Решение № 3991 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на вътрешните работи (ГД ПБЗН) срещу Решение 24830 от 26.11.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), по адм. дело 5396/2024 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на вътрешните работи срещу Решение РД-02-14-592 от 30.04.2024 г. на ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег V-А Гърция България 2014 - 2020" (Програмата), с което на ГД ПБЗН е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор 1983 опд-49 от 24.08.2021 г. с Риск Инженеринг АД, за нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и за нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 6 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС), квалифицирани като нередности по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател ГД ПБЗН счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че поставеното изискване за участниците обединения представлява текст от две изречения свързани по смисъл, даващо препратка към разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗОП. Твърди, че противно на изводите на НО на Програмата, възприети и от първоинстанционния съд, двете части на поставеното изискване въвеждат взаимосвързани обстоятелства, които тълкувани в съвкупност, безспорно обуславят извод, че възложителят е указал на потенциалните участници обединения, че условието за вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), касае само тези участници в обединението, които ще изпълняват съответната дейност, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в документа/договора за създаване на обединението. Допълва, че в документацията на поръчката не се съдържа изискване за регистрация в ЦПРС за всички участници в обединението, както неправилно приемат и административният орган и съда.

Обосновава извод, че включените в обществената поръчка строителни и монтажни работи касаят строеж първа категория, четвърта група, за извършването на които, строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат вписани в ЦПРС. Сочи, че нито от административния орган, нито от първоинстанционния съд, не е изследвано, дали в предмета на поръчката се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация, от което да следва, че би имало и членове на обединението които ще участват пряко в изпълнението на строителни дейности, но за които не се изисква вписване.

Въз основа на посоченото, счита, че изискването не е ограничително, аргументирайки се с практика на Върховния административен съд по сходни дела.

Посочва, че изложените доводи и съображения по отношение на първото твърдяно за осъществено нарушение, са изцяло релевантни и спрямо доводите на НО на Програмата, възприети и от съда, за наличие на ограничително изискване спрямо участниците обединения, а именно Всяко от лицата, изпълняващо строителство/проектирането, трябва да има съответната застраховка.

Твърди, че и по отношение на това изискване към участниците обединения, възложителят е направил изрично уточнение, че съответствието с критерия за подбор се доказва съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП, предвид което изискването се отнася единствено до тези участници в обединението, които с оглед разпределението, предвидено в договора за създаването на обединението ще извършват строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности (НКИД), позиция Строителство/проектиране, по смисъла на ЗУТ и остава неприложимо за други членове на обединението.

Счита, че въведеното условие за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, съгласно чл. 60 от ЗОП, преценено единно във всичките му части, води до извод, че възложителят е диференцирал изискването за застраховка Професионална отговорност и същото не се явява ограничително.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Касаторът се представлява юрисконсулт Р. Стойков.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на НО по Програмата - изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност, в случай че ответната страна е претендирала адвокатското възнаграждение над законоустановения минимум, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На 05.06.2019 г. между ГД ПБЗН и Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег V-А Гърция България" 2014-2020 г. е сключен Договор РД-02-29-101 за предоставяне на национално съфинансиране за изпълнение на проект Интегрирани действия за съвместна координация и преодоляване на рисковете от наводнения в трансграничния район (FLOODGUARD), в размер на 4 482 557,86 евро, от които 2 189 254,59 евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и 386 339, 04 евро от национално съфинансиране.

На 22.10.2020 г., с Решение 1983 опр-81, директорът на ГД ПБЗН обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инвестиционно проектиране, авторски надзор и строителство на тренировъчен център по проект Floodguard.

Документацията за обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/80074.

На 24.08.2021 г. между ГД ПБЗН и Риск Инженеринг АД е сключен Договор 1983 опд-49, с предмет: Инвестиционно проектиране, авторски надзор и строителство на тренировъчен център по проект Floodguard, на стойност 960 781,70 лв. без ДДС, съответно 1 152 938,04 лв. с ДДС.

На 09.04.2024 г. ръководителят на НО на Програмата е уведомил ГД ПБЗН за установени нередности по обществената поръчка и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 17.04.2024 г. ГД ПБЗН е представила възражение.

На 30.04.2024 г. с Решение РД-02-14-592, ръководителят на НО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), определя на ГД ПБЗН финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по 1983 опд-49 от 24.08.2021 г. с Риск Инженеринг АД, за следните нарушения:

1. Нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС ограничително изискване, квалифицирано като нередност по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

1. Нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 6 НУРЗЗПС ограничително изискване, квалифицирано като нередност по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По делото е представена Заповед РД-02-14-564 от 29.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на НО на Програмата.

При така установеното първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд е счел, че от страна на бенефициера са осъществени твърдените от НО на Програмата и посочени в административния акт нарушения, изразяващи се в ограничителни изисквания по отношение на потенциалните участниците в процедурата.

Съдът е приел, за правилни изводите на административния орган, че в случая поставеното от възложителя изискване, участникът да притежава Удостоверение за регистрация в ЦПРС на строителя към Строителната камара за строежи от четвърта група, първа категория .., касае участие на обединения и предвижда вписване на всички участници в него, които ще изпълнят строителството. Приел, е, че за да е съответно на закона, изискването за вписване в ЦПРС следва да се отнася единствено до тези участници в обединението, които с оглед разпределението, предвидено в договора за създаването на обединението, ще извършват строежи от първа до пета категория по смисъла на ЗУТ, както и отделни дейности, посочени в НКИД позиция Строителство и следва да остане неприложимо за членовете на обединението, които ще са ангажирани с дейности, различни от посочените. Като е поставил изискване всички лица, които ще изпълняват строителството, да са вписани в ЦПРС, според съда, бенефициерът е поставил ограничително изискване, което правилно е квалифицирано от административния орган, като нередност по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съдът е приел за неправилни доводите на бенефициера, че от начина по който са поставени условията към участниците се разбира, че същите касаят именно тези участници в обединението, които ще са ангажирани със съответния вид строителна дейност и е посочил, че нищо от формулировката на обсъжданото изискване не сочи на подобни указания към участниците обединения.

Първоинстанционният съд е посочил, че абсолютно по аналогичен начин от ГД ПБЗН е допуснато нарушение и при поставяне на изискването за наличие на застраховка Професионална отговорност.

Излагайки относимата нормативна регламентация, съдът е обосновал теза, че задължителна застраховка по чл. 171, ал. 1 ЗУТ имат строителите за цялостното изпълнение на строителството или за отделните видове строителни и монтажни работи, за строежите от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ, предвид което само по себе си изискването за наличие на валидна застраховка за съответната категория строеж, към момента на подаване на офертите, не е ограничително, тъй като съответства на нормативните изисквания.

Приел е, че ограничително обаче се явява условието, при участие на обединения, че всяко от лицата, изпълняващо строителство/проектиране, трябва да има съответната застраховка, доколкото изискването не следва да е относимо към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейности по строителството и проектирането, за която е необходима застраховка Професионална отговорност за категорията строеж, предмет на възлагане.

Счел е, че нарушението е правилно квалифицирано като нередност по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което законосъобразно е определена финансова корекция в размер на 5 % от засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи от стойността на горепосочения договор.

По изложените съображения съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата.

Решението е неправилно.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за която е определена финансова корекция.

По нарушението на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС:

Съгласно Раздел III Правна, икономическа, финансова и техническа спецификация, т. 1. 1 Годност за упражняване на професионална дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри от обявлението на процесната обществена поръчка, възложителят е посочил, че участникът трябва да притежава Удостоверение за регистрация в Централния професионален регистър на строителя към Строителната камара за строежи 4 група, 1 категория, а аз чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени. Възложителят е направил уточнение, че при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критерия за подбор се доказва съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП. Всяко от лицата, изпълняващо строителство, трябва да има съответната регистрация.

Административният орган е приел, че по начина по който е формулирано изискването към участниците, същото задължава от една страна всеки член на обединението, който извършва строителство да е регистриран в ЦПРС, а от друга, всеки член на обединението, който извършва строителство да е регистриран в ЦПРС за четвърта група, първа категория на строителство. Според органа така поставеното изискване към участниците обединения, които не са юридически лица, е незаконосъобразно, в пряко нарушение на чл. 3, ал. 3 ЗКС във вр. с чл. 59, ал. 6 ЗОП и като такова се явява и ограничително. Обосновал е извод, че с поставеното изискване от възложителя е оказан разубеждаващ ефект в участниците обединения, в чийто състав има лица, които не са вписани в ЦПРС, но съгласно разпределението на функциите, указано в договора за създаване на обединението, ще изпълняват дейности, за които законът не изисква регистрация по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКС, и могат да ги осъществяват по силата на разпоредбата на чл. 3 от с.з. В допълнение е приел, че видно от съдържанието на поставеното изискване, то е относимо към всички участници в обединението за категорията строеж, предмет на възлагане без съобразяване на вида и обема на работа от този участник в обединението, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗОП.

Тези изводи са неправилни.

Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.

Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция Строителство, да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.

Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция Строителство. Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона.

С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършват дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението.

В случая, противно на изводите на административния орган и първоинстанционния съд, възложителят е поставил изискване за вписване на всички членове на обединението, които ще изпълняват дейност по строителство.

Същевременно по делото се установява, че включените в обществената поръчка СМР касаят строеж четвърта група, първа категория. За извършването му строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат вписани в ЦПРС. При обосноваване на нарушението органът не е изследвал дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съответно не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще изпълняват дейност по строителство, за които не се изисква вписване. Предвид на това, не е установено, че така формулирано, изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС.

Противно и на изводите на първоинстанционния съд, от страна на възложителя е направено изрично уточнение, че по отношение на участниците обединения, съответствието с критерия за подбор се доказва съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП.

С оглед горното изводът на органа, възприет и от първоинстанционния съд, за допуснато нарушение чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС е неправилен.

Изложеното прави изводите на НО на Програмата, възприети и от първоинстанционния съд за осъществено нарушение в тази част от акта за неправилни. Липсата на нарушение значи липса на елемент от фактическия състав на нередността, което значи липса на основание за определяне на финансова корекция. Това прави ненужно обсъждането на квалифицирането на нередността по Наредбата, както и определянето на размера на финансовата корекция.

По отношение на нарушението на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 6 НУРЗЗПС:

Видно от Раздел III Правна, икономическа, финансова и техническа информация, т. 1.2 Икономическо и финансово състояние от обявлението на процесната обществена поръчка, възложителят е поставил следното изискване:

Участниците следва да имат застраховка Професионална отговорност с покритие съгласно Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителство.

Изисквано минимално ниво:

За изпълнението на поръчката е необходимо участниците да притежават валидни застраховки Професионална отговорност на участниците в строителството/проектирането па чл. 171 ЗУТ:

• За дейност инвестиционно проектиране с минимална застрахователна сума в размер на: 300 000,00 лв.

• За дейности строителство с минимална застрахователна сума в размер на: 600 000,00 лв.

В допълнение е посочено, че когато участник е лице от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се установява на територията на Република България, участникът трябва да предостави еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критерия за подбор се доказва съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП. Всяко от лицата, изпълняващо строителство/проектирането, трябва да има съответната застраховка.

Административният орган е приел, че по начина по който е поставено условието към участниците, същото представлява изискване всеки член на обединението, който извършва дейности по строителство/проектиране, независимо от тяхната специфика, да разполага със застраховка Професионална отговорност за строителството на сгради от първа категория. НО по Програмата е приел, че формулираното от възложителя изискване задължава потенциалните участници към момента на подаване на офертата си да притежават застраховка Професионална отговорност, покриваща минималната застрахователна сума за строител за строеж от съответната категория, което се явява и ограничително по отношение на последните, доколкото възложителят е допуснал единствено такива участници, притежаващи застраховка с конкретна минимална застрахователна сума към момента на подаване на офертите си, вместо да постави това изискване само към избрания за изпълнител участник. Обосновал е доводи, че с поставеното изискване са нарушени и основни принципи на ЗОП, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, тъй като допускането до участие в процедурата единствено на участници притежаващи изискуемата застраховка покриваща минималната застрахователна сума, води до дискриминиране на участници, притежаващи необходимия специфичен опит и квалификация, на чиято застраховка Професионална отговорност, покрива по-малка застрахователна сума от изисканата за категорията строеж, което е довело до неосигуряване на равнопоставеност между потенциалните участници и е ограничена свободната конкуренция.

Наред с посоченото органът е приел, че така въведеният критерий за допустимост на участниците към всички членове на обединението, изпълняващи строителството/проектирането, отново има ограничителен характер и нарушава чл. 59, ал. 6ЗОП

Тези изводи също са неправилни.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗОП, по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да поставят едно или повече от следните изисквания: - да имат застраховка "Професионална отговорност", когато такова изискване произтича от нормативен акт (чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП).

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗУТ задължава проектантите и строителите да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Условията и редът за задължително застраховане на проектантите, строителите и останалите лица по чл. 171, ал. 1 ЗУТ са регламентирани в НУРЗЗПС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 НУРЗЗПС, сред лицата, задължени да имат застраховка при условията и по реда на наредбата, са проектантът - за изработване на инвестиционни проекти и строителят - за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи. В чл. 5, ал. 1 и 2 НУРЗЗПС са предвидени минималните застрахователни суми за проектантите и строителите, за строежите от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че изискването за наличие на застраховка "Професионална отговорност" към участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка, на етап подаване на оферти, изцяло съответства на изискването на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП във вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ. Изискването за наличие на такава застраховка за строежи първа категория съответства и на предмета, обема и сложността на обществената поръчка, поради което е в съответствие и с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП.

Наред с изложеното, поставеното от възложителя изискване не е ограничително, тъй като то е относимо не към всички участници в обединението, а само към тези, които ще изпълняват съответната дейност по строителство, за която е необходима застраховка "Професионална отговорност" на категорията строеж, предмет на възлагане. Ако един или повече от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква задължителна застраховка "Професионална отговорност" по чл. 171 ЗУТ, то само за тези членове на обединението следва да се изисква тя. Лицата, за които ще се изисква такава застраховка се предвиждат в договора за създаване на обединението, чрез разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението.

Следва да се отбележи, че възложителят при изготвянето на документацията не би могъл да знае каква ще бъде волята на членовете на различните обединения при разпределението на дейностите помежду им. Възложителят не би могъл да знае дали членовете на дадено обединение ще предвидят в договора за създаване на обединението съвместно извършване на всички дейности по строителството или някой от членовете ще извършва самостоятелно някоя от дейностите. В тази връзка следва да се посочи, че ако възложителят изначално предвиди, че съответствието с критерия за подбор ще бъде доказвано само от един от членовете на обединението, той би извършил нарушение изразяващо се в неравнопоставеност на участниците, тъй като ще допусне хипотеза при която член на обединение, който ще извършва самостоятелно дейности по строителството, може да не отговаря на заложен критерий за подбор.

Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд и на административния орган за наличие на нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 6 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 6 НУРЗЗПС, е неправилен.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Не на последно място и за пълнота на изложението с оглед цитираната от първоинстанционния съд практика, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че отдавна е изоставил практиката си, обективирана в решенията по административните дела, цитирани в решението на първоинстанционния съд.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени Решение РД-02-14-592 от 30.04.2024 г. на ръководителя на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег V-А Гърция България 2014 - 2020".

С оглед изхода на спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на вътрешните работи, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 1 122,36 лева, от които 922,36 лв. платена държавна такса за двете съдебни инстанции (по 461,18 лв. за всяка съдебна инстанция) и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100,00 лв. за всяка инстанция или общо 200,00 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,