Решение № 970 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2009 г.

Решение № 970 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. С Решение № 9920/22.10.2007 г., постановено по адм. д. № 3392/07 г. на ВАС, I отделение, е отменено Решение № 101/30.01.2007 г., постановено по адм. д. № 203 по описа за 2003 г. на ВОС, АО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на "ТУ ГАЙС" ООД - гр. Шумен против Решение № 387/01.06.2009 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, втори състав, постановено по адм. д. № 462 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отменен ДРА № 1192/07.11.2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с Решение № 1489/03.01.2003 г. на Регионален данъчен директор - гр. Варна и "ТУ ГАЙС" ООД - гр. Шумен е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 479,41 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съдът не взел предвид обстоятелството, че данъчният орган е нарушил нормата на чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм., но приложим за периода). Към момента на връчване на АВДР № 1192/16.10.2002 г. липсвало разрешение от ТДД за удължаване срока на ревизията. За 2000 г. и за 2001 г. финансовия резултат е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) въпреки, че в конкретния случай са съставени фактури, придружени от фискални бонове. Фактурите отговарят на изискванията по чл. 8 от ЗСч., което означавало че страната е доказала разходите по делото. Съдът приложил превратно разпоредбата на чл. 109 от ДПК (отм.). Не можело да се твърди наличието на "данъчно предимство" по смисъла на параграф 1, т. 13 от ДР на ДПК (отм.), защото липсва намаление на данъчното задължение, тъй като дружеството коректно е отразило в счетоводството си разходите и приходите от продажбата на стоките. Данъчният орган трябвало да следи за спазване принципа на съпоставимост на приходите и разходите. Неправилно е преобразуван резултата на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) поради непризнаване на сторниране. Изискването на Наредба № 4/99 г. за три имена и ЕГН на клиента противоречало на Закона за защита на личните данни. На същото основание незаконосъобразно органът не е зачел и другото сторниране, определяйки сумата в размер на 55 лева. Сторнирането е извършено поради анулиране на данъчна фактура, но от нея се установяват данните на клиента. Не е назначена експертиза, който да определи пазарната цена на л. а. марка "ОПЕЛ ВЕКТРА". Отделните оплаквания са конкретизирани в касационната жалба. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки от гл. юрисконсулт П. Николова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: За 2000 г. е преобразуван ФР по ЗКПО (отм.) със сумите по фактури, издадени от ЕТ "Ангел Петров" с предходен доставчик ЕТ "Павия - Даниел Малинов". Макар и фактурирани на "ТУ ГАЙС" ООД сделките по тях не са били извършвани, липсват плащания и последващата доставка на стоки не е реализирана. Представител на предходния доставчик не е открит и след като е отчело разходи по доставки на стоки по тези фактури, дружеството е намалило данъчните си задължения по ЗКПО (отм.) за 2000 година. Според данъчния орган са извършени действия по чл. 109 от ДПК (отм.), с което е създадено данъчно предимство, премахнато по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 8 и чл. 11 от Закона за счетоводството. Установено е по време на ревизията, че има разлика между стойността на придобиване на л. а. марка "опел Вектра" и продажната му цена по фактурата за продажба. Автомобилът е с отчетна стойност при "ТУ ГАЙС" ООД в размер на 6 636 лева. Продаден е с договор на "металург" ООД за сумата от 600 лева. Продажбата е отчетена с фактура № 10/27.10.01 г., издадена от "ТУ ГАЙС" ООД според която стойността на автомобила е 2 500 лева. Ревизиращият орган е изискал обяснения относно разликата в стойността, като от представените писмени доказателства е видно, че Ордан Димовски освен представляващ "МЕТАЛУРГ" ООД е и съдружник в "ТУ ГАЙС" ООД. Оттук е направен извода, че сделката е между свързани лица и съгласно чл. 13 от ЗКПО (отм.), печалбите и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, като между несвързани лица. Данъчният орган е увеличил резултата за 2001 г. със сумата в размер на 5 843,24 лева, на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.). Според ВОС ревизиращият орган законосъобразно е констатирал, че при издаване на "сторно" касова бележка № 1/29.12.01 г. липсват задължителни реквизити - час на издаване и данни на клиента. Данъчният орган е преобразувал резултата с разходите, съставляващи отчетна стойност на продадени стоки в размер на 37 610,80 лева, закупени по фактури, описани в акта, издадени от Жас