Решение № 6855 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2008 г.

Решение № 6855 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ванчо Костадинов Бабамов от гр. Струмица, Република Македония, с адрес в Република България - гр. Петрич, ул. "Георги Урумов" № 11 против решение № 808/22.08.2008 г., постановено по адм. д. № 773/2008 г. от Благоевградския административен съд с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът-директорът на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) гр. Благоевград не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното решение Благоевградският административен съд отхвърля жалбата на Ванчо Костадинов Бабамов против заповед № 1488/30.10.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" гр. Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) му е наложена принудителна административна мярка-забрана за напускане на страната и забрана за издаване на паспорт до настъпване на законното основание за нейната отмяна-реабилитацията на лицето. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че: 1. жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер по НОХД № 828/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, 2. не е реабилитиран, поради което административният орган законосъобразно упражнява дискреционната си власт като налага принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС и на последно място с ограничителната мярка не е допуснато нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като ограничението е допустимо с оглед защитата на обществения интерес. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по делото безспорно е установено, че касаторът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 828/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд за престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК. Към датата на постановяване на ограничителната мярка от директора на ОДП-Благоевград Бабамов се явява лице, което е осъдено за умишлено престъпление и не е реабилитирано. Реабилитацията по действащото българско законодателство е два вида: реабилитация по право, която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт (чл. 86 и чл. 88а от НК) и съдебна реабилитация, (т. е. реабилитация, постановена от съда - чл. 87 от НК). Предвид наложената присъда до 30.10.2007 г. по отношение на осъдения не се осъществяват нито предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 1 или чл. 88а от НК (за пълната реабилитация по право), нито тези на чл. 87 от НК (за съдебна реабилитация), които да заличат факта на осъждането и отменят за в бъдеще правните му последици. Касационната инстанция намира, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган. Спазени са и процесуалноправните и материалноправни разпоредби за издаването на заповедта. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателят е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Срокът на налагането на принудителната административна мярка е до реабилитацията му. Административните мерки по чл. 76 от ЗБДС представляват законова възможност за компетентния административен орган да прецени дали да ги приложи при наличието на материалноправните предпоставки за това. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, както правилно приема решаващият съд, а независимо от притежаваната в конкретния случай оперативна самостоятелност на органа, съдът проверява законосъобразността на административния акт през призмата на чл. 168 и чл. 169 от АПК за да достигне до оспорения резултат, който се споделя от настоящия състав. Неоснователно е основното касационно възражение за допуснато от решаващия съд нарушение на разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, установяваща правото на зачитане на личния и семейния живот. Съгласно чл. 8, т. 2 от Конвенцията държавна намеса в ползването на това право е допустима, когато е законовопредвидена и е обусловена от защита на обществения и икономически интерес. Приложимият в настоящия казус ЗБДС, който предвижда при условията и предпоставките, уредени в него ограничаване на правото на свободно движение на български граждани представлява допустимо отклонение по смисъла на чл. 8, т. 2 от Конвенцията. Действително от данните по делото е установено, че наложената ограничителна мярка по същество представлява намеса в семейния живот на касатора, тъй като съпругата и двете му малолетни деца живеят в Република Македония. При анализа на личността на Бабамов и осъждането му за умишлено престъпление против митническия режим, както и състава на престъплението, се налага извода, че ограничителната мярка, постановена от директора на ОДП Благоевград е необходима в едно демократично общество в интерес е на националната и обществената сигурност и гарантира осъществяването на преследваната с нея цел като не надхвърля необходимото за нейното постигане. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна е правилен и следва да бъде потвърден от настоящата инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение