193/2008, който налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина тринатриев цитрат дихидрит с код по КН 2918 1400 и с произход Китайската народна република. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Индустриалкомплект АД, гр. П. против решение рег. индекс 32-127481/11.05.2017 г. към МRN 15 BG002002 H0007145/19.01.2015 г. на началника на митница В. е правилно постановено и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Решението в частта за разноските е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ, а не в размера по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е приел съда. С оглед на изложеното решението в частта, в която жалбоподателя е осъден за разноски над 100 лева, следва да се отмени. При този изход на спора и предвид осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,