Комерс" ЕООД, "денис 4ы ООД. ДЗЗД "СПРАЙТ 2002" и "ДЕНИС 4" ООД не са открити на декларираните адреси. Поради това не е направена проверка отразени ли са доставките, като приход от ДЗЛ, притежава ли дружеството съответната обезпеченост, налице ли е доставка по фактурите. Последните не съдържат и реквизити по чл. 8, ал. 1, т. 2, 3, 6, 8 от ЗСч. . Данъчният орган е приел за установено, че дружеството е извършило действия за избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е преобразуван резултата в следствие на което са определени данък върху печалбата и данък общини. Съдът е обсъдил основното и допълнителното заключение по ССчЕ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Жалбата е преценена, като неоснователна и по отношение увеличението със сумата от 55 лв., тъй като издадената "сторно" касова бележка № 2/06.02.02 г. не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/1999 г. на МФ (отм.). Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При постановяването му окръжният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил относимите доказателства и доказателствени средства. Направените изводи са обосновани, като правилно е приложен материалния закон. Фактите са установени достатъчно подробно и не следва да бъдат излагани отново. На практика са формулирани касационни доводи, идентични с поддържаните в първоинстанционното производство. Оплакването за неспазване срока по чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.) е неоснователно. Това е така, защото АВДР № 1192/16.11.02 г. е издаден въз основа на Разрешение № 9/16.10.02 г. на ТДД - гр. Шумен. В касационната жалба се твърди, че издадените от "Денис 4" ООД фактури съдържат реквизита по чл. 8, т. 8 от ЗСч. (отм.), но не се коментира липсата на останалите реквизити, между които и този по чл. 8, ал. 1, т. 6 - основание за стопанската операция. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 (в приложимата за периода редакция), ФР се преобразува с разходите, които ДЗЛ не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от ЕКАФП и от електронни системи с фискална памет. Именно на основание цитираната норма е увеличен резултата за периода, поради което са ирелевантни за резултата по делото констатациите относно приложението на чл. 109 от ДПК (отм.). По силата на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (в действащата за периода редакция) ФР се преобразува с приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред. Според касатора сумата в размер на 5 843,24 лв. е резултат от погрешно набрана цена на касовия апарат при маркиране продажбата на безалкохолни напитки, но впоследствие видно от фискалните бонове е отчетена продажбата на стоката с вярната цена. Този довод е в противоречие с текста на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 4/99 г. на МФ, в който е предвидено, че документът за корекция съдържа всички реквизити на фискална касова бележка с надпис "сторно", дата и час на издаване на бележката и данни за клиента. В сторно касова бележка № 1/29.12.01 г. липсват данни за клиента. Към момента на издаване на бележката не е бил в сила Законът за защита на личните данни, поради което не може да се обсъжда твърдяното от касатора противоречие на наредбата с него. Относно сумата в размер на 55 лв. за данъчен период м. 02.2002 г. в касационната жалба се признава, че сторниращият документ не съдържа данни за клиента, но се застъпва становището, че тези данни могат да се извлекат от анулираната фактура. Това оплакване е неоснователно, тъй като изискването на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 4/99 г. за наличието на посочения реквизит е във документа за корекция, а не в анулирания документ. По отношение увеличението на ФР за 2001 г. със сумата в размер на 3 223 лв. е релевиран довод, че цената е определена в противоречие с нормата на чл. 92 от ДПК (отм.). Според нея експертиза се възлага при необходимост от използване на специални знания. В случая стойността е определена, като разлика между придобивната и продажната стойност, което не предполага притежаването на някакви специални знания. Липсват доказателства, че автомобилът е имал дефект, за да бъде изследвано това обстоятелство чрез вещо лице. Освен това, фактическите констатации от ДРА се считат съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) за верни до доказване на противното, респективно тежестта за тяхното опровергаване пада върху ДЗЛ, а не върху данъчния орган. Решението на ВОС не е засегнато от основания по чл. 209, т. 3 от АПК и трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" - гр. Варна, тъй като страната не е била защитавана и представлявана в това производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение