Решение № 15323 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2013 г.

Решение № 15323 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на "Планс Проджект" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Сава Герендов" № 14, представлявано от управителя Николай Йорданов Николов, против Решение № 62 от 11.01.2013 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2005/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 031103661 от 8.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 168 от 03.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12/2010 г., м. 01/2011 г., м. 03/2011 г., м. 05/2011, м. 06/2011 г. и м. 07/2011 г., общо в размер на 11 688.55 лв. главница и лихви от 834.69 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за доставки по издадени от "КМ Петрол и газ" ЕООД седем броя фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 9, чл. 12, чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при необоснованост, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на доказана реалност на фактурираните услуги. Съдът игнорирал плащането по банков път на фактурите, осчетоводяването им при доставчика и ревизираното лице, регистрацията на доставчика по ДДС към момента на издаването им и наличието на резултата на процесните доставки, установен със заключение на съдебно-техническа експертиза. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което РА бъде отменен, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС. Ответникът по касационната жалба Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: В ревизионното производство е установено, че през посочените данъчни периоди РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по седем фактури, издадени от посочения доставчик, с предмет: аванс съгласно договор СМР съгласно договор, окончателно плащане съгласно договор от 22.12.2010 г.; аванс съгласно договор от 25.03.2011 г.; окончателно плащане съгласно договор от 25.03.2011 г.; аванс по договор от 1.06.2011 г. и окончателно плащане по договор от 1.06.2011 г. Органите по приходите са съобразили липсата на конкретизация на предмета на фактурите, липсата на доказателства изпълнителят на доставките да е разполагал с активи, материали и персонал за извършването им и са приели, че само плащането по банков път на цената по фактурите не е достатъчно за възникването на правото на данъчен кредит при недоказана реалност на доставките. Преценили са като недоказани твърденията на РЛ при обжалването по административен ред на РА, че доставките са извършени с помощта на подизпълнители. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил: приемо-предавателни протоколи и Актовете обр. 19, както и доказателства за представителната власт на лицето, подписало протоколите и актовете от името на прекия доставчик; приемо-предавателни протоколи от м. 05, 07 и 08.2011 г. между РЛ и "Нафтекс петрол" ЕООД; Технически паспорт на жп прелез на км 0+206 по индустриален жп клон на "Нафтекс петрол" ЕООД, обслужван от гара Варна път: вътрешнозаводски на "Булярд Корабостроителна индустрия" АД Варна, Протокол от 16.06.2011 г. на нарочна комисия за проверка изпълнението на предписанията за промяна на техническата съоръженост и начина на охрана на железопътния прелез, собственост на "Нафтекс петрол" ЕООД, Протоколи от 4.05.2011 г. и 22.10.2010 г. на комисия за състоянието на съоръженията на посочения прелез. Като доказателство е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза за установяване изпълнението на договорените и представляващи предмет на Актовете обр. 19 видове СМР. При тези доказателства административният съд е приел, че ревизираното лице не е доказало реалното изпълнение на фактурираните услуги като първа предпоставка за право на данъчен кредит на получателя по фактурите. Правилно административният съд е приел, че тежест на ревизираното лице е посочения по-горе факт с правно значение. Предмет на процесните фактури, предвид препращането към договорите от 22.12.2010 г., 25.03.2011 г. и 1.06.2011 г., са строително-монтажни работи, които е следвало да бъдат изпълнени в обект, собственост на трето лице "Нафтекс петрол" ЕООД. Съдът е приел, че представените в съдебното производство Приемо-предавателни протоколи от 25.05.2011 г., от 5.07.2011 г. и 17.08.2011 г. между представляващия на РЛ и представител на "Нафтекс петрол" ЕООД сочат на наличието на отношения между ревизираното дружество и посоченото ЕООД по повод отстраняване на констатирани недостатъци в жп прелеза, стопанисван от последното, на сключен между тях договор от 24.03.2011 г. и анекс към него от 20.04.2011 г. Обосновано съдът е приел, че ревизираното лице, въпреки дадената му процесуална възможност за това, не е представило както договора от 24.03.2011 г. и анекс към него от 20.04.2011 г., така и други доказателства, които да установяват извършено от страна на "Нафтекс петрол" ЕООД възлагане на РЛ на изпълнение на СМР, предмет на договорите, сключени с прекия доставчик. Основателно съдът е приел и че не е доказана идентичност между фактурираните процесни услуги и тези между РЛ и "Нафтекс петрол" ЕООД. Техническият паспорт на жп прелез на км. 0+206 по индустриален жп клон на "Нафтекс Петрол" ЕООД, обслужван от гара Варна път: вътрешнозаводски на "Булярд Корабостроителна индустрия" АД Варна, Протоколите от 4.05.2011 г. и 22.10.2010 г. на комисия за състоянието на съоръженията на посочения прелез, както и Протоколът от 16.06.2011 г. на нарочна комисия за проверка изпълнението на предписанията за промяна на техническата съоръженост, не сочат на връзка на доставките, предмет на фактурите, с констатираните и изпълнени работи. При тези факти, съдът обосновано е приел, че ревизираното лице не е доказало предметът на процесните фактури да е бил предмет на последващи облагаеми доставки с изпълнител ревизираното лице. От друга страна, при липсата на всякакви доказателства за материали и персонал, без които е невъзможно изпълнението на процесните услуги, при прекия доставчик, а също и без всякакви твърдения в съдебното производство за изпълнението на услугите чрез подизпълнители /което е поддържано при обжалването по административен ред/, съдът обосновано е приел, че само плащането на цената по фактурите и представените едва в съдебното производство и оспорени приемо-предавателни протоколи и актове обр. 19 не са достатъчно доказателства за реалното изпълнение на процесните услуги. Приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза правилно е преценено от административния съд като недоказващо наличието на предмета на процесните доставки. Най-напред, самото вещо лице изрично е заявило в съдебното заседание на приемането на заключението, че цялото заключение е основано на представените приемо-предавателни протоколи и актове обр. 19, още повече, че е минало време от датите на данъчните събития и голяма част от резултата на твърдяните ремонтни работи е скрита. Основателно, при това, в първоинстанционното производство, от страна на ответника, е изтъкнато, че заключението е посветено на документалната обоснованост на извършените разходи, а не на реалното наличие на предмета на доставките. Искането в касационната жалба за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за събиране на доказателства е неоснователно, защото непълнотата на доказателствата в резултат на процесуалното бездействие на страните не е касационно основание за отмяна на решението. Предвид изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение