Решение № 4728 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2011 г.

Решение № 4728 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кастел Експорт" ООД - гр. Карлово срещу решение № 541/4.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1961/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1369/13.08.2010 г. на началника на Митница - Пловдив за допуснати корекции в ЕАД 09BG003007Н0007741/20090716, като е завишена митническата стойност на декларираните стоки от 14 864 евро на 17 366 евро и в резултат на това са определени за доплащане 978,70 лв. ДДС и закъснителни лихви за периода 16.07.2009 г. - 3.08.2010 г. в размер общо на 111,34 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че действително платената цена за стоките по фактура № SI-20090601K/1.06.2009 г., издадена от "Кедрон Беърингс Сървисиз" е 17 366 евро, а не посочената в договора и във фактурата продажна цена 14 864 евро. Съдът според касатора е игнорирал писмената уговорка между страните по договора от 7.04.2009 г. за покупко-продажба на стоманени въжета за доплащане от купувача на допълнителна сума от 2 502 евро, която не е част от продажната цена на процесните стоки, а с нея ще бъдат намалени от други задължения към "Кедрон Беъринг Сървисиз". Касаторът възразява за недължимост на установените с митническото решение лихви, като в тази връзка се позовава на решение по дело С-546/09 на СЕС в Люксембург "Аурубис България" АД срещу началника на Митница - Столична", като се оплаква, че съдът не е взел предвид това негово възражение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на началника на Митница - Пловдив. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Дюлгерова. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призована не е изпратила свой представител и не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като след подробен анализ на доказателствата съдът е установил, че митническата стойност на декларираните стоки се разминава с реално платената. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е обсъдил представения по делото договор № SI-90407В/07.04.2009 г. за доставка на 62 рула стоманен въжета с "Кедрон Беъринг Сървисиз" при условия на доставката "CFR Бургас" на обща стойност 14 864 евро. Според съда съгласно клаузите на договора страните по него са уговорили плащането да се извърши от "Кастел Експорт" ООД по банков път на производителя на стоките - "Seil Steel" Ltd - Република Корея, но сумата от общо 17 366 евро, 2 502 евро в този случай следва да бъде приспадната от задълженията за плащане на "Кастел Експорт" ООД към "Кедрон Беъринг Сървисиз". В тази връзка съдът е обсъдил заключението на назначената и изслушана от него съдебно-счетоводна експертиза, според която са извършени две плащания - първото на 14.05.2009 г. общо 5 209,80 евро с бенефициент "Seil Steel" Ltd, като при осчетоводяването тази сума е разделена на две части - по 2 502 евро с посочено основание "авансово плащане", а 2 707,80 евро "авансово плащане по инвойс". Съдът е обсъдил, че според вещото лице сумата от 2 707,80 евро е отнесена към закриване задълженията на жалбоподателя по фактура № SI-20090601K/1.06.2009 г., издадена от "Кедрон Беъринг Сървисиз", а останалата част от 2 502 евро е превалутирана в щатски долари и е закрито задължение по фактура № 1850/28.03.2008 г. Съдът е открил несъответствие в датата на последната фактура - 28.03.2008 г. или 26.03.2008 г., представени по делото, както по едната е посочен като купувач "Кастел Експорт" ООД, а по другата "Кедрон Беъринг Сървисиз", като в представения по делото ЕАД № 08BG003007J000070-7 в клетка 44 е посочено, че за стоките е представен документ с № 1850/26.03.2007 г. Относно представения от жалбоподателя протокол от 30.12.2009 г., съдът е приел, че в него е прието, че към тази дата по фактура № 1850/26.03.2008 г. е налице само частично плащане с оставащо задължение от 10 222,59 долара, а общият дълг на жалбоподателя към този момент е възлизал на 22 621,21 долара. От тези доказателствата съдът е извел извод, че хаотично водените търговски отношения, или за създаване на различни документи, поради липсата на достоверна дата, които да обслужват разнопосочни нужди на оспорващия с оглед на многобройно водените от него дела, то и самият документ от 24.02.2010 г. е представен първоначално със заверка от "Кастел Експорт" ООД. В договора от 7.04.2009 г. според съда не съдържа никакво указания кои задължения и в какви техни размери на "Кастел Експорт" ООД към "Кедрон Беъринг Сървисиз" се плащат с надплащането със сумата от 2 502 евро и какъв е смисъла в този договор за доставката на тези 62 рула стоманени въжена да се опредметява въпросната сума. Липсата на индивидуализация относно това какви задължения извън тези по посочената доставка към "Seil Steel" Ltd, които е трябвало с надплащане жалбоподателят да плати, е обусловило съда да приеме, че сумата от 2 502 евро е плащане с друго основание на практика е обективно необосновано. От доказателствата по делото съдът е счел, че е установено, че управителят на жалбоподателя е същевременно и генерален пълномощник на "Кедрон Беъринг Сървисиз" и с оглед изложеното в решението си съобразно доказателствата по делото, съдът е счел, че тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Видно от договор за продажба № SI-90407В/7.04.2009 г. за доставка на 62 рула стоманен въжета с продавач "Кедрон Беъринг Сървисиз" и купувач "Кастел Експорт" ООД, страните по този договор са уговорили доставката да бъде при условията на обща стойност 14 864 евро "CFR Бургас". Изрично в договора е уговорено, че сумата от 2 502 евро следва да се приспадне от задълженията за плащане на "Кастел Експорт" ООД към "Кедрон Беъринг Сървисиз". Не се спори между страните по делото, че процесните въжета са от Южна Корея и при внасянето им на територията на страната е даден режим "свободно обръщение ". Изрично в договора е уговорено, че плащането на дължимата сума ще бъде по сметка на "Seil Steel" Ltd - Република Корея (производителя на процесните въжета). Изписаната обща сума в размер от 17 366 евро представлява сборна сума от митническата стойност на процесните стоманени въжета и сумата от 2 502 евро, която страните по договора са уговорили да се приспадне от сумата за плащане от "Кастел Експорт" ООД. От договореностите между страните се установява, че сумата от 2 502 евро не представлява част от митническата стойност, договорена за плащане за процесните 62 рула стоманени въжета. От доказателствата по делото, както и от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е установено, че сумата от 2 502 евро е отнесена към фактура № 1850/28.03.2008 г., като задълженията към тази фактура са погасявани с още две суми: частично с превод на 17 05.2008 г. и на 21.11.2008 г., като в частта за сумата от 2 502 евро превода е на 14.05.2009 г. Относно договорената митническа стойност за процесните въжета - 14 868 евро вещото лице изрично е констатирало, че тази сума е осчетоводена от "Кастел Експорт" ООД и задължението е напълно изплатено. От проверката, извършена от вещото лице в счетоводството на "Кастел Експорт" ООД е установено, че надплащане по фактура № 1850/28.03.2008 г. няма, като от общо възникналото по нея задължение от 30 017,83 щатски долара към 30.12.2009 г., експертът е установил, че са погасени 19 795 долара на три пъти, като е налице остатък за плащане по същата фактура в размер на 10 222,60 щатски долара. С оглед извършената от вещото лице проверка в счетоводството, същият е направил извод, че счетоводната отчетност в предприятието е съобразена с изискванията на счетоводното законодателство и е налице редовно водено счетоводство. Предвид това, първоинстанционният съд е направил извод за хаотично водено счетоводство в противоречие с констатациите на експерта. Наличието на разлика в датите на фактура № 1850, не води до други изводи, установени от експертизата, предвид редовното й осчетоводяване от "Кастел Експорт" ООД. Съдът е постановил решението си въз основа на съмнения относно редовното счетоводство на жалбоподателя в първата съдебна инстанция (ответник по касация), без това съмнение да почива на доказателства, като се има предвид, че преценката за редовно водено счетоводство е извън компетентността на съда, предвид че затова са необходими специални знания, които съдът не притежава. Незаконосъобразни са изводите на съда, че договорът за процесните стоманени въжета не съдържал никакви указания кои задължения и в какви размери на "Кастел Експорт" ООД към "Кедрон Беъринг Сървисиз" се плащат с надплащането на сумата от 2 502 евро и какъв е смисъла в този договор за доставката на 62 рула стоманени въжета да се опредметява въпросната сума. Страните са свободни при сключването на договора да договарят условията на съответната сделка, в случая продажба. Обстоятелството, че в този договор страните са включили клауза, че определена сума представлява приспадане от стари задължения, не опорочава волята на страните, нито се внася неяснота във волята им. Нещо повече, налице са сигурни данни по делото, че сумата от 2 502 евро не се отнася до процесната фактура, поради което неправилно съдът е потвърдил констатациите на митническите органи, че тя представлява част от митническата стойност по процесния договор на основание чл. 29, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92/ЕИО. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че посочената в договора от 7.04.2009 г. и фактурата 1.06.2009 г. стойност на процесните въжета е реално платената стойност, без в нея да се включва и сумата от 2 502 евро. Правилно касаторът възразява, че неправилно съдът е обсъждал отношенията между "Кедрон Беъринг Сървисиз" и управителят на "Кастел Експорт" ООД - Петър Ламбрев, предвид упълномощаването на последния да сключва договори и извършва банкови транзакции от името на "Кедрон Беъринг Сървисиз", след като по делото няма никакви данни, нито твърдения, че във връзка с процесния договор Ламбрев е извършвал действия като пълномощник на "Кедрон Беъринг Сървисиз". С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно на посочените от касатора основания и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора и предвид изложените по-горе мотиви решение № 1369/13.08.2010 г. на началника на Митница - Пловдив за допуснати корекции в ЕАД 09BG003007Н0007741/20090716, с което е завишена митническата стойност на декларираните стоки от 14 864 евро на 17 366 евро и в резултат на това са определени за доплащане 978,70 лв. ДДС и закъснителни лихви за периода 16.07.2009 г. - 03.08.2010 г. в размер общо на 111,34 лв., като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,