Решение № 12376 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2015 г.

Решение № 12376 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Христо Христов Николов, с адрес в град Болярово, ул. Граничарска № 29, вх. В, ет. 3, ап. 27, чрез пълномощник - адвокат Дженко Георгиев Дженков от АК Ямбол, срещу решение № 49 от 02.04.2015 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 190/2014 г., с което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлена като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-280-6500/1722 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. и е осъден да заплати на ответната страна сума в общ размер на 800 лв., представляваща направени от ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение и за внесени депозити за вещо лице. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени фактически обстоятелства относно незаконосъобразността на обжалваното уведомително писмо и твърдяните пороци на съдебния акт, моли решението да бъде отменено. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. При обсъждане, съгласно чл. 202 ГПК на неоспореното заключението на СТЕ /л. 118/, заедно с множеството писмени доказателства са изложени убедителни мотиви относно кредитирането му в цялост с оглед съответствието с писмените доказателства и отстраняване на преобладаващата част от допуснатите технически грешки. Относно БЗС-46704-311-40-1 и 46704-311-2 констатациите в административния акт за недопустимост за подпомагане се основават както на протоколите от проверките на място /л. 780 и сл., вкл. л. 830/, явяващи се официални документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, така и на цялостния комплект от административни проверки, вкл. снимките, както и СТЕ и защитата на заключението в съдебно заседание /л. 267/ от вещото лице, което изрично е посочило, че се потвърждават констатациите относно различия между декларираните култури и действителното положения на БЗС - което не им съответства. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Входираната на 20.04.2015 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 06.04.2015 г. и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 49 от 02.04.2015 г. по адм. дело № 190/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Ямбол, първи административен състав, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Христо Христов Николов от гр. Болярово, против уведомително писмо изх. № 02-280-6500/1722 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Христо Христов Николов да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" сума в общ размер на 800 лв., съставляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение и за внесени депозити за вещо лице. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че съгласно чл. 168 АПК следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При тази проверка е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид разписаното в чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 11а, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП, а освен това е подписан с професионален квалифициран електронен подпис с посочен сериен номер, валидност до 16.07.2015 г. и издател. Съдът е приел, че оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма, като в него се съдържат и фактическите и правните основания за издаването му, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е постановен при спазване на материалноправните разпоредби. Съдът се е позовал на конкретни разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба № 5 от 27.02.2009 г., Наредба № 105 от 22.08.2006 г., Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията и съобразявайки конкретната фактическа обстановка с правните норми, е направил извод, че и по трите мерки, за които жалбоподателят е кандидатствал с общо 217 имота - по СЕПП, по СНДП и по НР2, законосъобразно е оторизирана сума след приспадане на редукции и намаления. Кредитирал е приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза като компетентно изготвено и напълно кореспондиращо с доказателствения материал по делото - извършени административни проверки и снимков материал от проверки на място и е счел, че размерът на недопустимата площ по всяка една от схемите и мерките, установен от РА е правилно изчислен от административния орган. Съдът подробно е описал заявените имоти не само по конкретните мерки, но и по землищата, в които се намират. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително обстойно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Пред Административен съд - Ямбол е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2013 г. с изх. № 02-280-6500/1722 от 12.08.2014 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие", гр. София. С това писмо адресатът Христо Христов Николов от гр. Болярово, ул. Граничарска 29, вх. В, ет. 3, ап. 27, УРН: 230868 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 28/290313/63385 за кампания 2013, както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 188276.3 лева, констатирани са несъответствия с изискванията за подпомагането, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП за конкретно посочени площи с идентификатор по БЗС, като видно от Таблица № 1 от общо исканата сума в размер на 252055.76 лв. са извършени редукции в размер на 9909.28 лв. и намаления в размер на 53870.18 лв. или общо не е изплатена, тоест е отказана за подпомагане сума в размер на 63779.46 лева. По Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на чл. 37 от ЗПЗП е оторизирана сума от 4587.86 лева, констатирани са несъответствия с изискванията за подпомагане, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП за конкретно посочени площи с идентификатор по БЗС, като видно от Таблица № 1 от общо исканата сума в размер на 6375.91 лв. са извършени редукции в размер на 241.47 лв. и намаления в размер на 1546.58 лв. или общо не е изплатена, тоест е отказана за подпомагане сума в размер на 1788.05 лева. По мярката "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 16731.49 лева, констатирани са несъответствия с изискванията за подпомагането, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за конкретно посочени площи с идентификатор по БЗС, като видно от Таблица № 1 от общо исканата сума в размер на 18685.13 лв. са извършени редукции в размер на 880.61 лв. и намаления в размер на 1073.03 лв. или общо не е изплатена, тоест е отказана за подпомагане сума в размер на 1953.64 лева. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че уведомителните писма са мотивирани, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както счита жалбоподателя. При внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Останалите мерки за които е кандидатствал за финансово подпомагане Христо Христов Николов по подаденото Заявление за подпомагане 2013 - Форма за физически лица, са извън предмета на настоящия спор: мярка 214 - АЕП и НАТУРА 2000. Необходимо е да се посочи за пълнота, че финансовото подпомагане в Република България започва от 2007 г., тоест 2007 г. е първата година за която земеделските стопани имат правото на директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, като подаването на заявления продължава и за кампания 2013 г. Целта е да се подпомагат земеделските производители при провеждане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСПЕС), за която вече има нов програмен период "2014 - 2020 г.". Предвидени са нови мерки, нови условия и ред за подпомагане. За процесния период от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) "2007 - 2013 г." като нормативна база е приложимо както националното законодателство - Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и множество наредби, така и различни Регламенти (ЕО или ЕС) относими за конкретния период. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция за прилагане на ОСПЕС се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), което е изискване по Глава 4 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и дял III от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена и специална Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба (преди изменението в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.), системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол (т. 4) служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане, а електронната база данни за годните за подпомагане площи е част от СИЗП (Системата за идентификация на земеделските парцели) - последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП (преди изменението в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.) и чл. 24 от Наредбата (преди изм. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.). Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се правят не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Цялата тази описана процедура се развиваше при действащата към датата на издаване на процесното уведомително писмо нормативна регламентация преди изменението на ЗПЗП и Наредбата през 2015 г. През 2012 г. в СИЗП се създава специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който се обновява и актуализира за всяка кампания. Този специализиран "слой" представлява дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане на територията на страната за съответната година. За кампания 2013 г. със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД-09-840/02.12.2013 г., на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", а със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-114/27.02.2014 г., на основание чл. 16г, ал. 2 от същата Наредба № 105/2006 г., е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като на ДФ "Земеделие" са предадени цифрови географски данни от СИЗП. Няма данни кандидатът за подпомагане да е подал предложение или възражение срещу одобрения обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", нито отделна жалба срещу одобрения окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Разпоредбата на чл. 16в от Наредба № 105/2006 г. дава възможност на земеделските стопани да се запознаят с включването в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", на физическите блокове или частите от тях, в които стопанисват земеделски площи, като запознаването се извършва в общинската служба по земеделие по местонахождението на площите, като се използва сайтът на ДФЗ, секция "Система за индивидуална справка по Директни плащания", чрез преглед на съответните физически блокове или части от тях върху ЦОФК и констатиране дали попадат в специализирания слой. На това място за яснота е необходимо да се направи разграничение между двата вида заповеди на министъра на земеделието и храните - едната е за одобряване на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и се издава на основание чл. 16б от Наредба № 105/2006 г., а другата е за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и се издава на основание чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. Само за прецизност проследявайки законодателството следва да се посочи още, че след изменението на наредбата в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., окончателният специализиран слой вече е наречен "Площи, допустими за подпомагане", както всъщност е бил наречен в една предходна редакция на наредбата в ДВ, бр. 21 от 13.03.2012 г. За конкретния случай е приложима редакцията, в която специализираният слой е наречен "Площи в добро земеделско състояние". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че на заявените от жалбоподателя Христо Христов Николов са извършвани освен задължителните административни проверки, още и физически проверки на място, за констатациите от които са съставени контролни листове. Допуснатите грешки в изписването на номерата на писмата за уведомяване не могат да променят факта, че той е бил уведомяван за констатациите и е имал възможност да прави възражения. Освен това се е провела и процедура по изясняване на двойно заявени площи, тоест площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. В тази връзка не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи за яснота, че административният орган не разрешава спор за собственост, а при положение, че двама или повече кандидати представят документи за право на ползване върху имотите, то тогава на двамата, тоест на всички кандидати се отказва подпомагане, защото застъпването не е отстранено и заявените площи се изключват от подпомагане - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. Изменено в ДВ, бр. 14/2010 г., в сила от 19.02.2010 г.). При така регламентираната сложна и продължителна административна процедура по издаване на уведомителното писмо, която се предшества от извършване на редица действия - технически и правни, и то от различни административни органи - Общински служби по земеделие (ОСЗ), Областни дирекции към ДФ "Земеделие" (ОД на ДФЗ), Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), както и при предвидените специални правила в националното законодателство и в регламентите за субсидиране по схемите и мерките за директни плащания, разпоредбите на общия АПК не намират приложение. Съдът е уважил исканията на страните и след като е събрал писмените доказателства и изслушал заключението на вещото лице, правилно е преценил, че свидетелските показания не са необходими за изясняване на спора от фактическа страна. В този смисъл не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както счита касационния жалбоподател. На практика в касационната жалба се оспорват констатациите на вещото лице по изготвеното и прието заключение, но това е недопустимо да стане едва в касационното производство. Пред първата инстанция жалбоподателят е имал възможност да постави допълнителна задача на същото вещо лице, да иска повторно заключение от друго вещо лице или разширяване на експертизата в тричленна. Следва да се посочи, че основанието за отказ или за намаляване размера на плащането поради това, че кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" е ново основание, въведено с изменение на ЗПЗП в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е приложимо към датата на издаване на обжалваното Уведомително писмо - 12.08.2014 г. Представеното като ново доказателство Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 12.06.2015 г. е неотносимо за спора. Фактите и обстоятелствата са изследвани с оглед преценка дали осъществяват състав на престъпление в наказателно производство по смисъла на НК, а в административното производство се преценява дали са налице основанията за финансово подпомагане или за отказ по ЗПЗП и Наредбите. Освен това съдебното решение е от 02.04.2015 г., а Постановлението на Окръжна прокуратура - Ямбол е от 12.06.2015 г. и възражението на жалбоподателя, че констатациите на Административен съд - Ямбол не кореспондират и са в противоречие с установеното от прокуратурата, е несъстоятелно. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски предвид този изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,