Решение № 17166 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14208/2011 г.

Решение № 17166 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14208/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието против решение № 1979/9.02.2011 г., постановено по административно дело № 2997/2010 г. от Върховен административен съд, състав на седмо отделение. Доводите са за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповед № ЛС-04-36/13.01.2010 г. на министъра на правосъдието. Ответникът по касационната жалба - Георги Илиев Иванов, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 9.02.2011 г. по адм. д. № 2997/2010 г. Върховният административен съд, VII отделение е отменил заповед № ЛС 04-36/13.01.2010 г. на министъра на правосъдието. С обжалваната пред Върховния административен съд заповед на министъра на правосъдието е отменено разпореждане рег. № 10711 от 28.10.2009 г. на главния директор на дирекция "Изпълнение на наказанията". С него е наредено да се зачете на лишения от от свобода Георги Илиев Иванов изтърпяното наказание в повече от законоустановеното в размер на 2 г., 2 м. и 14 дни по НОХД № 71/89 на Ловешкия окръжен съд на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Върховният административен съд, седмо отделение е приел, че разпореждането е законосъобразно. Изтърпяното наказание по посочената присъда не е следвало да се изтърпява по силата на Закона за амнистията от 1990 г., поради което следва да се зачете на общо основание като "изтърпяно над срока" по смисъла на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС. Посочената разпоредба не изисквала изтърпяване на еднородно наказание. Всяко изтърпяно над законоустановения срок наказание следвало да бъде зачетено при изтърпяване на общото наказание. Установено е, че ответникът по касационната жалба Георги Илиев Иванов е постъпил в мястото за лишаване от свобода на 28.12.2008 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, определено му с присъди по НОХД № 53/03 г. на ОС Плевен и НОХД № 2941/2005 г. на РС Плевен. Определеното общо наказание по посочените дела той е изтърпял на 19.03.2009 г. От тази датата е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на 3 години по НОХД № 922/2006 г., НОХД № 382/2006 г. и НОХД № 548/2008 г., всички на РС Плевен и наказание лишаване от свобода от 6 месеца по НОХД № 2876/2007 г. на РС София. С присъда по НОХД№ 71/1989 г. на Ловешкия окръжен съд, изменена с решение на ВКС, постановено по реда на надзора през 1992 г., на ответника по касационната жалба Иванов е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за престъпление по непредпазливост. Това наказание е изтърпявал от 26.02.1991 г. до 18.03.1994 г. в размер на 2 г., 2 м. и 14 дни, след което е бил освободен на основание Закон за амнистията, в сила от 19.01.1990 г. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че изтърпяната част от наказанието по присъда по НОХД № 71/89 г. на Ловешкия окръжен съд е изтърпяна част в повече от определеното присъдата и следва да бъде зачетена при изтърпяване на общото наказание на общо основание. Хипотезата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС е във връзка с тази по ал. 1. За да са налице двете хипотези е необходимо осъденият да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и едната от тях да бъде отменена (ал. 1) или осъденият да е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите (ал. 2). В тези случаи изтърпяната част от наказанието по отменената присъда или изтърпяната част от наказанието над срока, определен от съда по една от присъдите се зачита при изтърпяване на общото наказание. В конкретния случай е налице втората от двете хипотези. Наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 71/89 г. на Ловешкия окръжен съд е за непредпазливо престъпление и ответникът е освободен от изтърпяването му през 1994 г. на основание Закона за амнистията от 1990 г. Ответникът по касационната жалба не е следвало да изтърпява въобще наказанието поради амнистирането му, с оглед на което правилен е извода на първоинстанционния съд, че изтърпяното наказание в повече (над законоустановения срок) следва да се зачита при изтърпяване на наложеното общо наказание. Такова наказание изтърпяно над законоустановения срок или изтърпяно в повече е всяко наказание, което е изтърпявано при наличие на предпоставки, визирани в закона за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. Такава предпоставка, безспорно е амнистията (аргум. от чл. 100 ЗИН (отм.). По силата на чл. 2, ал. 3 от Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ЗАОИНН) се заличават ефекта и правните последици на влязлата в сила присъда по НОХД 71/1989 г. на ЛОС. Ето защо правилен е извода на съда за наличие на хипотезата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС - изтърпяно наказание над срока, определен от съда по една от присъдите. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Обсъдени са всички относими обстоятелства, поради което не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал., т. 3 АПК решението на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователно е искането на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същото следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд,