Решение № 10280 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13800/2014 г.

Решение № 10280 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13800/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Андрей Николов Любенов от гр. София, против Решение № 4694/8.07.2014 г., постановено по а. д. № 9585/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед за задържане на лице рег. № 1911/20.09.2013 г. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на Любенов Заповед за задържане на лице с рег. № 04-2478/20.09.2013 г., издадена от полицейски орган (ПО) при 04 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и е отхвърлил като неоснователна жалбата на същото лице против Заповед за задържане на лице рег. № 1911/20.09.2013 г., издадена от ПО при 07 РУП на СДВР. С оставената в сила заповед, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) и е постановено задържането на Любенов за срок до 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Недоволен от решението, Любенов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Моли отмяната му. В касационната жалба се излагат само и единствено доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед за задържане на лице рег. № 1911/20.03.2013 г., издадена от ПО при 07 РУП на СДВР, не и на съдебното решение, постановено по повод жалба против нея. С писмена молба на процесуалния му представител от 28.09.2015 г. е представено копие от Постановление на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство против касатора от 17.06.2014 г., водено за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 Наказателния кодекс (НК). Ответната страна - ПО Венцислав Митков от 04 РУП не взема становища по касационната жалба. Ответната страна - ПО Цветан Цветков от 07 РУП - СДВР, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че с обжалваните първоначално от Любенов заповеди, е постановено задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Доводът за необоснованост на обжалваното решение е заявен общо и без да бъде конкретизиран. Твърдението, че решението е необосновано, без да се посочи конкретно кой фактически извод на съда на кое именно събрано доказателство по делото противоречи, не позволява на настоящия състав да провери основателността на твърдението и да се произнесе по него. По посочения начин следва да бъде коментиран и доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Той също не е конкретизиран, поради което не може да бъде проверен и коментиран. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушения на материалния закон, който се излага изцяло във връзка с незаконосъобразността на оспорените заповеди за задържането на Любенов. Твърдението, че присъствието на Писмо рег. № 2452/13 от 20.09.2013 г. (л. 24) от дежурния разследващ полицай до Софийска районна прокуратура опорочава изцяло издадените заповеди и обжалваното решение е неоснователно. Очевидно е, че във въпросното писмо са допуснати технически грешки, независимо от това предвиден ли е в НПК ред за отстраняването им или не. В случая съдът проверява законосъобразността на оспорените административни актове за налагане на ПАМ, а не законосъобразността на образуваното и водено предварително производство против касатора по реда на НПК, прекратено спрямо Любенов. По посочената причина, НПК е изцяло неприложим нормативен акт за казуса. Видно от съдържанието на Заповед рег. № 1911/20.09.2013 г. е, че издателят е посочил правното основание за издаването й - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Посочено е и фактическото такова - "съществуват данни за съпричастност за извършено престъпление по чл. 343 от НК", за което е образувана Преписка ЗМ № 2452/2013 г. по описа на 07 РУП. ВАС не счита обстоятелството, че в заповедта не е описано конкретното престъпление, за което има данни да е извършено от касатора, за нарушение на административнопроизводствените правила, а неконстатирането му от АССГ - за допуснато нарушение на материалния закон. Фактически, в оспорения административен акт са посочени правното и фактическо основания за издаване на заповедта. Не води до друг правен извод представеното постановление за прекратяване. Същото касае доказаността на Любенов в извършването на престъплението, но не и наличието или липсата на "данни" за него като извършител. Неотносими към предмета на спора са и доводите на прокурора за основателност на касационната жалба. Всички те касаят основанията за образуването на предварително производство и вземане на мярка за неотклонение по реда на НПК по отношение на Любенов, не и основанията за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.). Настоящият състав на ВАС констатира също, че в касационната жалба са изложени взаимно противоречащи си твърдения, които не позволяват да се изясни действителната воля на касатора. Така, на стр. 2, аб. 3 от жалбата, Любенов сочи, че "Съдът неправилно е възприел, че в заповедта е посочено за какво противообществено деяние е задържано лицето, кога е образувано досъдебното производство и извършваната проверка, както, че същото представлява престъпление по смисъла на НК." Непосредствено след изложеното, се прави друг, противоположен по съдържание извод, че "Следователно може да се направи обоснован извод, че в заповедта е посочено правно основание, което да очертава материалноправната норма, поради която се задържа лицето, а това от своя страна води до извода, че е налице престъпление." (стр. 2, абз. 4). При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС